Обожавам Дамян Дамянов


Защо ни е вълшебен,чуден остров?!
И на земята стават чудеса!
Великото е винаги най-просто!
Една луна, две капчици роса,
една случайна мъничка разходка
и топлината на една ръка...

Дамян Дамянов


Събуди се за малко, и виж,
че Животът е не само болка.
Усмихни се преди да заспиш.
Имаш себе си. Колкото толкова.
Събуди се. Навън е денят,
който ти си направил самичък.
Колко много надежди валят.
А мигът е роден за обичане...
Събуди се, поне за минута.
Не е много. Но стига за всичко.
Всеки дъх се равнява на чудо.
Всеки поглед ще бъде различен...
Събуди се! Сърцето ти иска
да се сбъдне съвсем осъзнато.
Нямаш време за повече мислене.
Имаш време да срещнеш душата си...
И когато се спреш за секунда
на ръба на една тишина,
в урагана на своята будност,
замълчи. Сътворяваш света.

Една от любимите ми теми във форума.

Тя е топла и сбъдва мечти...
А така ще се сбъдне и моята...

Пепи, ще се сбъдне много скоро! Пожелавам ти го от сърце! 

И нещо в унисон с листопада...

За живота кратък
шепне листопадът...
Плод горчив и сладък
всекиму се пада.
За живота вечен
нейде във душата
се разлива песен -
истинска и свята...

feia (Вилдан Сефер)

...Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой докато не го намери.Тогава запява сред безпощадните му клони, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре извисена над своята агония, надпяла и чучулигата и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота... Защото най-хубавото се добива с цената на голяма болка! Или поне така е според легендата...

Из "Птиците умират сами"

Каквото и да става

И много да изпишеш – няма смисъл.
Човек се е научил да забравя,
каквото го е спряло върху листа.
Но ти пиши. Каквото и да става.

И много да говориш – ще изчезне
сред хорското безмълвие и врява.
Спасение са думите. И бездна.
Но говори. Каквото и да става.

И много да си мислил – полза няма -
не всичко само с разум се решава.
Ала сърцето е наивно и се мами,
та…помисли. Каквото и да става.

И много да си вярвал – ще те лъжат,
дори да те ласкаят с чест и слава.
Към раните ти тръни да превържат,
ти вярвай пак. Каквото и да става.

И много да обичаш – ще нагарча,
че всяка сладост с времето презрява.
Но ти обичай – въпреки, макар, че -
със всеки дъх. Каквото и да става.

/автор: Христина Мачикян/

Страхотни неща сте събрали, момичета!

"Когато бях 5 годишен, майка ми ми каза, че щастието е ключът към живота. Когато отидох на училище и ме попитаха какъв искам да стана като порасна, написах: "щастлив". Те ми казаха, че не съм разбрал задачата, а аз им казах, че не разбират живота". - Джон Ленън

У-уал! дето има една дума /или са две/ :)Бях го казала по-рано по повод едно писмо на Чаплин до дъщеря му. Великите артисти,в широкия смисъл на тази дума, не стават случайно - не са само талант, работа, още по-малко късмет,на който някои приписват огромно значение - това са еднодненките. В душата на тези хора, някой е поставил нещо по-специално, а те явно някак са се научили да гледат на този свят по начин, по-различен от ординерния. Не е само талант - има и друго.

Лъжлив и несправедлив свят
ти разпали желанието ми
но си твърде малък да събереш
моите желания в себе си.

Моите беди са многобройни
в целия свят няма толкова
дните ми минават бавно
като падащите капки дъжд.

Ето още нещо подходящо за темата

"Дами и господа,
 
Не се притеснявайте за бъдещето. Или пък се притеснявайте, но знайте, че притеснението ви ще бъде от полза не повече от дъвченето на дъвка при решаване на уравнение по алгебра. Истинските ви проблеми в живота ще бъдат неща които никога на са ви идвали наум.
 
Всеки ден правете нещо което ви плаши.

 
Пейте.
 
Не бъдете безсърдечни към човешката душа. Не търпете хора които са безсърдечни към вашата.
 
Не си губете времето в ревност. Понякога ще бъдете в предна позиция, понякога ще изоставате. Надбягването е дълго и в крайна сметка е със самите вас. Помнете комплиментите, които получавате. Забравяйте обидите. Ако успеете, кажете ми как сте го постигнали.
 
Пазете старите си любовни писма. Изхвърляйте старите си банкови извлечения.
 
Не се чувствайте виновни ако не знаете какво искате от живота.
 
Най–интересните хора, които познавам са знаели на 22 год. какво искат от живота. Някой от най–интересните на 40 год. все още не знаят.
 
Поемайте по много калций. Бъдете внимателни с коленете си. Ще ви липсват когато си отидат.
 
Може би ще се ожените, може би няма. Може да имате деца, може и да нямате.
 
Може би сте се разведете на 40 год., може би ще празнувате 75 год. сватба.
 
Каквото и да стане не си поздравявайте или самообвинявайте твърде много.
 
Вашият избор е наполовина късмет. Както и изборът на всеки друг.
 
Радвайте се на тялото си. Използвайте го по всякакъв начин. Не се страхувайте от него или от това което другите мислят за него. То е най-великият инструмент, който някога сте притежавате.
 
Танцувайте, даже и да няма къде другаде, освен в стаята където живеете.
 
Четете указанията даже и да не ги спазвате. Не четете модни списания. Те само ще ви накарат да се почувствате грозни.
 
Опознайте родителите си. Някои ден те ще си отидат завинаги. Бъдете мили с братята и сестрите си. Те са най–добрата връзка с миналото ви и са хората, които с най–голяма вероятност ще ви останат верни и в бъдеще.
 
Разберете че приятелите идват и си отиват, но се дръжте за най-ценните няколко от тях. Работете упорито да запълните разликите помежду си в географското разположение и начина на живот, защото колкото повече остарявате, толкова повече ще се нуждаете от хора, които са ви познавали на младини.
 
Пътувайте.
 
Приемете някои вечни истини. Цените ще се повишават. Политиците ще флиртуват с вас. Вие също ще остареете. И когато това стане ще си въобразявате, чe когато сте били млади, цените са били поносими, политиците благородни, а децата са уважавали възрастните.
 
Радвайте се на силата и красота на младостта си. Всъщност вие ще разберете силата и красотата на младостта си едва след като те избледнеят, но не обръщате внимание сега. Повярвайте ми след 20 год. Като разглеждате старите си снимки ще си припомните по начин, който сега не можете да проумеете, колко много възможности е имало пред вас и колко невероятно сте изглеждали. И всъщност изобщо не сте били дебели."
 
Из словото на Кърт Вонегът пред випуск 97 на Масачузетския университет

Рано или късно знай, ще си ида...
ще затворя тихо входната врата.
Няма да се спирам, за да не видя
сълзите по твоята страна.
Твоят дом без мен ще опустее,
къщата сърдито ще мълчи.
Вятърът без обич ще люлее,
розите и пресните треви.
Но за спомен аз ще ти оставя,
детството си, слънчевите дни.
Че със тях по-бавно остаряват,
тъжните ти бащини очи.
Всеки ден при теб ще се връщам,
за да топля бащино сърце.
И в най-безценната прегръдка,
ще ме галят твоите ръце.
Ще си ида, татко, ще си ида,
ще порасна,няма накъде.
Ала въздух пак чрез теб ще дишам,
все едно съм мъничко дете.

'Аз всъщност е трябвало да съм нощна пеперуда, но после е станала грешка и така съм се озовала тук, но не точно тук е трябвало да кацна, и затова сега всичко е малко трудно, нормално е всичко да ме наранява, трябва да имам много търпение и да чакам. Сложно нещо е, нали, една пеперуда да се превърне в жена...
Исках да кажа, че аз го искам, живота, и бих направила всичко, за да го имам, всичкия, който съществува, толкова много, че да полудееш. Няма значение, нека и да полудея, но този живот аз не искам да го изгубя, аз го искам, наистина, дори да боли до смърт. Да живея - това искам! Ще се справя, нали?
Нали ще се справя?''

Из словото на Кърт Вонегът пред випуск 97 на Масачузетския университет

Иве, този текст погрешно се приписва на Кърт Вонегът, но всъщност е написан от Mary Schmich, журналистка, списваща рубрика в Чикаго Трибюн и носителка на наградата Пулицър.

http://en.wikipedia.org/wiki/Wear_Sunscreen

Не знаех, Цигу, винаги съм го срещала с автор Кърт Вонегът. Благодаря за уточнението, текстът е невероярно добър, браво на Mary Schmich.

Душата ми искаш да купиш, така ли?
Защо ти е моята грешна душа?
Дори да е твоя, да знаеш - едва ли
в живота си – този! - ще спра да греша.

Душата ми грешна е, няма съмнение.
Във няколко грама събрала сама
горчилка от обич, омраза, презрение...
Изгубена вечно, но с карта за път към дома.

Такава ме искаш? Дори без душа
живота си собствен на мен да обричаш?
Макар ако утре внезапно реша,
дори и бездушна, че друг ще обичам?

Тогава вземи я. Не ти я продавам.
Гаранция няма за срок, период...
Душата си, грешната, даром ти давам
безсрочно. Залогът е моят живот.

"Тиха нощ"

Изсипало е сребърен порой небето -
поглъщам го с очите на дете...
От сняг изкуствени изглеждат светлините,
но толкова е приказно във бяло.
Изсипали са сребърен порой звездите
и под снега е времето заспало...

Това ми разтърси душата....


ЕДНО ПО РАЗЛИЧНО ПИСМО

Едно дете, в ръце моливче стиска,
на дядо Коледа то пише писъмце.
Със четири букви е това което иска,
а пълни с обич цялото сърце.

Мама–написа бавно, сякаш да не сбърка
и от окото стече се сълза.
Огледа се и бързо я преглътна,
не искаше да знаят за това.

Научило се бе да бъде силно,
приело някак своята съдба,
но бе дете и вярваше наивно,
на Kоледа, че стават чудеса.

Не искаше играчки, дрехи хубави,
че те не стопляха сиротната душа.
То искаше моментите изгубени,
със свойте близки, майка и баща.

То искаше прегръдка нежна, чиста,
във своят дом безгрижно да расте.
Поредната сълза преглътна бистра,
поредната надежда му отне.

На листът бял стоеше само Мама,
а в мислите рисуваше небе.
Как да замести болката голяма,
която носи в малкото сърце?

Прибра писмото и го адресира,
с таз дума се изчерпваше света
и дядо Коледа, ти чуй, ако те има,
дари със майки клетите деца.

...И тука и поета се разплака,
от краткото, но тъжно писъмце,
а ТО,остана в ъгъла да чака,
жадуваните майчини ръце.

"Умножи любовта по вечността и я сложи в дълбините на "завинаги", и пак няма да имаш дори бегъл поглед към онова, за което говоря."
"Да срещнеш Джо Блек" 1998

"Обещай ми, че винаги когато си тъжна или несигурна, или губиш вяра, ще се опиташ да видиш себе си през моите очи."
"П.С. Обичам те" 2007

Когато мислеше, че не те гледам,
Аз видях, че закачи първата ми картина
на хладилника и веднага поисках да нарисувам друга.

Когато мислеше, че не те гледам,
Аз видях как нахрани изгубено коте и научих,
че е добре да си мил с животните.

Когато мислеше, че не те гледам,
Аз видях как направи любимата ми торта за мен и научих,
че малките неща могат да бъдат най-специалните неща в живота.

Когато мислеше, че не те гледам,
Аз чух как каза една молитва и аз знаех,
че някъде има Бог,
с когото винаги мога да говоря
и се научих да вярвам в Господ.

Когато мислеше, че не те гледам,
Аз видях как приготви храна и я занесе на приятел,
който беше болен и научих,
че ние всички трябва да си помагаме
грижейки се един за друг.

Когато мислеше, че не те гледам,
Аз видях как отдели от времето и парите си,
за да помогнеш на хора, които нямат нищо и научих,
че тези които имат нещо трябва да дават на тези,
които нямат.

Когато мислеше, че не те гледам,
Аз видях как се грижиш за нашата къща и всеки в нея
и научих, че трябва да се грижим за това,
което ни е дадено.

Когато мислеше, че не те гледам,
Аз видях как се справяш с отговорностите си,
дори когато не се чувстваш добре и научих,
че би трябвало да бъда отговорен когато порасна.

Когато мислеше, че не те гледам,
Аз видях сълзите в очите ти и научих,
че понякога биваш наранен,
но няма нищо страшно в това да поплачеш дори.

Когато мислеше, че не те гледам,
Аз те погледнах и исках да ти кажа
“Благодаря!”
за всички онези неща, които видях,
когато ти си мислеше, че не те гледам.