3-те основни неща са: 1) че имате негативно отношение не към самите момчета, а към отношението на околните към момчетата. Неодобрението към околните се пренася върху момчетата; 2) че проявявате същото дискриминативно отношение, от каквото се оплаквате - хората предпочитат момчета, но пък Вие предпочитате момичета – това е едно и също пристрастно отношение (Обвинявате ме, че имам син, сякаш това е грях, (макар в действителност да имам дъщеря, което споменавам лично за Вас).); 3) че проблемът произтича именно от съобразяването, съюзяването с това неправилно, според Вас, отношение.
Т.е. – лошото, неправилното, несправедливото и т.н. според нас отношение не може да се „победи” пак със същото отношение с обратен знак, а с осъзнаването, признаването и най-важното – с практическото му спиране. Ако някой толерира момчетата на полов признак, това не означава ние да толерираме момичетата в отговор. А означава ние да не правим същото, от което се оплакваме. Точно защото осъзнаваме вредата от това.
Във връзка с това бих помолила някой да ме отмени в задължението, което смятам, че имам към sangrea – да дам примери на дискриминация с обратен знак - как, когато човек е травмиран или недоволен от фаворизирането на мъжкия пол, толерира женския.
magi_st, мисля че
Ваня Савова говори за "примери на дискриминация с обратен знак" - не буквално. Т.е. да се даде пример, как вместо момичето в едно семейство, може да бъде дикриминирано момчето по признак "пол". За мен лично - няма значение от какъв пол конкретно е детето подложено на подобно отношение, по-важни са причините, които провокират родителите, или негови роднини да проявяват подобно нередно отношение. Тези прични могат да бъдат полът на детето конкретно, могат да бъдат и много други, могат да бъдат и "в комбинация", но...да не раздуваме темата на този етап поне.
Ще се опитам да дам хипотетичен пример със себе си, че най-лесно. Аз, като "жертва" на подобна "полова дискриминация" в семейството си като дете - се дразня от фаворизацията на момчетата, като цяло, тьй като съм я изпитала на гърба си в качеството си на момиче. Това е несправедливо, яд ме е, обидно ми е и пр.
Сега в качеството си на зрял човек и вече майка - съвсем условно имам два варианта за реакция спрямо сина си, по повод моите лични преживелици и настройки по темата "фаворизация на момченцата, само защото са момченца". Казвам условно два, защото единият - реално за мен никога не е съществувал, а именно този, в който "аз си изкарвам върху моето дете натрупаните негативи по въпроса, понеже то било момче". Или вариация на това поведение, ако сега родя и момиче - да започна да фаворизирам него, за сметка на сина ми, опитвайки се така да "компенсирам несправедливостта", която аз съм изживяла, или просто принципно ме дразни, че тя съществува.
Предполагам е ясно, че ако тръгна да се държа по гореописаните начини - ще нанеса щети на децата и семейството си, ще реплицирам един свой проблем от детството, ще го задълбоча и за капак - ще го натреса на децата си, които нямат никаква вина за глупостите причинени на майка им от други хора някога си.
Та в качеството си на зрял и мисля си разумен човек - аз просто съм го "преживяла и надживяла" случая. Приемаш някои факти и обстоятелства и това, че са се случили някога, не можеш да "ремонтираш миналото" и е глупаво да опитваш. Особено воден от някакви отмъстителни подбуди и криво разбрано чувство за справедливост, макар и гневът ти по някакъв въпрос да си е съвсем основателен. Основателността сама по себе си - не е извинение и причина да се държим неадекватно и да не се опитаме да си преодолеем проблемите, а да ги използваме като извинение за нередно поведение в бъдеще. Щом дадени практики - не ги харесваш и ги намираш за неправилни и вредни - просто ти не правиш така. Най-глупаво е цял живот да се изживяваш като жертва на нещо, защото в действителност - наистина ставаш жертва на въпросното. Ако го "прескочиш" и "махнеш с ръка" - вече си победил в случая, започнеш ли да задълбаваш - жертва си цял живот и най-лошото е, че създаваш нови жертви на същата практика, от която си пострадал самия ти. По подобие на насилниците, които са били насилвани като деца, или са били свидетели на насилие и като зрели хора - правят същото, вместо да търсят помощ и да преодолеят проблема си.
Лично мнение разбира се. Може и да има други, по-добри начини за справяне в такава ситуация, моят беше "самоделка"
Било каквото било, аз не правя така, няма да правя, нито ще допусна някой да го прави спрямо децата ми. Ако пък не мога да ги защитя пряко от подобно отношение - мога да го направя по друг начин. Като ги възпитавам и им внуша сигурност, увереност, че те са безценни сами по себе си, независимо по какво си приличат и се различават и това, че някойу друг глупаво и елементарно ги "дели, фаворизира, или пренебрегва" - за тях просто няма значение като хора. Едно обичано дете, с добро самочувствие - много по-лесно би минало през подобно отношение и то не би оставило негативен отпечатък у него като възрастен човек вече. Даже може да му бъде полезно като пример: "ето така не се прави и не трябва да се прави". В живота, "успешното поведение" е това, при което и от лошите случки - успяваш да си извлечеш нещо полезно и добро, а не "да им се предадеш" и цял живот да страдаш от тях. Лично аз - мразя да се чувствам жертва на когото и каквото и да било, може би е и до характер. Когато емоциите ми в случаи, които са ме наранили тръгнат да взимат връх - "свалям се на земята" опитвайки се да подходя рационално и обикновено ми се получава.
Ето и дете имам вече и когато имах проблем със забременяването - така направих. Излях си емоциите в една тема тук и после "с бодра крачка", започнах да решавам проблема си с рационални действия, без тръшкане, сълзи и тюхкане. Това ми помогна много на мен лично, помагало ми е и в много други ситуации.
