Да "припея" и аз по въпроса с мазането.
Също не мажа с нищо, освен веднъж дневно дупето - след къпане. Имам един "млечен лосион" за тяло иначе, лек хидратант /с който аз се плескам предимно/, за бебето съм го ползвала рядко, когато някъде по тялото се появи "засушаване". След 2-3 дни третиране с лосиона това отминава и пак спирам да мажа.
Единственото, което напоследък ползвам редовно като козметика е това:
http://apteka.framar.bg/30023708/%D0%B1%D0%B8%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0-abc-%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%BC-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B4-%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BC-%D0%B7%D0%B0-%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5-40-%D0%BC%D0%BB-#axzz1epavDwJCПреди 10-ина дни след разходка, бузите на Дани бяха "изпръхнали", зачервени и така си останаха 2-3 дни. После зачервяването намаля, но грапавостта си остана. Предположих, че е ефект от студеното и чат-пат ветровито време. Дерматоложката ми каза да му взема този крем и да мажа на много тънък слой личицето и ръчичките /ако е без ръкавици/ преди излизане. След 2 дни мазане кожата се възстанови и сега го нанасям само преди разходка.
И другото "изключение" в мазането, което съм правила е слънцезащитната козметика. Когато го водих на море и в конкретни случаи, когато не съм можела да го държа само на сянка поради независещи от мен причини. Продуктите пак бяха избрани по препоръка на дерматолог.
Простотията със соленето на бебе по нашия край, я знам като: "да не му миришели краката като възрастен". Краката конкретно /пък цялото го солят нали/
И съм го запомнила, защото баба ми все се оплакваше как на дядо му миришели краката, често и пред свекърва си. И прабаба ми /свекървата демек/ все кършеше пръсти и с отчаяние в гласа се оправдаваше за тази "неизправност" на сина си с: "Доре, ами като скумрия съм го солила бе майко, като скумрия, не съм виновна че миришат пустите му крака". Милата женица, така си и умря с убеждението, че тя е виновна за проблема и солила, солила, ама не ШЪ да е било достатъчно.
А всъщност, обяснеието беше много просто. По комунизма дядо ми /и не само той/ носеше разни найлонови чорапи, изкуственяци, които спарват краката и не само водеха до смрад, ами до гъбички и пр. екстри. И човека цял ден ходи костюмиран с найлоновите чорапи и затворени обувки - зима, лято - няма мърдане, такава му беше работата. Има си хас вечер като се събуе и да не се понесат "благоухания". Като дойде демокрацията и вече беше лесно да се купуват чорапи 100% памук, а и модерно разбира се - внезапно на дядо "спряха да му миришат краката". Ей така от раз, на около 65 години. Да се неначудиш нали...