Не знам за отношение към "Малинов", но определено има отношение към ин витрото от
някои лекари и акушерки. При това от тези, които се водят специалисти по стерилитет...
Доста отдавна се каня да разкажа един трагикомичен разговор по време на контракциите ми, с една такава докторка ли беше, акушерка ли, не разбрах, която насред зверските контракции ме питаше, защо аджеба така съм се осакатила като съм позволила да ми махнат тръбите, като имало къде-къде по-лесни методи за оправяне на тръби / разбирайте пластика
/. Та ме оплака жената, че се наложило да си правя бебе в епруветка - точно така се изрази, със съответния тон на леко отвращение и явна несимпатия към метода ин витро. Имаше късмет жената, че от болка стисках облегалката на леглото, че иначе щях да й шибна един сигурно. Аз се гърча от болка, тя седнала да ме разпитва и да ме убеждава колко съм сгрешила, щото видите ли, след тая глупост дето съм я направила, се налагало да правя ин витро. Викам, госпожо, извинете, ама бебето в епруветката след малко ще се роди, та айде, ако обичате....... Преди това набързо обясних, че няма как да ми оправят тръбите, при положение, че съм имала огромен хидросалпинкс /това май не знаеше какво е, понеже не го коментира/. Попитах я, при положение, че ми е унищожен фимбриалния апарат, за какви тръби говорим, за кви 5 лв. Отговорът беше - а, ми той
фибралния апарат няма много общо със забременяването.....
Повярвайте ми, точно така каза - "фибралния", чух я много отчетливо. Направо щях да падна ви казвам, забравих и контракции и чудо. И знам, че тази работи в отделение Тубарен стерилитет, защото я помня от престоя си там за първото лапаро..... Както бях с 4 см разкритие, след този разговор направо си бях вече с пълно. Направо побеснях като почна да ме занимава, докато аз се чудя как да не вия от болка и междувременно да й се обяснявам. Сега ми е забавно, но тогава се чудех да се смея ли да крещя ли....
Извинете за off- а