Мини, аз имам предвид съвсем конкретен вид поведение, който няма общо с твоите и на други майки съображения.
Докато кокера ми беше още жив - изключително възпитано животно, което винаги извеждахме на повод на обществени места, безброй пъти съм била свидетел на следното.
Вървим по главната примерно и се разминаваме с жена, водеща за ръка дете. Аз и кучето си вървим кротко и тихо, той е буквално залепен за мен, нито поглежда някого, нито се засилва да души, просто си върви. Съответно и детето с което се разминаваме - не се засилва да го пипа, не проявява някакъв буен интерес да кажеш, хвърля му един поглед само. И в тази ситуация какво прави майката/бабата? Придърпва детето за ръката така настървено, че аха аха ще го вдигне във въздуха и казва: "ела тука, че ще те ухапе", или сходна някаква реплика.
И ти да ме прощаваш, но за мен това е реакция на възрастния човек граничеща с малоумието и в предишния си пост, именно такова поведение визирах. В ситуация , в която детето не е заплашено по никакъв начин от животно - ти да му набиваш страх, ей така "превантивно".
Да обясняваш, ако ще при всяка среща с куче, че: това не е играчка, че не се пипа ей така без да си попитал собственика първо, че не трябва да си навираш лицето в муцуната му и пр. действия, на които кучето е възможно да реагира с раздразнение и да ухапе...така не само съм съгласна, а точно това е правилният подход. Така изграждаш АДЕКВАТНО отношение на детето към животните, не да му набиеш страх от тях ей така, "за всеки случай", че да ти е спокойно на теб.
Не, че в Стара Загора има много бездомни кучета, но аз също не бих поощрила малкия да хуква след тях, да ги пипа и да им се радва. Едно на ръка, че може да имат болест някаква, а и вероятността да проявят агресия, заради натрупан стрес вследствие на лошо отношение от страна на хората /което е най-честото/ е голяма. Детето ми е много далеч още от моя опит с животните, че да може да преценя само как да подходи в дадена ситуация и с дадено куче, поради което бих го приучавала да е много, много внимателен в подобни случаи и да не рискува.
И за да илюстрирам, колко трябва да внимаваме какво показваме и внушаваме на децата си по тези въпроси - ще споделя следната случка отпреди години. Имахме каракачанец. Огромен, близо 80 кг., възпитан, обезпаразитен и както си му е реда всичко, разхождан на повод с намордник, но това си е сериозно куче...не е пинчер. Та седим с кучето на кафене близо до нас, той спокойно си лежи в краката ми и дреме. Едно момченце на около 5 годинки, ще сяда с майка си на съседна маса и минава край нас. И минавайки покрай дремещото куче, изведнъж спира, тропва с крак пред муцуната му и изкрещява: "къш!". Съответно кучето подскочи и изръмжа насреща му, защото се стресна и отстъпи назад, не тръгна да го напада и пр., защото все пак е домашно куче, живее сред хора, не е под стрес и реагира относително спокойно. Обаче, можеше и да не е така. Можеше да е друго куче, без намордник, без каишка, не толкова "толерантно" и "овладяно" в реакцията си и да стане доста сериозна беля. Малкият изпусна сока, разпищя се, разрева се...нормално, то кучето по-голямо от него като се изправи.
Очаквах див скандал от страна на майката, който за щастие - не последва. Жената ми обясни, че това поведние у сина й се копира от баба му, която така гони котките по двора и куче, ако мерне /просто не ги обичала/ и поощрявала детето да прави същото. Жената беше разтревожена, че детето й някой път наистина ще пострада, именно заради това си поведение спрямо животните и с право се тревожеше да ви кажа.
Надявам се, сега да е ясно, че аз призовавам САМО децата да бъдат възпитавани в адекватно отношение към животните, не да ги оставяме безконтролно да се навират във всяко , което мернат, но и да не се изпада в другата крайност все пак.
Хубав ден на всички!