Здравейте г-жо Савова.
Благодаря Ви, че Ви има... и че се наемате да ни помагате.
Ако вече сте написали съвет за подобен проблем, моля насочете ме да прочета отговора. Започнах да чета целия форум, но се притеснявам, че може да си припиша проблем, който нямам, само заради идеята, че съм намерила съвет.
Имам 12 години ходене по мъките и едно инвитро с бившият ми мъж. Никой не се сети да направи спермограма, а и до преди две години даже снимка на тръбите ми не бяха правили. Преживях и операция, на която спрях да дишам и ми се случи онова сюрреалистично нещо с влизането в тунела. След това по стара традиция аз поех вината за това, че нямаме дете. Сега като се връщам назад осъзнавам, че се бях превърнала в изтривалка за крака. Угаждах на него, на родителите му, с които живеехме и не смеех да дишам без разрешение, защото това веднага се тълкуваше като изневяра. Да добавя само, че 8 г. само аз работех, а той си почиваше. После се появи любовница, положението стана нетърпимо, удари ме и аз на следващия ден се изнесох. Нямам роднини в същия град, нямах квартира, нямах кола... Взех един сак с дрехи и си тръгнах. Заклех се да не поглеждам повече мъж, да си купя малко жилище и да си осиновя дете.
Нищо от това не се случи. Срещнах мъж, не си купих жилище /все още сме на квартира/ и въобще не става дума за осиновяване на дете. Започнахме отначало с нов доктор, на когото вярвам. Направихме едно неуспешно икси. Мъжа ми остана без работа, а семейството му явно не ме харесва много. Не страдам по въпроса, но ми е тъжно като го гледам как се измъчва. Аз съм първата жена, с която живее и сигурно е нормално да не може да се отдели от майка си. /Той от 36 годишен живее с мен, през една улица от майка си, а аз от 15 годишна живея на 100 км. от моята/. Той е от хората, които вярва и намира опование в Бог. Подкрепя ме. Твърди, че ще направим всичко възможно и ако е рекъл Бог да нямаме наше биологично дете - няма да имаме. И ще обсъдим осиновяване.
Притеснявам се, че даже не се разстроих като разбрах, че не е успешен опита. Нищо не трепна в мен. Повече се чувствам бездомна, отколкото разстроена, че не се получи. Някак съм вцепенена: не се ядосвам, не плача, не се отчайвам, но и не се нахъсвам, просто не ми пука, все едно се отнася за друг човек. Очаквам заповед от фонда и втори опит, правя си изследвания, които ме препоръчва доктора ... и такива, които не ми препоръчва, но не усещам абсолютно нищо. Лошото е, че продължавам да се радвам на децата на приятелките ми, но вече не изпитвам нужда да имам свое дете. Даже не се виждам като бременна. Харесва ми да се боря с 5-те си кг. в повече и въобще не мога да си представя да наддам още 10 ... Мисля си, че след като толкова време не се получи, значи има причина за това: или няма да мога да се справя с детето, или няма какво да му дам, или няма на какво да го науча, или ще му дам грешен съвет, който да обърка живота му... Не знам защо, но от няколко месеца насам осъзнавам, че ходенето по доктори с идеята, че искам бебе е само един чист инат. И това, че ми се иска да съм като другите. Да не съм различна.
Чета много емоционални неща по въпроса с борбата за бебе. Даже моя приятелка /с подобен проблем/ каза, че пие хапчета, за да може да спи. Нищо подобно не ми се случва. Имам различни хобита: ходя на танци, правя накити, плета, правя кошници ... все такива едни безполезни работи, но защо не се тревожа, че не мога да забременея?!?! Сигурна съм, че не е нормално, нещо ми куца.. Дали нямам дете, защото не го искам достатъчно?
Здравейте, meduna1!
Тук ще подходя малко по-лично, за да илюстрирам по-добре идеята си.
Три от моите приятелки вероятно изглеждат ето така в очите на хората : 1/докторска степен по философия, работи в квартална книжарница, няма гадже не помни откога, характерова особеност – смята епилацията за губене на време, на 34 г.; 2/ PR директор в телевизия, не може да търпи дългогодишното си гадже, прекалява с тревата, характерова особеност – ужасно саркастична и нараняваща, на 34 г.; 3/ две прекъснати в 4-и курс висши образования по химия и българска филология, барманка в Кипър, ходи само с женени мъже, характерова особеност – увлича се от Бялото братство, на 36 г. ...
Майките им цъкат с език, че пропиляват живота си (моята също щеше да цъка, но тихо) и се дивят как е възможно да не искат деца. В интерес на истината – те никога не са били толкова съпричастни към моя проблем, колкото аз съм очаквала. Те вероятно винаги са приемали „моята борба”
като моя „особеност” - така, както аз приемам техните. И трите не са лекомислени или безотговорни, макар че в очите на хората може би изглеждат обладани от безметежен егоизъм. Аз обаче не слушам майките, които се чудят какво са сбъркали във възпитанието на дъщерите си, които се е случвало да твърдят, че не искат деца. Защото ги познавам отдавна и знам, че също очакват да срещнат някого, с когото да създадат семейство и, естествено, да имат деца. Мисля, че мечтаят за това. Но за да не си напомнят пак (и без това го правят денонощно), че те дори не са срещнали „някого”, а аз, макар и да не мога да забременея, поне тая работа съм свършила, са си мълчали по въпросите на Меногон-а. Дори една от тях скоро направи аборт. Аз тогава го играх Папата и постанових, че не е хубава тая работа, знаейки какво е да даваш мило и драго, за да видиш двете черти. Но я разбирах. Тя не искаше да има дете с човек, с който не се обичат така, както тя разбира обичането. С други думи - мисля, че на нея „нищо не й куца”, а чувства, че няма подходящите според нея условия, включително – емоционални, за отглеждането на дете.
Целият този сценарий може да бъде пренесен и към семейните. Просто за него не се говори. Това, което става зад вратата, на която има табелка с надпис „семейство”, е тема на разговор само за долните клюкари, т.е. – забранена, а пред вратата са само респектиращите факти за едно здраво семейство. Рядко някой казва, че любовта му се изплъзва, а ако го каже, казва „семейни проблеми”, за да си мислим всички ние, най-вече – той, че детето има кашлица.
Предполагам, че от всичко казано дотук разбирате, че да се разминеш с любовта не е никак трудно и можеш да продължиш да се разминаваш с нея и когато си женен. Просто ако си женен и нещата не вървят, в повечето случаи се центрираш върху децата, за да не се развеждаш. Включително и когато ги няма – върху опитите да ги създадеш. От всички получени дотук въпроси и споделяния има няколко, които са типични за хора със „семейни проблеми”, които омаловажават в името на това да имат дете. Под една или друга форма съм се опитвала да обясня, че децата би трябвало по идея да са следствие от една много силна връзка, за да живеят и тримата/четиримата души в хармония. Още повече – тази здрава и „на всяка цена” връзка е задължително условие за преодоляването на много тежки репродуктивни проблеми. Ако тази стабилност и целеустременост във връзката липсват, тя рано или късно, с дете или без дете, се разпада.
С разсъжденията си дотук не искам да кажа, че хората, чиито връзките са ОК, но не искат да имат деца, са не-нормални и че първото нещо, за което трябва да се сетиш ,след като се влюбиш в някого, е да се възпроизведеш, а че идеята за дете, в актуална или потенциална форма, присъства в живота на всеки – независимо дали като цел, далечен план или проблем... Затова аз не мисля, че нещо Ви куца, а че някакви обстоятелства около връзката Ви, ако не тя самата, куцат, което възпрепятства ясната Ви гледна точка. Не казвам, че във всеки дреме по един устрем към дете, който се събужда в подходящия момент (може и хич да го няма и е по-добре наистина да не създаваш деца заради социалните очаквания), а че нагласата към имането на дете е динамично понятие. В един момент може да искаш, в следващия – не и обратно. Т.е. – при Вас са налице вече 2 фактора: 1/ някакъв проблем във връзката Ви, за който само подозирам и 2/ едно дългогодишно преекспониране на усилията да имате дете, което маскира истинската Ви потребност: искам или не. Тази дългогодишна борба, да не забравяме, е била подкрепяна от социалните очаквания на брака като институция, което действа много подтискащо, но от друга страна е била възпрепятствана от лошия брак, което е смазвало усилията Ви. Това противоречие – че бракът не върви, което само Вие знаете и от друга страна – че хората очакват дете, оставя осмислянето на потребността от дете встрани. В примера с приятелките е кристално ясно как наистина разумният вариант – да нямаш дете и да не искаш – е социално неприемлив, а в примера със семейните – обратното: да имаш дете или да се бориш за дете е социално приемливо, но пък е неразумно да създаваш и отглежда деца в проблемна среда. И в двата случая хората водят вътрешна борба, от която страда решението за дете. Не знам към кой от двата типа ще се отнесете, аз Ви отнасям и към двата, защото бракът няма значение, когато има проблеми във връзката. Имам усещането, че Вие сте от хората, от които всички в момента, а и винаги, очакват и от толкова много чужди чаквания сте забравили, че да имате дете едно време е било лично Ваше очакване. Както казах, желанието за дете е динамично и то, естествено, загасва или се трансформира, когато дълго време се травмира от средата. Дори в периодите, когато с цялото си сърце сте искали дете, Вашето желание е било попарвано от отношенията на една трудна връзка. Т.е. – би било не-нормално дълбоко в себе си да искате дете в условията на проблемен брак, тъй като нормалното е да се самосъхраняваш и да искаш по-доброто за теб и детето ти. Напълно естествено е да се появи и такава идея за предопределеност – „...след като толкова време не се получи, значи има причина за това: или няма да мога да се справя с детето, или няма какво да му дам, или няма на какво да го науча, или ще му дам грешен съвет, който да обърка живота му...” Тя е страничен ефект от чуждото, не Вашето поведение. Има функцията да Ви предпази от мисълта, че не искате дете. (Говоря само за Вашия случай, а не по принцип.) Тази идея е подвеждаща и не отразява по същество това, което в действителност чувствате.
Затова мисля, че думите Ви, че в момента не искате в достатъчна степен дете „отразяват” адекватно това, което чувствате.
По принцип, ако се учим от примерите на хората, справили се с изключително тежки репродуктивни проблеми, излиза, че те имат дете, защото са го искали достатъчно. Това отчасти, като изключим медицинския фактор, е така: те са били много мотивирани и силната взаимна връзка е подкрепяла упоритостта им. Не е вярно обаче, че хората, които не стигат до биологично дете, не са го искали достатъчно. Не е станало по: медицински, психологически (изчерпване на връзката, например, което за връзка без деца е фатално и др.) или юридически причини. Т.е. – досега нямате дете не защото не е имало периоди, в които силно да не сте искали, а защото са намесени други фактори. В условията на преодолим медицински проблем (разбирам – най-добрата клиника, най-добрия доктор, най-добрите манипулации и пр. – за всеки според усещанията и очакванията му) и при изпробване на всички достъпни варианти е много по-вероятно бебето да се получи. За което обаче трябва силна и безусловна взаимна подкрепа вътре в двойката, която, въпреки проблемите, следва приоритета си.
Затова смятам, че нещо генерално трябва да се промени във Вашата връзка. Не зная какво, но нещо съществено важно за нея, някакъв, своего рода, пробен камък, някакъв проблем, по който не може да се постигне компромис, за да стане удовлетворяваща за Вас. Това е условието да разберете дали всъщност искате дете. Ако тази връзка заживее втори живот би трябвало да Ви стане ясно дали искате дете с този човек. В масовия случай, ако любовната връзка е силна, преодолява препятствията, изчерпването отмира и хората се презареждат. Връзката, в която има любов, дава нови сили и енергия, които трябва да се вложат в нещо и най-често ние, хората, избираме детето
Няма как с едната му самостоятелна мотивация да тръгнеш да се бориш за дете. Споменах, че има и такива случаи, но в тях нито жената, нито мъжът са щастливи, а след появата на дете проблемите се увеличават. Може обаче енергията на силната връзка да прерасне в някакъв друг план, а не дете, макар тези случаи да са рядкост сред хората в репродуктивна възраст. Затова – независимо какво стане, не виждам никаква причина да не живеете с чиста съвест с решението, което сте взели. Тук не е важно дали искате дете или не, а да живеете според това, което искате. Поздрави!