Мда, Япония си е Япония, какво да каже човек друго...

Да ви споделя малко да се посмеете, имаме си обожател в ДГ, едно момченце Митко, харесвал Ели, дори си менкали памперсите на обед, той искал от нейните с делфинчето, а тя от неговите Любов, какво да се прави

 Относно точките за класирането - аз пък не съм съгласна с дескриминацията по отношение на това, какъв вид ясла е посещавало детето последните 6 месеца! Какво като не е на територията на столична община! Да вземат да ме питат, защо аджеба, кисна вече цяла година в СЗ и пиля нервите на шефа, като вече над три години не съм се вяслвала на работа и кретам с мизерните 240лв "помощ"...

Колкото за породените деца и близнаците - и двете се гледат трудно, ама нали за това се борят всички в този форум! Аз се прекланям пред Лиско - не мога изобщо да си представя колко и е трудно сама с тримата, но веднъж не съм видяла да се е оплакала от нещо. Въпреки че напоследък страшно много и се насъбра. Така че, момичета, може да взимате пример от нея!

Здрави дечица и мами!

Подкрепям  nikitali

В моменти на тревога и умора винаги е пред очите ми,
с усмивката и нестихваща енергия!
А цената я знае само тя, затова е в сърцето и мислите ми винаги
с много възхищение и обич!

Цитат на: nikitali в Март 22, 2011, 14:19:10 pm

Колкото за породените деца и близнаците - и двете се гледат трудно, ама нали за това се борят всички в този форум! Аз се прекланям пред Лиско - не мога изобщо да си представя колко и е трудно сама с тримата, но веднъж не съм видяла да се е оплакала от нещо. Въпреки че напоследък страшно много и се насъбра. Така че, момичета, може да взимате пример от нея!

Здрави дечица и мами!

Подкрепям   nikitali

В моменти на тревога и умора винаги е пред очите ми,
с усмивката и нестихваща енергия!
А цената я знае само тя, затова е в сърцето и мислите ми винаги
с много възхищение и обич!

Туто, досега сама си гледах децата с изключение на двата месеца когато баща им си беше ваканция и си беше в БГ. Отсега нататък започвам малко по-малко да свиквам да ги оставям на баба им или на жената, която ще ми помага.
В болницата бях и с тримата защото и тримата бяха за болница. Майка ми изкара в болницата с нас и 10-те дни защото нямаше как да обслужвам и тримата и да ги пазя да не си дърпат системите. Втория път когато се наложи да вляза само с Никол, Алекс и Дани останаха в нас с майка ми но добре, че влязохме в петък и в неделя си тръгнахме защото иначе наистина трябваше да ги взема с мен. Освен на майка ми, на друг не мога да разчитам да остане с тях и за през ноща а и да се справи цял ден с грижите. А тя си живее в Шумен и все още работи, което пък е проблем да я ангажирам непрекъснато.
Свекърва ми много започна да ми помага откакто Дани се разболя сега последния път но за съжаление и нямам доверие да ги оставя сами с нея за повече от 2 часа. Дано се промени това защото и за мен ще е улеснение и то голямо.

Никитали, благодаря ти:)
Мише...много ви прегръщам всички:)

Туто, не ме разбирай погрешно, аз не съм се засегнала от поста ти за близнаците и детските градини. Приятелите ми са свидетели, че доста често съм казвала, че има майки с по едно или породени деца, на които вероятно им е доста трудно. Но не зная колко, как и дали е така. Трудно ли ми е? Беше ми трудно, много, ама много, докато бяхме в болницата, или по-скоро 4 часа преди да ни приемат и първите 3 дни, После като видях, че децата се оправят си позволих да се скрия, да си поплача. Факт е, че бях много изплашена, повече отколкото беше необходимо. Тежи ми, че съм винаги сама и, че след месец Алекс и Дани ще плачат от страх като видят баща си. Никол предполагам веднага ще го привика да си играят:)
Много ми е дебела главата и много сила и енергия имам когато са здрави. Обратното ме изкарва извън релси ако ще и за малко да е.
Еми...похвалих се, мога да изведа Бари:)
Спокойна и лека вечер на всички:)

Лис  
Няма такава друга жена!
Да взема за някой уикенд лисетата у нас, да се понаспиш   Като нищо ще научат някоя беля  

след 10 години ще издигнем Лиско за президент! 

Аз предлагам да издигнем на лисицата паметник на майка-героиня.  Шегата настрана, но ако понеча да се оплаквам, веднага се сещам за нея и се спирам. Сигурна съм, че всеки има трудни моменти в живота си. Важното е, че след това винаги има и хубави.

туто, мъжът ми твърди, че най-трудно било, докато станат на 6 г. После било по-лесно. Отгледал е три момчета с разлика от по 3 години. Така че, знае добре  какво говори. Сам ги е гледал заедно с жена си, която често е страдала от депресии. Извън България рядко има баби и дядовци, които активно да отглеждат внуци. Казвал ми е, че през лятото родителите му са взимали за по седмица-две само две от децата. Не искали и трите наведнъж да ги гледат. Ами, разбирам ги хората. Сега са на по 77 г. и сме ги оставили да си гледат старините. Иначе майка ми би била голяма помощ, ама е на 2000 км. Но това сме го знаели винаги. Важното е да сме здрави (и най-вече мъжът ми, че гони 50 и почват да му се обаждат къде по-леки, къде по-тежки болежки).
Така че, още няколко години трябва да постискаш зъби. Иначе и аз съм по-голяма паника от мъжа ми и той ми обяснява, че нищо му няма понякога, а на мен ми се струва, че е зле детето. В крайна сметка, като преценя, обаждам се и запазвам час за лекарката и го водя.

И сега да се похваля - най-малкият ни батко е абитуриент в петък. 

Тук пролетта дойде и децата ги изкарват навън. Аз не бързам да ходя да си го прибирам. Нека играе на въздух! Днес така се беше заиграл, че ме забеляза след около 4-5 минути. Но така се втурна към мен, ухилен от ухо до ухо, че направо се размекнах. 

Сега ще ви оставям, че кюфтета ме чакат. 


Приятна вечер и всички болни деца и родители да оздравяват!

Добра вечер  

Аз предлагам да издигнем на лисицата паметник на майка-героиня.   Шегата настрана, но ако понеча да се оплаквам, веднага се сещам за нея и се спирам. Сигурна съм, че всеки има трудни моменти в живота си. Важното е, че след това винаги има и хубави.

Деси, и аз като теб, винаги за Петина се сещам и не смея да се оплача ..

Диляна от няколко дни е много крива, а последните два дни е ужас ... Непрекъснато мрънка, плаче, трудно заспива през деня, буди се често, включително и през нощта. Започва пищене в момента, в който изляза от стаята и се ухилва до уши като ме види. Едва успявам да свърша нещо в кухнята. Като е по-топло я вземам при мен /понеже нямаме печка там/, слагам я в паяка за 20тина минути и така.

Онзи ден падна за втори път от дивана, този път с главата напред ... хем бях в стаята, за секунди стана, както се търкаляше и .. успокоих я сравнително бързо, но аз колко време треперех след това .. ужас. Че и бях сама, мъжът ми беше наряд, молех се да не се случи нещо сериозно с детето. Но нищо й нямаше де. Мими26 ме успокои, че бебетата знаели как да падат 

Аз отново съм на антибиотици, те свършват де, възпалението си го имам още. Слава Богу, че цитонамазката е добра. Лекарката каза, същата рецепта, като предишния път. Помолих да ми изпише нещо на по-нормална цена, че не ми се дават отново 70 лева .. колкото и безотговорно към собственото ми здраве да е  На този етап всичко обръщам в храна, памперси и дрехи за детето.


Оплаках ви се, отивам да поспя

но не можеш да очакваш, че някой ще ти даде път не защото си с предимство, а защото си жена макар че по-умните го правят, защото знаят, че от жена-шофьор може да се очаква всичко.