Хахах
Лиско, определно не съм предимно аз с Дани "от ревност". Комплексни са причините при нас.
Много преди да успея да зачена, с баща му сме обсъждали надълго и широко, че децата трябва да се гледат предимно от родителите си - ясно защо, няма точно на вас да обяснявам и по-добре от мен знаете причините. Ние "разполагаме" с две баби, които обаче са доста активни и работещи жени и дефакто, дори да искаха - нямат възможност да помагат за детето. Преди Великден точно, заради едно странно и обилно кървене се наложи да ида до Д-р Даскалов в Пловдив, а съпругът ми - нямаше как да остане с малкия, бабите и те. Не посмях да взимам детето с мен, понеже не се чувствах добре физически...абе достраша ме да не се пребия някъде с колата по пътя, че и детето да убия, Уеко параноя в случая. И стана егати сложната ситуация.
Да рискувам при задаващи се куп почивни дни, въпросното кървене да е нещо сериозно и да ме уморят местните некадърници - не става. Да взема детето с мен - не става. Да ида в друг ден - не става. Да го оставя на някого - няма на кого. Дори приятелка да помоля и да се навие - сред работен ден - момичетата не могат да избягат от работа, заради мен я. Накрая опрях до моята баба. Да, ама тя е на 77 години и колкото и да е здрава и права...бе възрастен човек и то много. Ама накрая я извиках, какво да правя. Баш на следващия ден баба ми се спъна на улицата на гладко и осветено място, откъдето по 10 пъти на ден минава и така си разпра лицето, че се виждаха кости, два часа я шиха, беше с комоцио... Помислих си само какво щеше да е да се простре така у нас предния ден, с бебето на ръце и ми призля.
Та след тези събития, с нашия тати решихме, че е крайно време да си потърсим детегледачка, която работи почасово, понеже определено не ни е нужна за цял ден и то всеки ден. Да не споменавам, че ми е безкрайно неприятно и унизително, да моля когото и да било при нужда, да остане с детето ни за няколко часа, а винаги има моменти в които това се налага. Е, следващата "голяма греда" се оказа, че почасово в СЗ - не мога да намеря не свястна, ами каквато и да било детегледачка навита на подобен режим на работа. Досега, само с питане и разпитване пробвахме да намерим човек, но май трябва да вкарам "тежката артилерия", да пусна обяви и пр.
Ако изобщо намеря подходящ човек, дано Дани се навие да седи с нея, ако ние с баща му не сме там. На този етап точно - не си представям как би се случило това, ама дано му мине "прилепчивата" фаза по някое време...ако изобщо успея да намеря детегледачка де. Жените, с които досега разговарях, се държат така все едно те мен ще наемат на работа, а не аз тях, то са едни изисквания и условия - просто бях
Една само дето не поиска да подпишем договор, че я наемаме докато детето ни навърши пълнолетие.
Явно и този въпрос ще го решаваме с 300 клизми, ама то кое ли се случва бързо и лесно в този живот, че и това.
Хубав ден на всички!