Туто, досега сама си гледах децата с изключение на двата месеца когато баща им си беше ваканция и си беше в БГ. Отсега нататък започвам малко по-малко да свиквам да ги оставям на баба им или на жената, която ще ми помага.
В болницата бях и с тримата защото и тримата бяха за болница. Майка ми изкара в болницата с нас и 10-те дни защото нямаше как да обслужвам и тримата и да ги пазя да не си дърпат системите. Втория път когато се наложи да вляза само с Никол, Алекс и Дани останаха в нас с майка ми но добре, че влязохме в петък и в неделя си тръгнахме защото иначе наистина трябваше да ги взема с мен. Освен на майка ми, на друг не мога да разчитам да остане с тях и за през ноща а и да се справи цял ден с грижите. А тя си живее в Шумен и все още работи, което пък е проблем да я ангажирам непрекъснато.
Свекърва ми много започна да ми помага откакто Дани се разболя сега последния път но за съжаление и нямам доверие да ги оставя сами с нея за повече от 2 часа. Дано се промени това защото и за мен ще е улеснение и то голямо.
Никитали, благодаря ти:)
Мише...много ви прегръщам всички:)
Туто, не ме разбирай погрешно, аз не съм се засегнала от поста ти за близнаците и детските градини. Приятелите ми са свидетели, че доста често съм казвала, че има майки с по едно или породени деца, на които вероятно им е доста трудно. Но не зная колко, как и дали е така. Трудно ли ми е? Беше ми трудно, много, ама много, докато бяхме в болницата, или по-скоро 4 часа преди да ни приемат и първите 3 дни, После като видях, че децата се оправят си позволих да се скрия, да си поплача. Факт е, че бях много изплашена, повече отколкото беше необходимо. Тежи ми, че съм винаги сама и, че след месец Алекс и Дани ще плачат от страх като видят баща си. Никол предполагам веднага ще го привика да си играят:)
Много ми е дебела главата и много сила и енергия имам когато са здрави. Обратното ме изкарва извън релси ако ще и за малко да е.
Еми...похвалих се, мога да изведа Бари:)
Спокойна и лека вечер на всички:)