0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #60 -: Март 10, 2012, 07:48:16 am »
Един от последните мъдреци - съвременници Джоко Росич! Миналата седмица гледах едно старо интервю - много зареждащо! Просто не мога да предам точно думите му, но всяка дума пареше!
Има във морето на детските игри бисерче, което ни прави по–добри!
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #61 -: Март 10, 2012, 08:49:48 am »

на форумна тематика :)

"За едно дете няма по-голям ужас от това да не го обичат, да го ототблъснеш за него е пъкълът, откойто трепери.
И струва ми се, в по-голяма или по-малка степен такова отблъскване е изпитал всеки. С отритването идва и гневът за отмъщение, че си бил отритнат, гневът ражда престъпление, а престъплението довежда до вината - такава е историята на човечеството.
Мисля, че ако можехме да ликвидираме отблъскването, щеше да бъде друг човекът.
Може би шантавите щяха да са по-малко.
Дълбоко съм убеден, че и затворите щяха да са по-малко....."


                        из "На изток от рая" /думите са на китаеца Ли/  - Стайнбек



и още едно със същия смисъл - във връзка с разните му там кампании "свят без бедност":

"Мизерията. Непрестанно се стъписваше от хора, които доброволно се залавяха да рият в това блато и приемаха за мисия на живота си да го направят достояние на другите, натяквайки им колко е тежко положението в света. Ставаше ли светът по-добър от това? Обсебени хора, които се стичаха по улиците с плакати, изпъстрени с изписани лозунги с големи букви - нима наистина вярваха, че ще постигнат нещо. Не беше ли по-добре да се приберат в къщи и да запалят по една жива свещ на децата си, да им омесят хляб и да изпеят заедно някоя песен, да бъдат щастливи заедно?
Вместо децата да израстват със сърдити и възмутени  родители, които им натрапваха дебели и политически правилни книги, принуждавайки ги да се захванат с определени неща, като по този начин тикаха децата си към наркомания, за да избягат от политическата агитация в собствените си домове." 


из "Берлинските тополи"


*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #62 -: Март 18, 2012, 22:11:51 pm »
нажежено е до бяло
всичко в мен.
жив съм.
падам и крещя от болка.
жив съм.
не от болестта боли.
боли ме, че съм повален.

жив съм.

като тетива треперя цял.
жив съм.
цял горя и в треска викам.
жив съм.
не от треската треперя,
а от гняв,
че съм се спрял.

жив съм.

хора, спрелите минути ме болят.
жив съм.
по загубените пътища крещя.
жив съм.
хора, искам рождества,
не искам смърт.

жив съм.

в мен крещи недороден света.
жив съм.
мъртъв ще съм,
ако не крещя от болка.
жив съм.
хора,
чуйте диагнозата на болестта:

    жив съм.

    по загубените пътища крещя.
    в мен крещи недороден света.


(Веселин Ханчев, "Жив съм")
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #63 -: Март 19, 2012, 08:07:10 am »
Вик, на болка, радост и страх

светът ме тегли навън,

със топли нежни ръце, ме изважда.



Сам, поемам въздух сега

опиянен аз крещя,

усещам колко съм жив и се раждам.

Мамо, родих се с твоите сълзи.



Днес за първи път, те разплаквам аз майчице,

колко ли сълзи от мен ще изплачеш ти?



Жив, със кръв от твоята кръв

и плът от твоята плът,

живот от твоя живот ще живея.

Мамо, родих се с твоите сълзи.


Днес за първи път, те разплаквам аз майчице,

колко ли сълзи от мен ще изплачеш ти?

Слави Трифонов - Раждане
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #64 -: Април 10, 2012, 00:00:46 am »
Не съм дете,но вярвам в чудеса,
животът ни не е ли цяло чудо...?
Безкрайните и сини небеса,
сърцата ни,които бият лудо?

... Не са ли чудо нежните цветя,
които аромата си даряват?
Градините и китните поля,
които с красотата си пленяват?

Не е ли чудо слънцето над нас,
с изгревът отново да живееш?
Блестящите звезди в нощен час,
с лунна светлина да се облееш?

Не е ли чудо синьото море
и нежната прегръдка на вълните?
Усмивката на нечие лице
и сълзите от щастие в очите?

Не е ли чудо даже любовта,
да я получиш и да я дадеш?
За теб да бъде всичко на света
и с нея нов живот да създадеш.

Те стават в сърцето и в душата,
безброй са чудесата на света
щом можеш да откриваш красотата,
да я откриваш в малките неща.

автор Свилена Димитрова
Красиfile:///
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #65 -: Май 23, 2012, 10:22:01 am »
И аз да споделя нещичко
•   Имало едно време, едно малко бебенце,което се гласяло да дойде на бял свят. В деня, в който трябвало да се роди, то отишло при Бог и попитало притеснено: - Господи, аз съм толкова малко и беззащитно. Какво ще правя, как ще живея на Земята? Как ще се справям с всичките трудности там? Бог се усмихнал и отвърнал: - Не се притеснявай, детето ми. Аз избрах най-добрия и най-верния сред всички ангели тук и ще го пратя при теб на Земята. Този ангел ще те очаква там с огромно вълнение и трепет да се появиш, а след това ще се грижи за теб и ще ти помага във всичко. А бебето пак попитало: - Но, Господи, аз не зная езика, който говорят хората на Земята. Как ще разбирам какво ми казват? - И за това не се тревожи. Твоят ангел много внимателно и търпеливо ще те научи на техния език. Винаги ще ти говори с обич и нежност, ще те нарича с най-милите и ласкави думи,. Всяка вечер ще ти пее приспивни песни. И така ти много лесно и бързо ще научиш всичко... Въпреки всичките тези уверения обаче, бебето пак не можело да преодолее притеснението и страховете си. И за пореден път попитало: - Господи, тук всички говорят, че на Земята има много злини. Казват, че и хората там били лоши. А аз съм само едно мъничко бебе, как ще се справя с тях, как ще оцелея там? - И за това съм помислил, детето ми... - отвърнал Бог. - Твоят ангел през цялото време ще се грижи за теб и ще те пази от всякакви опасности. Ще те закриля и брани дори с цената на собствения си живот. Така, че не се тревожи и за това... В този момент се чул някакъв шум. Притихнали, заслушали се и разбрали, че това са гласове от Земята. Което значело, че е време вече бебето да тръгва. Усещайки това, в последния миг бебето попитало: - Господи, но ти не ми каза, как се казва моят ангел на Земята. Аз как ще го позная? Бог се засмял и тихо отвърнал: - Няма значение, какво е името. Ти ще наричаш своя ангел... Мамо


*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #66 -: Май 23, 2012, 15:55:08 pm »
"- Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна."

Ето това важи в пълна сила при нас!
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #67 -: Юни 07, 2012, 14:06:51 pm »
И аз да споделя нещичко
•   Имало едно време, едно малко бебенце,което се гласяло да дойде на бял свят. В деня, в който трябвало да се роди, то отишло при Бог и попитало притеснено: - Господи, аз съм толкова малко и беззащитно. Какво ще правя, как ще живея на Земята? Как ще се справям с всичките трудности там? Бог се усмихнал и отвърнал: - Не се притеснявай, детето ми. Аз избрах най-добрия и най-верния сред всички ангели тук и ще го пратя при теб на Земята. Този ангел ще те очаква там с огромно вълнение и трепет да се появиш, а след това ще се грижи за теб и ще ти помага във всичко. А бебето пак попитало: - Но, Господи, аз не зная езика, който говорят хората на Земята. Как ще разбирам какво ми казват? - И за това не се тревожи. Твоят ангел много внимателно и търпеливо ще те научи на техния език. Винаги ще ти говори с обич и нежност, ще те нарича с най-милите и ласкави думи,. Всяка вечер ще ти пее приспивни песни. И така ти много лесно и бързо ще научиш всичко... Въпреки всичките тези уверения обаче, бебето пак не можело да преодолее притеснението и страховете си. И за пореден път попитало: - Господи, тук всички говорят, че на Земята има много злини. Казват, че и хората там били лоши. А аз съм само едно мъничко бебе, как ще се справя с тях, как ще оцелея там? - И за това съм помислил, детето ми... - отвърнал Бог. - Твоят ангел през цялото време ще се грижи за теб и ще те пази от всякакви опасности. Ще те закриля и брани дори с цената на собствения си живот. Така, че не се тревожи и за това... В този момент се чул някакъв шум. Притихнали, заслушали се и разбрали, че това са гласове от Земята. Което значело, че е време вече бебето да тръгва. Усещайки това, в последния миг бебето попитало: - Господи, но ти не ми каза, как се казва моят ангел на Земята. Аз как ще го позная? Бог се засмял и тихо отвърнал: - Няма значение, какво е името. Ти ще наричаш своя ангел... Мамо

страхотно е !
Трудностите са кръстопът, който поставя личността пред избор - да прояви характер или да направи компромис.
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #68 -: Август 16, 2012, 22:12:02 pm »
Разчорлена от тази нощ безсънна,
 
усмихвам се по-нежна от преди.
 
Очите ми събрали са бездънни,
 
на две Вселенени всичките звезди.
 
Бе нощен миг на тайнство и зачатие,
 
от мойта плът живителна отпи.
 
Родих любов за теб, изтрих проклятие
 
и болката със устни утолих.
 
Най-тихото си в теб заченах първа,
 
със огъня си лумнал, озарен,
 
във тебе цялата любов покълна,
 
и вече за обичане си прероден.
 
Изтръгнах тайно, мъка и страдания,
 
от стари рани зеещи по теб.
 
Дъхът ти разпознах, в това мълчание,
 
за тебе пазех най-вълшебен лек.
 
И пролетта ти тъжна и нечакана,
 
като море вълните приласках.
 
Щастлива гордо вдигнах аз платната си.
 
Не ме е страх, дори да няма бряг.
 
Щом виждам, че живееш, че те има,
 
в очите ти щом грее светлина,
 
Разчорлена от тази нощ безсънна,
 
с усмивка те дарявам на света.

*

    deep

  • *
  • 2887
  • believe in YOU
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #69 -: Август 21, 2012, 00:45:42 am »


Не спирай да вярваш,не спирай,
така път напред ще намираш.
Не спирай да вярваш,не спирай,
без вяра по малко умираш.

Повярвай в нещата красиви,
във златният изгрев,в лъчите.
Дори и във нощи сълзливи,
повярвай в луната,в звездите.

Повярвай във Бог,в добротата,
в мечтите си най-съкровени,
че има любов на Земята
и ние сме за нея родени.

Във себе си силно повярвай,
сложи си от вяра доспехи.
Ти смело напред път прокарвай,
така ще пожънеш успехи.

Не спирай да вярваш,не спирай,
така път напред ще намираш.
Не спирай да вярваш,не спирай,
без вяра по малко умираш...


автор Свилена Димитрова

Хиляди гори са скрити в един малък жълъд. Р.У. Емерсън
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #70 -: Септември 07, 2012, 23:11:35 pm »
Сърцето ми е стар модел -
 ръмжи от злоба, ври от страсти.

 Но тръгва с мен към всяка цел.
 Дори и без резервни части.

 Върви със мен под свода син
 и не очаква нежни грижи...
 При този доста скъп бензин
 сърцето евтино ме движи.

 Къде ли с него аз не бях!
 И колко спътници побира:
 Любов, надежда, радост, страх...
 Не му е лесно по баира.

 Не му е лесно в равен ден,
 когато лудо го подгоня.
 И всички удари по мен
 личат по неговата броня.

 То губи сили вече, знам.
 Дори в най-бедните минути
 не искам аз да го продам.
 А кой наивник
 ще го купи?

 Георги Константинов
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #71 -: Септември 11, 2012, 19:21:20 pm »

Не вярвам този свят след мен да свърши.
 Ще има кой да стъпва през мечтите му.
 И някой друг сълзите му ще бърше,
 когато дъжд се втурне без да пита...
 А аз съм си това, което съм.

 Прашинка, обич, просто тиха мисъл,
 дъга, море, недосънуван сън,
 Животът, който все преследва смисъл...
 Но щом съм вече тук, ще поостана.
 Все мога с нещичко да съм полезна.
 Умея с думи да превързвам рани,
 и само с поглед да прескачам бездни.
 Умея за звездите да се вържа,
 и люлка да е цялото небе.
 Когато въздухът ми безвъзвратно свърши,
 ще дишам обич. И ще съм добре...
 Раздавам се. На всекиго по много.
 Заспивам нощем. И сънувам ден.
 Не вярвам във проблеми и тревоги.
 Надявам се – и те не вярват в мен...
 Съвсем обикновена си оставам.
 Светът е най-любимото ми място.
 И точно затова му заявявам:
 Дошла съм си за правото на щастие.
 
irini
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #72 -: Октомври 04, 2012, 22:09:39 pm »
"Човекът виси в пространството в интервала между познатото минало и неизвестното бъдеще. Той може да се задържи в него единствено в мярката на собственото си мислене, ломейки безразличието на времето с усилие да проникне в безкрайното минало и в необозримото бъдеще. Всяко ново поколение и всеки нов човек правят такова усилие, за да открият наново силата на мисленето."
Хана Аренд "Кризата на културата"
*

    anni1981

  • ***
  • 334
  • Дошла съм си за правото на щастие.
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #73 -: Октомври 09, 2012, 19:45:43 pm »
КАК БЪРЗО ВРЕМЕТО МИНАВА

Как бързо времето минава,
А дните все едно летят...
И колко още време ни остава
да бъдем част от този свят?...

И колко още ще ни има?
Ще имаме ли време да простим
за всяка болка, рана и обида,
за непростимите неща дори?

Ще можем ли мечтите си да сбъднем?
Ще можем ли света да променим?
Ще бъдем ли готови да си тръгнем,
като настъпи онзи наш последен миг?

На нас за всичко ще простят ли?
Или ще отнесем и греховете ний?
Като звезди ли ще засветим?
И във какво ли ще се преродим?...


*

    anni1981

  • ***
  • 334
  • Дошла съм си за правото на щастие.
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #74 -: Октомври 15, 2012, 10:59:29 am »
Една душичка плаче неразбрана...
(Но кой ли има време за това?!)
Прегръдката на татко и на мама –
най-хубавото нещо на света...
Една прегръдка само, а пък колко
...... лъчи се плисват в небосвода плах,
и мигом се стопяват всички болки,
изтриват с гума целия ни страх,
и сякаш, че с вълшебната си четка
рисува ни Животът по-щастливи...
Прегръщайте, прегръщайте детето!
То идва тук с мечтите си красиви,
но не да плаче в мрака неразбрано,
а да сбъдне свойте чисти светове...
Прегръщайте! И запомнете само:
И вие сте били това дете.
И може би през всичките години
сте чакали прегръдката една...
Не стигна времето ли? Време има!
За най-хубавото нещо на света.



Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #75 -: Октомври 17, 2012, 11:52:58 am »
Когато синовете пораснат

Когато синовете пораснат
и тайничко станат мъже,
обаждат се плахо и казват:
"Маме, не чакай днес твойто хлапе!"

И тъжно се свива сърцето,
проблясват в очите сълзи,
пропити със майчина ревност.
Контролът ненужно боли.

Къде е детето, което,
до вчера за ръчица държах?
Май днеска е яхнал крилете
към своя жадуван и истински свят.

Отлитай детето ми, нищо
че мъката в мене расте.
Тя ,майката ,тъй е орисана,
гнездо да изгражда, но и път да даде!

Таня Мезева
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #76 -: Октомври 26, 2012, 21:20:57 pm »
Кехлибарена есен.

След лазурната лудост на лятото
 
още тлеят в очите стърнища…
 
Не успях да отлитна със ятото,
 
тук останах да търся огнище.
 
 
 
А и вятърът дълго ми пееше
 
в топли нощи най-жарката обич…
 
Виж, в мечтите ми още живее
 
южен дъжд, който ражда въпроси.
 
 
 
И заспива след дълго будуване
 
в две сълзи, в две запалени свещи…
 
Знам, че още със страст те сънувам,
 
като ласка в откраднати срещи…
 
 
 
Мъдростта в есента кехлибарена
 
листопадно присяда на прага
 
и заплита в косите ми залези–
 
път да гоня, когато те чакам…
 
 
 
И със глътки на виното кипнало
 
ми нарича любов…
 
                                Теб да пия.
 
В тишината на утрото литнало,
 
като дива лоза да се вия…
 
 
 
И да пазя потайно магията
 
със която се връщам в съня ти.
 
За да бъда отново стихията,
 
дето в синьо ще пали  зората…

Йорданка Господинова
*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #77 -: Ноември 11, 2012, 09:28:32 am »
Ако дъждът внезапно онемее
 и слънцето лъчите си прекърши,
 небето от дъгата ослепее
 и ако времето внезапно свърши.
 Ако дърветата забравят как се диша
 и въздухът на памет заприлича.
 Ако реките съхнат откъм извора.
 И пътищата спрат да криволичат.
 Ако Земята се намрази със оста си
 и стане непонятен катаклизъм.
 Ако Всемира съмне в царствен хаос
 понеже са избухнали звездите.
 Ако един от полюсите се стопява,
 а другият се пепели като стърнище.
 И после кресне силно тишината
 с гласа на океана - че приижда.
 Тогава ще успея да се скрия
 в зенита на последната прашинка
 и ще преплувам сляпото безсилие,
 докато сътворение достигна -
 в една щастлива вечна вероятност -
 Земята да се върне във Всемира...
 Сега, разбираш ли, защо е важно
 да те обичам, докато ме има!?

Бистра Малинова - Бисерче
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #78 -: Ноември 11, 2012, 14:24:59 pm »
Стоя на опашка за "живот"
пред мен гора от протегнати ръце.
Идва и моят ред. Чувам от тезгяха
"Любов не докараха, живота вече свърши"
 :wink:

*
Re: Любими стихове и мъдрости
« Отговор #79 -: Ноември 22, 2012, 22:27:37 pm »
 - Мамо,ти някога имала ли си мечта?
 - Имах...
 - А сега?
 - Сега...стои до мен и задава въпроси!:)