вижте това просто е фактически невярно, много съжалявам, но тъй като вие имате статута на експерт тук, и в този смисъл имате огромно влияние не мога да не обсъдя точка по точка тезите ви:
1) фройд искал да отдели психоанализата от медицината - абсолютно невярно, ако прочетете лекциите му ще видите, че там се говори само за доктори (лекари,) лекуващи пациенти. напротив, фройд е абсолютно еднозначен в отношението си, че психоаналитици са лекари и психоанализата е медицинска дисциплина.
2) "Психоанализата съзнателно искаше да излезе извън тези закони и правила, за да може като наука да се доминира от един, двама, които с властна ръка можеха да "слагат" правилата там, където им се искаше, без да дават "отчет" за нищо, и на никого. Нещо, което трябваше да го правят, ако биха следвали общоприетите Медицински закони. И това бе не само въпрос до личните им властни характеристики, а до желанието да доминират над всички и над всичко, без да дават отчет, или бъдат съдени, от никого. Постепенно, това нещо "еволюира" в затворен кръг правила, които няколко хора правят и създават както им е удобно, принуждавайки после всички останали, без да са убедени обективно, че налаганото е правилно, да следват".
за съжаление хората, за които говорите не са между живите и не могат да ви разкажат за мотивите си. това, което "постепенно еволюира" се нарича "професионална общност", създавайки правила, да създавайки, така както медицинската професия продължава да създава правила, защото се изправя пред нови предизвикателства и ние в този форум най-добре знаем как например въпросите около репродуктивното здраве налагат нови правила и много често сме говорили за това тук. различни са етичните въпроси при лечението на дете, при използването на донорски яйцеклетки или съхраняването на кръв от пъпната връв, например. това са проблеми, пред които е изправена общността на професионалистите, работещи в областта. по същия начин се изработват правила за работата с деца с емоционални проблеми, просто защото преди психоанализата идеята, че децата имат психичен живот (да не говорим за емоционални проблеми) не е съществувала.
разбира се, че има прозрачност и отчетност, разбира се, че има същите професионални форуми каквито имат, да кажем, педиатрите, о, момент, не съм чула нито един педиатър да има седмични срещи за обсъждане на работата си и за подобряване на качеството й? или греша? има ли такъв формат?
3
И така се стигна до срама, диагнозите на психичните заболявнаия да се поставят по таблици. От които излиза че, няма нормален човек на тази планета, можещ да покрие всичките критерии за "нормалност".ПСИХОАНАЛИЗАТА НЕ ПОСТАВЯ ДИАГНОЗИ диагнозите, за които говорите се поставят от психиатри, не от психоаналитици, психоанализата не работи с диагностичните наръчници, просто защото има разбирането, че едни и същи симптоми при двама различни хора могат да означават различни неща, поставянето на диагнози по таблици се случва при психиатрите. психоанализата описва състоянието на ума на човек, не поставя диагнози, говори за структурата на личността му, за начините на му на свързване с другите, но не поставя диагнози. а и по повод таблиците - тъкмо Крепелин е човекът, който определя какви са хората според размера на челата им (като казвам какви са се има предвид, например, колко потенциално опасни са, за пояснение на тези, които не са го чели). така че хората с малки чела, само за информация, според него са изключително опасни престъпници, само чакащи сгоден момент да убият или изнасилят.
4) а що се отнася до бисвангер, моля да погледнете
http://en.wikipedia.org/wiki/Ludwig_Binswanger, особено изречението, в което се казва, че макар да са имали различия бисвангер и фройд остават приятели до смъртта на фройд, може би все пак не е бил чак такова чудовище зигмунд, след като един велик психиатър му е приятел до края на живота му?
смятам, въобще да не се занимавам с идеята за жаждата за власт на двама човека, които от гроба си продължават да държат целия свят в (еврейските) си длани, това е обидно не само за мен като човек, но и мисля, за всички, които макар и да не познават същността на психоанализата все пак имат глава на раменете си. колкото и да са били велики манипулатори и фройд и юнг са отдавна починали, а връзките с отвъдното са от компетенциите на едни други хора.
5 )"Фройд и Юнг не са се занимавали, и пряко са отхърляли, всички трудни пациенти,за които е било ясно, че шансовете за успех са били минимални." - тъкмо обратното психоанализата започва с изследване на болестта, която е била извън капацитета на тогавашната медицина и психиатрия - хистерията. и отново, за тези от вас, които не са специалисти, това, което в момента се има предвид под хистерия (силно гримирани жени, флиртуващи с всекиго или по думите на д-р бърди "припадащи без повод") не е хистерия - това, с което тези хора се занимават са болни, които без физическа патология показват тежки телесни симптоми. или правят кризи, които съвременната психиатрия би определила като "психотични". това са болни, които са били загадка за медицината. бройлер и шарко, фройд като техен колега (работил е и с двамата) изследват тази болест и изпробват различни техники, шарко и бройлер в опитите си да намерят лечение остават до хипнозата като техника, доката фройд разработва метода на свободните асоциации, тъй като проследяването на пациентите показва, че при хипноза те се подобряват докато са под хипноза, но след това симптомите се връщат. така се ражда метода на психоанализата, който се променя с годините, за да стигне до това, което е в момента и надявам се, ще се развива още като всеки жив метод на изследване и лечение. самият фройд работи с психотични пациенти - случаят schreber, например.
психоаналитици са първите, които започват да работят с психотични пациенти, такива, които до момента са били "лекувани" като са затворени в психиатрични заведения с различна степен на ужасност, подлагани на инвалидизираща медикаментозна терапия (вярно, в момента медикаментите не са толкова страшни, но само до преди 10-25 години последствията от тях са ужасни), да не говорим за лоботомията като метод за лечение (прекъсване на нерв във фронталния лоб, като по този начин се ампутира спонтанността на човека) и за електро-конвулсивната терапия. та тъкмо психоанализата започва да работи с психотични пациенти и всъщност да постига резултати - вж мелни клайн, розенфелд, бион, сийгъл. много често, дори и в този форум се говори например, че няма лечение за аутизма - има огромно количество литература за хора, работещи с деца от аутистичния спектър и постигнали резултати с тях. отново - пациенти, които до този момент не са били "лечими", а са се затваряли в домове с известните на всички ни последствия от това.
и, което е по-важно за темата ни тук - до създаването на психоанализата не само, че не е имало никаква възможност за лечение на деца, но идеята за това, че децата имат психичен (ако ви харесва повече - емоционален живот не е съществувала). аз съм наистина удивена, че човек като вас, д-р бърди, педиатър може да е толковаа войнстващо настроен тъкмо срещу науката, която се занимава с детската емоционалност и психичен живот.
по повод "доминирането на психоанализата" - отново това фактически не е вярно, психоанализата е абсолютно независима дисциплина, тя не е финансирана (например) от държавата или от друга крупна организация, както би следвало да се очаква ако това наистина беше параван за забогатяване и манипулация на жадни за власт и пари хора. други форми на психотерапия, като например когнитивно-поведенческата психотерапия (чийто основател а.бек напоследък стигна до идеята, че всъщност има несъзнавано и отношенията между пациента и терапевта са важни и трябва да се работи с тях - двата основни принципа на психоанализата) са финансирани от държавата (под формата на т.нар. у нас "клинични пътеки"). така че за глобално доминиране не може да става дума.
да, факт е, че рекламния бизнес използва знанието за това, че има несъзнавано, за да прави успешни реклами, но това мисля, по-скоро показва, че откритията на психоанализата не са "малко понятни за нея понятия от религиятя и алхимията, смесени с техни собствени конфабулации и проксимизации", защото ако бяха, просто нямаше да се ползват от други науки. по същия начин се използва знанието за условните рефлекси, затова на всички реклами за напитки нещо ви се лее от екрана, защото рефлекса е да ожаднеете или да огладнеете като видите издигащата се пара от тенджерата с кайма народна.
що се отнася до премахването на хомосексуализма от наръчника на американската психиатрична (не психична) асоциация чрез гласуване - отново това не е свързано с психоанализата, а с психиатрията и какви методи за вземане на решение има американската психиатрична асоциация аз не зная, но предполагам гласуването е едно от тях. как взема решения асоциацията на американските педиатри? вероятно също имат процедури и една от тях е гласуването.
"Дефиницията на психоанализата за "ментално здраве" е всъщност "приемането от даден индивид на културалните норми" - д-р бърди кого цитирате тук, защото в нито един психоаналитичен текст, който аз съм чела не съм срещнала такава дефиниция. напротив, психичното здраве е способността да си открит пред себе си, да поемаш отговорност за психичната си реалност (мисли, чувства, преживявания, действия, избори) пример за това е начинът, по който майката се интересува от вътрешния свят на детето си, какво то възприема, чувства, как интерпретира света и отношенията между хората, как начинът, по който тя се отнася към него му въздейства. това от своя страна дава възможност на детето не само да учи за света и човешките отношения, но и да погледне към себе си и да може да мисли за себе си - как се чувствам в момента, какво ме кара да направя това или другото. цел на психоанализата е да изследва човешката психика и отношения, за да може да помогне на тези, които имат нужда и искат помощ да изпълнят потенциала си, защото психоанализата мисли човека като имащ неограничен креативен потенциал и съвсем не е тайно пълзящо навсякъде зло, чиято единствана цел е да държи хората по целия свят в подчинение. подобни злини са създания на една друга дисциплина и нейното име е "пропаганда", надявам се, че за нея няма място в този форум.