Преди да ме наричаш неграмотна, вземи та си направи труда да видиш че никъде не препоръчвам нормално мляко за нейното дете, а само да приеме мисълта за попарата по-нормално.И за твое сведение, синът ми е достатъчно добре захранен. Тонът ти е нетърпимо обиден и не ми е приятно да се отнасяш така с мен.

Жаси, за подобни случки - не мисля, че има агенция която да те принуди да се държиш нормално. То и малко мозък трябва за тия неща. Най-елементарното да й беше минало през ума на тази майка - "редно ли е да се отнасям с детето си така, както не бих желала някой да се отнася с мен, само защото мога да го направя?" Все пак - това е голямо дете, всичко разбира вече, тя го унизи пред приятелка и още 20 човека непознати /то цялото кафене се обърна да види какво става/, не мислят ли тия жени колко лесно се травмира детската психика? А и в крайна сметка - ти си родителят да му се не види, голямото ти дете не е решило да имаш и друго дете /което явно ти идва в повече/ и на неговата глава да си изливаш нервите и да си прехвърляш родителските задължения и грижи. Мама - не е робот. И аз не съм робот, нищо човешко не ми е чуждо, но... като си имала късмета и имаш ОТГОВОРНОСТТА да бъдеш мама - ще стиснеш зъби, ще си мериш поведението и приказките. Трудно, лесно - децата ти никой не ти ги е натресъл насила все пак.

Ма тя била искала да пие кафе спокойно и да бистри клюките. Ми ОК. Ей бабата с вас, ами да вземе децата - пък ти си стой с приятелката и клюкарствай. Или идете на място с детски център - големите да играят, малкото да спи примерно. Ами и аз не си допих кафето, Дани се събуди, взе да мрънка, станахме и го возих докато заспи. Може би трябваше да му се развикам, че е говедо и от второ кафене ме вдига днес, понеже нещо е крив и да млъкне и от вида.
И да си призная, не съм на тези си позиции, защото ми е чакано повечко детето, бях си на тях и преди да пожелая да имам дете.

Мисля си за дългосрочните последствия обаче, от деца "възпитавани" като момиченцето днес, когато моето дете ще контактува с тях ежедневно. Аз ще му набивам в главта да не обижда, да е галантен, да е кавалер, да не се бие и от сорта, а него ще го малтретират ей така гледани деца и аз какво да му обясня тогава? Карай маме, ти яж бой на корем и понасяй обиди всякакви, защото си по-възпитан и готин. Хич не ми се вижда добра переспектива...

   Има още една развръзка със сценария на това "възпитание".
   Пред очите ми са две деца /едното вече голям мъж/ отглеждани с шамари и психически тормоз. Едното, яло бой за какво ли не, сега е отличник, със спортни постижения и т.н. Ноооооо с ужасно държание към другите и забележете дори към майка си. Не смея и да си помисля какви неща му ражда главицата на това иначе умно дете. Майка му сподели, че се страхува някой ден да не й посегне    И тук се сещайте, че тя напълно съзнава какво е направила /има второ дете и с него се държи така/. Тръпки ме побиват.
   Другият - както казах вече голям мъж, отглеждан още по-брутално, едвам изкласил училище, сега е човек нереализиран в живота, плах, страхуващ се да предприеме нещо сам, да изрази мнението си....Когато при разговор искам да създам някава дискусия, той веднага се съгласява с мен, даже и да не мисли така и да не съм права. Всички го тъпчат, а той горкия приема всичко само защото някой, който се мисли за родител се е отнасял така с него и го е унижавал в най-крехките години.
   Съгласна съм с Jbrul, че освен малко мозък и отговорност да бъдеш майка, трябва и да се сещаме за нещо, което лично на мен ми е останало в съзнанието от ученическите ми години и винаги съм се стремяла да го използвам в живота и на това уча децата си "Отнасяй се с другите така, както искаш да се отнасят с теб"

Аз съм чела много по повод физическия тормоз над децата и последствията, които биха могли да се проявят, учих възрастова психология преди години.
Но там става въпрос за бой, наистина тормоз.
Същото важи ли за шамар ? В смисъл къде е границата на физическия тормоз ?

Иначе имам позната - супер амбициозна майка ! При все че тя не е била добра ученичка, спортистка и т.н. - детето си го тормози здраво. Ходи на 2 вида спорт, на 3ма учители по математика и един по английски. Детето е на 10 год и няма минута свободно време...в тях е като на военен лагер.
Това за мен би било много по-затормозяващо, отколкото чат пат да изяждам по един шамар. Мен лично майка ми ме е шамаросвала  но аз направо си просех.

Ще излъжа ако кажа,че не съм  шамаросвала Мишо.Правила съм го и не се гордея с това,но понякога има ситуации в които така ме изкарва извън нерви,че не се замислям на момента.Митко също изяжда по някое потупване по дупето когато положението става нетърпимо.Но при него смятам че ще е и по-трудно,защото е голям инат и от дума много не разбира колкото и да пенясвам да обяснявам .
А това за частните уроци в толкова ранна възраст не го разбирам.Може би защото не ми се е налагало-не знам.Мишо ходи единствено на плуване,за друго време не остава.Все пак трябва и да се играе .