Вчера боцнах първата инжекция и мога да кажа, че вече нямам търпение да стане време за втората днес
Вчера се замъкнах в клиниката след работа, за да ми поставят първата и да гледам как става. Да, ама не, изобщо не гледах, ами направо аз си я поставих... Сестрата направи разтвора, обясняваше ми всичко и ми каза да стисна шкембето с двата пръста. Държеше спринцовката, показвайки ми как да я държа като писалка и вика "Я сега ти я хвани, за да разбереш как се държи". Мислех си, че после пак тя ще я вземе и ще бодне, но докато се усетя, тя ми набута ръката в месцето и вече нямаше накъде, иглата беше вътре
Малко множко ми трепереха ръцете и сестрата ме подсещаше междувременно и да дишам, докато вкарвам течността
, но всичко мина чудесно! Нямам зачервяване и болка, само е леко като подпухнало мястото.
Да ви кажа, много повече ме притеснява УЗ в понеделник, когато ще се види как изобщо реагирам, отколкото момента с поставянето на инжекциите....