Моят мъж непрекъснато засвидетелства разбиране и уважение към мен, не мога да се оплача изобщо. Никога не сме се карали или нагрубявали, разбираме се прекрасно и се обичаме много. Но не разбирам едно, въпреки че проявява максимум старание, не успява да се противопостави на изкушенията. Ако знаете колко съм се тръшкала за цигарите, колко много съм му опявала. Спря ги преди година и 3 месеца, но пуши по цигара две тайно от мен, знае че ако го видя пак с цигара, ще се пръсна
С алкохола е почти същото, не съм свикнала да се пие вкъщи, моят баща никога не е пил, за мен 100 грама на вечер са драматично количество, не мога да се примиря с това, не и когато е важно, моного важно дори. Е, на него моментът с абсолютната важност му убягва, знае всички рискове но упорства, като мисли, че щом е в премерено количество не вреди. Не разбирам, няма и да разбера, остава ми само да се примиря и да чакам да узрее за идеята
. Знам само, че не е честно...