"...ако има метод, който поставя честността и откритостта в центъра си, то това е психоанализата и психотерапията, където човек има възможност да е открит и честен пред себе си, не пред когото и да било другиго."

Простете, но Вие от къде априори знаете, че той не е такъв? За да му давате възможност да бъде "честен и открит", Вие и Вашата наука, априори и отдалеч, приемате, че той, не е такъв, за да имате изискване да БЪДЕ такъв. От друга страна, човек може да иска да е честен, и откровен, и искрен, пред майка, съпруга, доверено лице. Защо точно Вие смятате че сте най-подходящият човек, пред когото човек да "трябва да бъде честен и открит"?

Това, което пишете, е потвърждение на това, което аз написах малко по-горе.
Психоанализата приема априори, че човек е нечестен, неискрен, не откровен. И си поставя за задача да го накара да бъде такъв, за да може да "го изследва" чрез неговите откровения. Стъпвайки в същото време в ролята на съдник и критик. А защо е съдник и критик? защото психоанализата интерпретира разказаното от изповядващия се в светлината на разбиранията на всеки отделен аналитик- за един аналитик бъчвата в мазето (от един сън)  може да е  "ковчега на омразната Ви баба" ( простете), а за друг аналитик- отразява "обема" на вашата съпружеска омраза и ненавист.
В същото време, психоанализата залага в анализа си на "скритото", неизказаното и тайното в даден индивид, за да намери "ключ" към него, без изобщо да знае, дали такива "тайни и неизказани неща", ИЗОБЩО съществуват- психоанализата априори приема че, такива съществуват, и то в голям обем.

Следователно, в анализа на един индивид, психоанализата излиза първо не от релността (какво представлява човека пред вас,какви са постъпките му), а от "кошницата" тайни и скрити неща, която тя ( психоанализата) се надява да открие във Вас. Но по обратен път- не съпоставяйки индивида със същността му, а преценявайки обема, и "съдържанието", и "качеството", на "скритото", "порочното", "потайното", "нечестното", което може да извлече от същият този индивид в рамките или на болезнена "изповед", или в рамките на безсрамна сугестия и проксимизация.
Едва ли има по-порочно нещо от това. И по недостоверно... .

Защо това е така, както го пиша? погледнете колко хора "намираха" в разни картини на велики майстори-художници (мними уж) "детайли" от техните биографии- за един, лицето на Джокондата било мъжко- от това следвало, че Леонардо бил хомоеротичен. Те не тръгват от това, че има съдебен документ пряко уличаващ да Винчи в содомия ( имало е съдебен процес). Тоест- не тръгват от реалността на образа, от пряко потвърденото и документирано, а тръгват от своите собствени представи и "съждения", какво може да крие един образ, едно лице, един индивид. И тук фантазията на всеки психоаналитик, какво може да "открие" във Вас, е направо безгранична... .

Каква е била разликата преди психоанализата, и след нея? в този контекст.
Проста.

Преди психоанализата човек е трябвало ДА СЕ докаже на практика че не е бил искрен, откровен, добронамерен. Тоест, хората са се стремели да съдят за Вас по Вашите действия. След като ги направите, а не априори.

След идването на психоанализата, всяко човешко същество, без действие и праксис, "по подразбиране", е лошо, неискрено, нечестно такова. И има нужда от "изповед", за да се коригира, поправи, "излекува". Тоест- всички сме болни.
Това, както го "пуснаха" в общественото пространство като идея, мисъл, бе със силата на "атомна бомба" по разрушителност, що се касае до основната мрежа на човешките взаимоотношения в едно общество. Тоест, пуснаха в обръщение изходната идея, че човек е неискрен, скрит, потаен, нечестен ПО ПРИНЦИП, и в самата си същност.

Това буквално взриви междучовешките взаимоотношения- все едно да кажете- срещу Вас на етажа живее крадец и наркоман. Върви после да се убеждаваш, и да убеждаваш останалите, че бедният пенсионер, с мрежичката кисело мляко, не е такъв. Освен това, тази общност, априори е склонна за всички беди в блока, да набеждава даденото лице. Априори!

Едва ли мога да го кажа по-ясно... .

първо никой не е казал, че хората трябва да ходят на анализа, или на психотерапия, те го правят защото имат някакъв проблем, психологично страдание, точно толкова истинско и болезнено колкото всяка телесна болест, понякога повече, защото все още е трудно да се потърси помощ за душата ни, тъй като в очите на околните това значи, че сме луди, слаби, несправящи се, глезени; защото сме пълни с всякакви очаквания и "знания" за това какви ужасни неща се случват на хората в кабинета на терапевта. уважението към психичната болка е нещо, което не бива да забравяме. психичната болка е трудно поносима и човек полага много усилия да я отбегне, в този смисъл е нечестен пред себе си - формирането на симптом, например, е начин да се намери разрешение на вътрешен конфликт - няма да показвам, че съм ядосан, а ще правя панически атаки, няма да успявам в работата си, ще правя порочни отношения (порочни в смисъла на въртящи се в порочен кръг не-водещи до интимност, удовлетворение), вариантите са неизброими. ТЕРАПЕВТИТЕ НЕ СА НИТО СЪДНИЦИ, НИТО КРИТИЦИ НА КОГОТО И ДА БИЛО извинете ме за големите букви, но се опитвам да кажа това вече няколко пъти, явно се губи из другите писания.
психоанализата не приема априори, че човек е неискрен, психоанализата показа, че човек има много повече от едно измерение, че има непознати части от ума и душата му, части, които са забравени, захвърлени, от които се опитваме да избягаме. това не ни прави лоши, това ни прави уязвими, често наранени, болни. психоанализата също изработи метод, който да дава възможност за достъп до тези ни части. несъзнаваното ни не е нито добро, нито лошо, то съществува, животът на някой хора се стича, по начин, който прави пълноценното им живеене невъзможно, а изпълнено с болка и страдание, появявано по различни начини. преди да кажете, какво значи пълноценно живеене, нека цитирам фройд, здравият човек е този, който има способността да "работи и обича" простичко - да си съзидателен в това, което правиш, независимо какво е то и да обичаш, да имаш способността да се свържеш с любов с друго човешко същество, да искаш да го опознаеш и да можеш да удържиш несигурността на факта, че никога не можеш да "притежаваш" друг човек и винаги има риск да бъдеш наранен дали от раздяла или от загуба, но въпреки това да можеш да имаш куража да се отдадеш на близка връзка.

ако някой има проблем в живота си, не се чувства щастлив, преживява психична болка, преживял е травма, от която не може да се възстанови (между другото идеята за психичната травма идва също от онези развратни бащи на психоанализата, дотогава възстановяването на войниците, върнали се от фронта например се е заключавало само в предписване на морфин и кокаин (в този смисъл, смъркането на кокаин от страна на фройд не е чак толкова скандално, колкото ни звучи на нас, той е специално разработен като пречистен вариант на морфина и с по-малко странични ефекти от него) той има избор и ако желае може да се обърне към психотерапевт и ако иска той може да е психоаналитичен психотерапевт или психоаналитик. отново - никой не е насилван или манипулиран или ограбван, никой не е съден, това е работа на едни други хора.

"...здравият човек е този, който има способността да "работи и обича" простичко - да си съзидателен в това, което правиш, независимо какво е то и да обичаш, да имаш способността да се свържеш с любов с друго човешко същество, да искаш да го опознаеш и да можеш да удържиш несигурността на факта, че никога не можеш да "притежаваш" друг човек и винаги има риск да бъдеш наранен дали от раздяла или от загуба, но въпреки това да можеш да имаш куража да се отдадеш на близка връзка. "

Простете, но това са "религиозни заклинания".
Освен че са истина, тези неща, за които пишете, те са продукт на обикновена логика, и не е нужна психоанализа за това. Освен това, термините, с които боравите тук, изобщо не са с еднакво значение за всеки един отделен индивид- някой например в една връзка иска да "притежава". Друг- изобщо не- той иска да изневерява и с това да измъчва ( например).

...и да можеш да удържиш несигурността на факта, че никога не можеш да "притежаваш" друг човек

Откъде за Бога, вие заключавате за универсалността на желанието, някой да "притежава другия" в една връзка?? Защо говорите за това като една "универсална истина"? Този, който ползва услугата на проститутка, но я обича по човешки, сигурно и задължително желае да "притежава" въпросната особа? даааа ... .

Какво значи "съзидателен"? Кой оценява "съзидателността"? и по какво да съдим за нея? И.С Бах умира сляп и сравнително беден. Забравен за повече от половин век и отсъден като "не съзидателен". Истина ли е това?
Има хора, за които другите са смятали, че цял живот са си го пропиляли "хей-така". И чак след столетия се вижда размера на техния гении. Гаетано Доницети умира в лудницата. Франц Шуберт се е крил от кредиторите си, като е закачал панталоните си с обърнати навън джобове, за да видят всички че е бил безпаричен. Рахманинов като композитор извън Царска Русия е бил познат само с един прелюд. За всички хора, изброените тук велики личности са били " не съзидателни". Да, ама не е било така. Следователно "оценката за съзидателност" е много условна. И що за критерий може да е това- един може да е съзидателен в своята градина, правейки я образцова, но демон за съседа си по градина, защото всяко сляпо прасе, което намери в своята, го заравя в градината на съседа си. За кого е "съзидателна" въпросната особа? за себе си, или за съседа си??

Двете Световни Войни показаха колко е полезна психоанализата за жертвите на тези войни... тук пък колко може да се изпише... .

Чудесно звучи. Всеки би се подписал под това, което пишете.
Само дето дяволът се крие в подробностите... .
Сами разбирате че, термините с които боравите, са повече вид "заклинания".

Изводите от това, което пишете, са следните:

* Психоанализата поставя като критерии за "психично здраве и благополучие" неща, които изобщо нямат еднакво значение за отделните индивиди, поради простия факт, че тези индивиди имат абсолютно различни разбирания за критериите, които Вие включвате във Вашия пакет. Следователно, всеки, който не е съгласен с Вашият "пакет" критерии за "психично здраве", задължително има проблем.

*Психоанализата борави с общовалидни човешки понятия и категории, които са общовалидни така или иначе, и не подлежащи на съмнение (кой не иска да е съзидателен, обичан и т.н.). Дяволът се крие в това, че психоанализата сама, от себе си, дава/определя "съдържанието" на тези критерии, и иска да ги наложи (критериите за психично здраве) точно в своята интерпретация, незвисимо че универсалност в тълкуването на критериите никога не е възможна, поради разнообразието на индивидите, за които тези критерии са валидни. Защо се прави всичко това? за да може лесно всеки, не покриващ "критериите" на психоанализата ( както тя ги дефинира за задължителна употреба), да се окаже "извън борда" и така- "болен", "с отклонения".

още веднъж - психоанализата не е задължителна - човек търси помощ ако има нужда от нея, никой не го кара насила. иразбира се, че са субективни, та нали малко по-горе точно за това си говорехме, че психоанализата не работи с общовалидни термини, а с индивидуалното човешко преживяване, тъкмо затова една голяма част от хората, които ходят на терапия на повърхността изглеждат успешни и щастливи, но са дълбоко нещастни и затова търсят помощ.

критериите за психично здраве не са налагани от терапевтичните професии, има една друга професия - психиатрията например, която работи с диагностични наръчници и съвсем доскоро според тях хомосексуалността беше заболяване и трябваше да се лекува. никой не е бил принудително накаран да се анализира, но доста хора са принудително затваряни в психиатрични заведения и лекувани медикаментозно или подлагани на електрошокова терапия, а допреди не-дълго време на лоботомия.

и не, не са религиозни заклинания, нищо религиозно няма в това да си отворен за преживяванията на отделния човек и да си готов да изследваш неговата психична реалност. ако трябва да се върнем към философията - тъкмо защото е обърната към отделния индивид психоанализата е изключително далеч от религията и всъщност едни от най-яростните врагове (използвам думата, защото това не е опозиция, основана на познаване на метода, а е сатанизиране на нещо, което не познаваш, но понеже си чувал, че става въпрос за секс си против него и смяташ, че всички книги по въпроса трябва да бъдат изгорени) на психоанализата са измежду религиозните общности.

само между другото твърде често мотивацията на хората, които искат "да изневеряват и измъчват" е тъкмо да видят докъде могат да стигнат и колко власт имат върху партньора, кокво ще им се размине.

най-големият принос според мен на психоанализата е да обърне погледа навътре към човека и да разкрие богатството на човешката душа и да направи възможно лечението на болести, които дотогава са били неразбираеми. онова, което големите поети и писатели показват в работата си, става инструмент и обект на изследване, развива се като терапевтичен инструмент - ето затова ние знаем, че децата са много повече от тяло с няколко отвора, че човешките емоции имат значение, че психичната болка е реална, че болките на тялото и душата са свързани, че в човека има огромен потенциал за създаване, но също толкова и за разрушение, че под поведението на повърхността ни има пластове, датиращи от най-ранното ни детство. удивително не мислите ли?

На мен лично дискусията ми е изключително интересна и полезна. Не се включвам по причини, сходни с тези на останалите читатели
В основни линии споделям мнението на д-р Бърди, просто и аз самата съм стигнала до подобни изводи, без изобщо да мога да се похваля с неговите завидни знания/д-ре, моите адмирации!!!/. Всъщност, често си мисля, че човекът може би не е чаааак толкова сложно същество, колкото се опитват да го изкарат някои теории. Не казвам, че не сме многопластови, различни и интересни, но сякаш понякога с прекаленото вторачване в тая пуста "душа" и непременното търсене на някакви скрити мотиви и подбуди в нашето подсъзнание, прекалено усложняваме нещата, а те може да се окажат твърде прости и тривиални Разбира се, това не винаги е така, но мисля твърде се залита по тази психоанализа и твърде много се разчита на нея. И ако се окаже, че на някого потърсил такъв тип помощ, не може да му бъде помогнато все пак, какво? Какво му казваме на този човек - че е обречен? Ами всъщност, аз си мисля, че има хора, които наистина са си "обречени" по дифолт и живеят саморазрушително и то напълно съзнателно. И колкото и да се опитваме да ги "вкараме в пътя", не успяваме, именно защото те са си просто такива, няма нищо скрито, неосъзнато и сложно, това си е тяхната същност. То затова сме и толкова различни, иначе ако всички си бяхме бели, добри и чисти, щяхме да сме канонизирани
По отношение на децата - мисля, че те не са един напълно бял лист, на който ние родителите можем да пишем и да определяме как те ще се развият. Имам предвид, че независимо от нашите действия /добри или лоши/ или бездействия, децата все пак си имат някаква заложена душевност и вътрешна хармония или дисхармония, които по-скоро биха били повлияни от бита, детството, отношенията, но не задължително в една и съща посока при всички, при равни други условия/това условно го казвам, вярвам разбирате какво имам предвид/. А дори има вероятност и да няма повлияване от съответните фактори в детството. Най-просто казано - ние може да си възпитаме детето по най-перфектния начин, да му осигурим и най-перфектното детство, бит и т.н., но то има ли си заложено/програмирано, писано или както искате го наречете, от съдбата, гена, господ или пак както искате го наречете да бъде "извън нормите" - гаранция, че ще "създадем" една нормална /отново условно казано/ личност - няма!!! Има само вероятност или шанс, но не и гаранция.

П.С. Лелееее, сега като се прочетох какви ги натворих, чак се изумих от себе си. Не зная дали успяхте да разберете нещо от писаниците ми, но някак ми се искаше да споделя размислите си с вас и би ми било интересно да прочета коментарите и мненията ви /не само на д-р Бърди и Елена, но и на всички/. Тази материя доста ме вълнува и привлича и обожавам разговорите на такива теми.
Извинете за дългия пост и вероятно досадата, която ще предизвика

Не предизвикваш досада, а само ни връщаш към основната тема - за децата и психологията на детската възраст. Успях да разбера това, което искаш да кажеш и съм на твоето мнение - че децата не са бял лист, на който да пишем. Усещам, че моето дете носи у себе си определени неща,много различни от нас с баща му като индивидуалности.С баща му се опитваме да не налагаме до край собствените си модели на поведение и някак си оставяме детето "да ни води". Смятам, че от мното малък /сега е на 4г. и половина/ успява да заяви и покаже какви са индивидуалните му потребности и ние се стараем да се съобразяваме с тях. Така отглеждането му и ежедневието на цялото семейство става по-леко и приятно за всички. Радваме се, че успяваме да му оставим свобода и "поле за изява". Понякога ме обзема безпокойство как ще отрази това наше поведение с напредването на възрастта му - дали няма са стане прекалено независими и да "не ни слуша" за важни неща в живота си, дали няма да стане прекалено голям индивидуалист и нетолерантен към околните. Но после си казвам, че не мога да очаквам да бъде отстъпчив, мил и добър с всички, каквато съм /или поне си мисля че съм/ аз. Усещам, че у него има заложени други харакеторови особености, които би следвало да го водят по собствения му житейски път и се боя да се опитвам да го променям /а и едва ли бих могла/. Водя се от интуицията си, но може би, при определен проблем в бъдеще, бих потърсила помощ от психолог...

ето и линка за един малко по-различен поглед към гледането на деца, който на мен много ми помага и в, който няма тантруми и няма тежки наказания.

За кой линк става дума, Елена? Би ли го пуснала пак? Благодаря!

Много е дълъг този разговор, а и много неща са се смесили тук, но ето някои мисли и от мен.

Докторе, много научни направления не разполагат изцяло с видими и обективно измерими методи на работа. Но това не ги прави по-малко легитимни, защото те са система от достигнати знания, които все пак разполагат с набор от методи на наблюдение и изследване. В голяма част от тях отпечатъкът на индивидуалното е това, което ги прави оригинални. Не всичко в този живот може да се пипне, чуе и види, но си съществува и не става въпрос за религиозност, в която по принцип няма нищо лошо.
В този смисъл психоанализата е приета за научно направление, което си постига някакви си цели и резултати - нищо, че те могат да бъдат оспорвани и различно интерпретирани. В това отношение няма да е първото научно направление. Но иначе колко скучен щеше да е животът и за колко малко хора щеше да има поле заизява, а  и колко черно-бял щеше да е светът. Е, да, хората са различни и на някои не им допада това, но то не  защото науката не струва като цяло.

Фройд и Юнг и аз съм ги чела, но с оглед на това, че дават възможност за различна интерпретация на друго хуманитарно направление, което също не разполага с много обективни методи, но си съществува от векове.

Вашето отношение е по-скоро построено на принципа на отрицанието, отколкото на допускането, че за всяко направление си има любители и противници.
За психоанализата и аз съм чела доста противоречиви, спорни и крайни неща, но пък тя си съществува. В тази област хубавото е, че има различни, но и доста допирни научни направления, които се допълват прекрасно. Щом нещо помага на човек да се чувства добре, какво лошо има в това? Същите съмнения могат да се отнесат и до психологията, до психиатрията и подобните направления. И целите, и постигнатите рецултати ще са индивидуални за всеки.

Споменавате и за автобиографиите на доста хора, а и се възмущавате, че няма препокриване на лични вярвания и начин на живот, а и на това, което е проповядвано в книгите им. Това на мен ми се струва наивно, като предпоставка въобще да го има. Една книга, научно изследване и т.н е преди всичко конструкт на мисълта (интелекта) и на въображението. И тя трябва да бъде разглеждана отделно от личния живот на създателя и. Абсолютно съм против целия цирк, при който писателите например като мечки обикалят и се показват най-вече, че и мъдри неща се силят да проповядват. Всичко, което са казали е в творбата им - тя е един отделен свят, чиято философия за пишещия и е валидна за времето, през което я е създавал. Но неговият живот след това продължава и той се развива и може да започне да води и неморален живот, че и в затвора да попадне, но от това неговата творба не би трябвало да страда, защото тя си има вече свой живот, консервиран във времето на създаването и. Много дълъг и много интересен за мен е този разговор, но съм категорична, че личността на пишещия само може да вреди на творбата му. Защото никой не  е безгрешен, а книгата отразява интелекта, въображението и вярвания, но не се препокрива с личността като цяло.

ЕленаВ звучи акто обучен човек и пише неща в духа, на който са я обучили. Момичето изглежда интелигентно и не си допривнася от нея си, защото това, което е написала дотук, сме го чели за психоанализата. И е права, че всеки си избира дали да се подлага на разни експерименти, защото това си е експеримент все пак, който може и да не донесе полза като краен резултат. Но и в медицината няма реална полза за всеки, нали? И там обективността е под въпрос в мнго случаи - едно лекарство на един помага, а на друг пациент за същото не може.

За децата - Друг е въпросът дали малките деца, каквито са децата на повечето пишещи тук, е желателно да се подлагат на такива експерименти. Много съм скептична и почти ми е негативно мнението. Каква история имат те и какво могат те самите да разкажат за себе си? Та те не помнят какво са правили вчера. В повечето случаи нещата са разрешими с добри педагогически техники, търпение, любов и постоянно присъствие в живота им. Това се отнася и за проявите на детската агресия - родителите най-добре познават децата си и знаят кога те правят нещо като разтоварване от натрупан стрес и напрежение в детската градина, кога това е напук, кога е подражание на чуждо лошо поведение и т.н. Постоянна работа трябва тук. Децата не са константа, те се променят, но ние можем да ги направляваме.

Психоанализата, психолозите и подобни водят до привикване и до отслабване на собствените ни инстикнти. Друг е въпросът, че може и изобщо да не помогнат. Какво са правили нашите баби без психолози? А пък родители ни имат по-здрави представи за моралните категории от нас и от децата днес. Комплексни са нещата във възпитанието и е вредно да се ограничаваме само с един метод.

И при психолозите,  ипри останалите от групата има и добри с талант да вършат това, има и плява. Достатъчно е да прочетем съветите на мнозина психолози, за да видим, че почти не пише нещо непознато, нещо, което един средно интелигентен човек днес да не знае, или пък да не може да се досети. Гадаене,  общи приказки, написани след препрочитане на съответния материал. Вероятно обаче на някого това помага, а на други - не.

Да не казвам голяма дума, но никога не бих отишла при подобни специалисти и не бих водила детето си. Пази Боже, да се стигне до медикаменти за малкия човек... Но приемам, че има хора по-слаби, на които им е нужна и  малко помощ отвън, за да се справят с проблема си. Но цялото това ровичкане в душата и мозъка може да е колкото полезно за откриването на проблема, толкова и още по-объркващо. А влезеш ли веднъж в тази въртележка...

Hope-love, благодаря! Нещо такова имах и аз предвид по отношение на децата. Поздравявам те за отношенията ти с твоето дете и се надявам и аз след някоя година да се похваля със същото. Дъщеря ми току-що /вчера / навърши една година и тепърва това ни предстои, но аз също забелязвам у нея неща, които са си просто вродени. Надявам се да успея да следвам нейните потребности, разбира се с разумна умереност и дано ми се получи

Дива Роза, много точен и балансиран коментар, както винаги. Такова е и моето отношение към тази наука. Особено ми хареса ето тази част - "Достатъчно е да прочетем съветите на мнозина психолози, за да видим, че почти не пише нещо непознато, нещо, което един средно интелигентен човек днес да не знае, или пък да не може да се досети. Гадаене,  общи приказки, написани след препрочитане на съответния материал. Вероятно обаче на някого това помага, а на други - не." Точно така се чувствам и аз по отношение на псиохоаналозата и психологията, затова и по време на моята борба, когато ми беше наистина трудно, така и не се реших да се обърна към психоаналитик или психолог, защото подозирах, че няма да ми каже нищо, което аз вече да не знам. Явно съм от силните, защото все пак успявах да се справя и сама с кризите

Розичке,

Доста неща ти убягват. Защото те са пряко свързани с професия, която не упражняваш. И е разбираемо. Но правилата на литературата, или други сфери на човешкият живот, за съжаление, не може да се прилагат към медицината. А психиатрията е медицинска специалност.
Ще дам няколко щрихи, във връзка с това, което пишеш, както и допълнителни неща.

Какъв беше смисълът на създаване на психоанализата? Няколко:

* Да може да се разкъса затвореният кръг на упражняващите медицинска професия ( психични заболявания), за да може всеки, парадиращ с някакви "знания", да може да се занимава с чисто медицински дейности. А лечението на хората с психични заболявания е медицинска по същност дейност! И за да я упражняваш, трябваше да имаш Медицинско и после-специално профилирано образование.Постепенно и неотклонно, психоанализата мина в ръцете на хора без никакво медицинско образование, които после в наглостта си започнаха даже да твърдят, че такова изобщо не е необходимо в тази сфера.
 
* Да се откъсне дейността "психоанализа" от законите и правилата, на които се подчинява медицинската наука. А тези закони и правила бяха създадени, за да може тя (Медицината) ПРАВИЛНО да се упражнява, и с минимална вреда. Медицинската наука е специфична, и се подчинява на конкретни правила и закони, които малко общо имат с другите сфери на човешкия живот. По законите на Медицината работят всички медицински специалности- те се подчиняват на тези правила, и имат за цел непрекъснато да покриват някакви изисквания за обективност на поддържаните тези и практики. Психоанализата съзнателно искаше да излезе извън тези закони и правила, за да може като наука да се доминира от един, двама, които с властна ръка можеха да "слагат" правилата там, където им се искаше, без да дават "отчет" за нищо, и на никого. Нещо, което трябваше да го правят, ако биха следвали общоприетите Медицински закони. И това бе не само въпрос до личните им властни характеристики, а до желанието да доминират над всички и над всичко, без да дават отчет, или бъдат съдени, от никого. Постепенно, това нещо "еволюира" в затворен кръг правила, които няколко хора правят и създават както им е удобно, принуждавайки после всички останали, без да са убедени обективно, че налаганото е правилно, да следват. И така се стигна до срама, диагнозите на психичните заболявнаия да се поставят по таблици. От които излиза че, няма нормален човек на тази планета, можещ да покрие всичките критерии за "нормалност".


*Цялата ранна история на психоанализата е история на борба за власт между Цюрих и Виена. Евреинът Фройд, вървящ контра на целия Австро-Унгарски Естаблишмент (и публично осмиван във Виена от всички), срещу Цюрих с неговата изтънчена аристократичност и религиозни предразсъдъци, но влияние и тежест като Медицинска школа и особено в немски-говорящия свят. Желанието на Фройд да сътрудничи с Юнг не бе само въпрос на "допирни точки", но на неистовото желание на първия чрез утвърдени клинични личности като Блойлер и Юнг, да "влезе", и да се наложи, в немски говорящия свят, и преди всичко- Германия, през "задната врата". Това междувпрочем Юнг го е разбирал още от началото, и се е боял неимоверно да не се компрометира в лицето на авторитетните немска и френска неврологични школи, поддържайки "непоправимия" от Виена. В основата на тази догма, наречена психоанализа, не стоят обективни нужди на медицината към страдащия. Стоят личните амбиции на двама да доминират над всички, и да бъдат приемани като месии, чрез отрупване на общата ( и невежа в тези теми) публика с малко понятни за нея понятия от религиятя и алхимията, смесени с техни собствени конфабулации и проксимизации. За субективното тълкуване на фактите даже не говорим- за психоанализата то си е закон!

* Никога психоанализата в ранните си етапи не е имала за цел подобряване на живота на болния. Всичките "бащи" на психоанализата са гледали на болния като на "обект", с излекуването ( или мнимото подобрение) на когото, биха могли да постигнат лична слава и успех. Съответно- и морала на първите в психоанализата не може да се нарече другояче като -"чудовищен". Фройд и Юнг не са се занимавали, и пряко са отхърляли, всички трудни пациенти,за които е било ясно, че шансовете за успех са били минимални. И оставяли тези случаи на истински лекари като Блойлер или Бинсвангер по-късно, например. Блойлер е бил неутомим. Също и Крепелин. Те не са можели да си позволят лукса да подкрепят медицински теории, които не могат да бъдат обективно подкрепени с доказателства, защото са имали вътрешен морал и призвание, стоящи далеч над въпроса дали в очите на другите ще изглеждат "успели", или не. В този смисъл, те сигурно са изглеждали "немодерни". И въпреки всичко, особено Блойлер, са имали човешкото любопитство и желание да опознаят и тези неща. На техният интерес, Юнг и Фройд са отговаряли с пренебрежение, високомерие и подигравки на лично ниво.

Въпросът не е че, аз се отнасям "негативно". Въпросът е че, това произлиза от реални факти. "Негативизмът" ми е плод на факти от прочетено, което психоаналитиците се стараят никой да не познава и знае. Защото тези факти буквално ликвидират авторитета на тази "наука". Въпросът не е до "морализирането". Въпросът е че, ако човек знае тази фактология, тя показва истинските цели на тази псведонаука, показва причините, защо тя се появи, кое я наложи, и кое я прави днес доминираща. Ако не познаваш историята на това псевдоучение, не можеш нищо да разбереш от неговото настояще. И си склонен към манипулиране. Което психоаналитиците умеят както никой друг!

Психоаналитиците, и особено Швейцарските и Американските, се мъчат по всякакъв начин да забулят с митове и розови флинтифлюшки ранната История на психоанализата, с цел да я "подобрят" и "очовечат". С цел да покажат, че от корените си, това е било наука "насочена към човека". И така да печелят обществено признание и подкрепа. И пари.
Всяка публикация, или факти, показващи що за хора са били "бащите" на психоанализата, какви са били техните мотиви, средства, похвати, буквално вбесява шайките, особено Американски психоаналитици, които  не само днес са доминираща Медицинска специалност в САЩ, но и диктуващи много неща в обществения живот на тази страна. Защото, уважаеми съфорумници, тази психоанализа в САЩ ( и навсякъде) диктува рекламата, общественото пазрано поведение на индивида, както и политическите му пристрастия. А го прави, защото пряко "натиска" единствените "бутони", чрез които човешкото поведение може да се манипулира дотолкова, че да доведе човек до състояние на безпомощна "кукла на конци" ( "Обобщаваш, невъзможно. Не важи за всички!"- важното е че важи за 80%. Останалите 20% не могат да влияят върху болшинството от 80%). Както това го виждате по голямата част от Английското и Американско обикновено население. До къде са го довели в промиването на мозъците, в битовите му навици, в обикновения му живот. Спомнете си онази британка, която минавайки до една котка, първото, което и дойде на ум по отношение на животинчето, е да го хвърли в кофата за боклук.


От друга страна, Американскиите и Англо-саксонските психоаналитични школи, виждайки що за факти се изнасят с всеки изминал ден, се стремят по всякакъв начин днес да се разграничат от техните "бащи"- "Ама, моля Ви- това е само основата- ето Ференци, ето другите- нищо общо с Фройд. Науката ни се развива...".

Ще Ви дам няколко примера, говорещи сами за себе си...

Хомосекесуализмът бе официално признат като психично отклонение ( психично заболяване) до 1973. Но не и след това. Хомосексуализмът бе дефиниран като психично заболяване на стр.44 от "DSM-II: Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders (the 2nd Edition)", публикуван през 1968. През 1973, Американската Психична Асоциация ГЛАСУВА да се махне "хомосексуализма" от нейните официални диагностични категории на ментално заболяване. Същото бе препотвърдено в Изданието от 1980, а в Мерк Мануал от 1987 ясно се казва, че " Американската Психиатрична Асоциация вече не смята хомосексуализма като психично разстройство". Ако психичните разстройства бяха реално "заболявания", в смисъла на това, както това го разбираме за всички останали заболявания в Медицината, идеята за изтриването на хомосексуализма от списъка на психичните разстройства чрез "ГЛАСУВАНЕ", би било толкова абсурдно, както и чрез ГЛАСУВАНЕ да изтрием заболявания като пневмонията или шарката от списъка на заболяванията. Но психоанализата и психиатрията ни убеждават че, менталните заболявания, "не са както всички останали заболявания". Докато за другите "реални" заболявания се оперира с факти и доказателствен материал, психичните заболявания, с които оперира психоанализата, са изцяло въпрос на "оценъчна система" по типа "вярно"-"невярно" или "подходящо"-неподходящо". За едно историческо време, хомосексуализмът е бил толкова "необичаен" и труден за разбиране, че се е наложило да се "извика" концепцията за психическо заболяване за да го обясни. След като обаче, хомосексуализмът "показа мускули" и влияние в обществото, и поиска най-малкото малки мерки на социална толерантност, стана ясно,че вече не е необходимо или прието да се отнася към психичните заболявания. Къде е обаче обективността на Медицината тук? Никъде- заменя се обективността на находката, и нуждата от издържано доказателство, с "гласуване", целящо да "облекчи" социалните нужди.

Дефиницията на психоанализата за "ментално здраве" е всъщност "приемането от даден индивид на културалните норми". Като по този начин, те постулират, че един човек е ментално здрав, в зависимост от това, доколко добре е "хармонизиран" към ценностната система на обществото,в което живее. Обективният въпрос,който такава дефиниция поставя обаче е: "Какво става, когато ценностната система на това, дадено общество, е ирационална?" Излиза че, менталното здраве на един индивид трябва да бъде "хармонизирано" с една ирационална обществена среда? Какво да кажем например за една Нацистка Германия- дали гражданинът, който там се чувства спокоен, щастлив и уверен в себе си, живеещ в своята социална среда, е всъщност ментално болен, защото тази среда по чужда преценка е "ирационална"?

вижте това просто е фактически невярно, много съжалявам, но тъй като вие имате статута на експерт тук, и в този смисъл имате огромно влияние не мога да не обсъдя точка по точка тезите ви:
1) фройд искал да отдели психоанализата от медицината - абсолютно невярно, ако прочетете лекциите му ще видите, че там се говори само за доктори (лекари,) лекуващи пациенти. напротив, фройд е абсолютно еднозначен в отношението си, че психоаналитици са лекари и психоанализата е медицинска дисциплина.

2) "Психоанализата съзнателно искаше да излезе извън тези закони и правила, за да може като наука да се доминира от един, двама, които с властна ръка можеха да "слагат" правилата там, където им се искаше, без да дават "отчет" за нищо, и на никого. Нещо, което трябваше да го правят, ако биха следвали общоприетите Медицински закони. И това бе не само въпрос до личните им властни характеристики, а до желанието да доминират над всички и над всичко, без да дават отчет, или бъдат съдени, от никого. Постепенно, това нещо "еволюира" в затворен кръг правила, които няколко хора правят и създават както им е удобно, принуждавайки после всички останали, без да са убедени обективно, че налаганото е правилно, да следват".

за съжаление хората, за които говорите не са между живите и не могат да ви разкажат за мотивите си. това, което "постепенно еволюира" се нарича "професионална общност", създавайки правила, да създавайки, така както медицинската професия продължава да създава правила, защото се изправя пред нови предизвикателства и ние в този форум най-добре знаем как например въпросите около репродуктивното здраве налагат нови правила и много често сме говорили за това тук. различни са етичните въпроси при лечението на дете, при използването на донорски яйцеклетки или съхраняването на кръв от пъпната връв, например. това са проблеми, пред които е изправена общността на професионалистите, работещи в областта. по същия начин се изработват правила за работата с деца с емоционални проблеми, просто защото преди психоанализата идеята, че децата имат психичен живот (да не говорим за емоционални проблеми) не е съществувала.

разбира се, че има прозрачност и отчетност, разбира се, че има същите професионални форуми каквито имат, да кажем, педиатрите, о, момент, не съм чула нито един педиатър да има седмични срещи за обсъждане на работата си и за подобряване на качеството й? или греша? има ли такъв формат?
3
 И така се стигна до срама, диагнозите на психичните заболявнаия да се поставят по таблици. От които излиза че, няма нормален човек на тази планета, можещ да покрие всичките критерии за "нормалност".

ПСИХОАНАЛИЗАТА НЕ ПОСТАВЯ ДИАГНОЗИ диагнозите, за които говорите се поставят от психиатри, не от психоаналитици, психоанализата не работи с диагностичните наръчници, просто защото има разбирането, че едни и същи симптоми при двама различни хора могат да означават различни неща, поставянето на диагнози по таблици се случва при психиатрите. психоанализата описва състоянието на ума на човек, не поставя диагнози, говори за структурата на личността му,  за начините на му на свързване с другите, но не поставя диагнози. а и по повод таблиците - тъкмо Крепелин е човекът, който определя какви са хората според размера на челата им (като казвам какви са се има предвид, например, колко потенциално опасни са, за пояснение на тези, които не са го чели). така че хората с малки чела, само за информация, според него са изключително опасни престъпници, само чакащи сгоден момент да убият или изнасилят.

4) а що се отнася до бисвангер, моля да погледнете http://en.wikipedia.org/wiki/Ludwig_Binswanger, особено изречението, в което се казва, че макар да са имали различия бисвангер и фройд остават приятели до смъртта на фройд, може би все пак не е бил чак такова чудовище зигмунд, след като един велик психиатър му е приятел до края на живота му?

смятам, въобще да не се занимавам с идеята за жаждата за власт на двама човека, които от гроба си продължават да държат целия свят в (еврейските) си длани, това е обидно не само за мен като човек, но и мисля, за всички, които макар и да не познават същността на психоанализата все пак имат глава на раменете си. колкото и да са били велики манипулатори и фройд и юнг са отдавна починали, а връзките с отвъдното са от компетенциите на едни други хора.

5 )"Фройд и Юнг не са се занимавали, и пряко са отхърляли, всички трудни пациенти,за които е било ясно, че шансовете за успех са били минимални." - тъкмо обратното психоанализата започва с изследване на болестта, която е била извън капацитета на тогавашната медицина и психиатрия - хистерията. и отново, за тези от вас, които не са специалисти, това, което в момента се има предвид под хистерия (силно гримирани жени, флиртуващи с всекиго или по думите на д-р бърди "припадащи без повод") не е хистерия - това, с което тези хора се занимават са болни, които без физическа патология показват тежки телесни симптоми. или правят кризи, които съвременната психиатрия би определила като "психотични". това са болни, които са били загадка за медицината. бройлер и шарко, фройд като техен колега (работил е и с двамата) изследват тази болест и изпробват различни техники, шарко и бройлер в опитите си да намерят лечение остават до хипнозата като техника, доката фройд разработва метода на свободните асоциации, тъй като проследяването на пациентите показва, че при хипноза те се подобряват докато са под хипноза, но след това симптомите се връщат. така се ражда метода на психоанализата, който се променя с годините, за да стигне до това, което е в момента и надявам се, ще се развива още като всеки жив метод на изследване и лечение. самият фройд работи с психотични пациенти - случаят schreber, например.

психоаналитици са първите, които започват да работят с психотични пациенти, такива, които до момента са били "лекувани" като са затворени в психиатрични заведения с различна степен на ужасност, подлагани на инвалидизираща медикаментозна терапия (вярно, в момента медикаментите не са толкова страшни, но само до преди 10-25 години последствията от тях са ужасни), да не говорим за лоботомията като метод за лечение (прекъсване на нерв във фронталния лоб, като по този начин се ампутира спонтанността на човека) и за електро-конвулсивната терапия. та тъкмо психоанализата започва да работи с психотични пациенти и всъщност да постига резултати - вж мелни клайн, розенфелд, бион, сийгъл. много често, дори и в този форум се говори например, че няма лечение за аутизма - има огромно количество литература за хора, работещи с деца от аутистичния спектър и постигнали резултати с тях. отново - пациенти, които до този момент не са били "лечими", а са се затваряли в домове с известните на всички ни последствия от това. 

и, което е по-важно за темата ни тук - до създаването на психоанализата не само, че не е имало никаква възможност за лечение на деца, но идеята за това, че децата имат психичен (ако ви харесва повече - емоционален живот не е съществувала). аз съм наистина удивена, че човек като вас, д-р бърди, педиатър може да е толковаа войнстващо настроен тъкмо срещу науката, която се занимава с детската емоционалност и психичен живот.

по повод "доминирането на психоанализата" - отново това фактически не е вярно, психоанализата е абсолютно независима дисциплина, тя не е финансирана (например)  от държавата или от друга крупна организация, както би следвало да се очаква ако това наистина беше параван за забогатяване и манипулация на жадни за власт и пари хора. други форми на психотерапия, като например когнитивно-поведенческата психотерапия (чийто основател а.бек напоследък стигна до идеята, че всъщност има несъзнавано и отношенията между пациента и терапевта са важни и трябва да се работи с тях - двата основни принципа на психоанализата) са финансирани от държавата (под формата на т.нар. у нас "клинични пътеки"). така че за глобално доминиране не може да става дума.

да, факт е, че рекламния бизнес използва знанието за това, че има несъзнавано, за да прави успешни реклами, но това мисля, по-скоро показва, че откритията на психоанализата не са "малко понятни за нея понятия от религиятя и алхимията, смесени с техни собствени конфабулации и проксимизации", защото ако бяха, просто нямаше да се ползват от други науки. по същия начин се използва знанието за условните рефлекси, затова на всички реклами за напитки нещо ви се лее от екрана, защото рефлекса е да ожаднеете или да огладнеете като видите издигащата се пара от тенджерата с кайма народна.

що се отнася до премахването на хомосексуализма от наръчника на американската психиатрична (не психична) асоциация чрез гласуване - отново това не е свързано с психоанализата, а с психиатрията и какви методи за вземане на решение има американската психиатрична асоциация аз не зная, но предполагам гласуването е едно от тях. как взема решения асоциацията на американските педиатри? вероятно също имат процедури и една от тях е гласуването. 

"Дефиницията на психоанализата за "ментално здраве" е всъщност "приемането от даден индивид на културалните норми" - д-р бърди кого цитирате тук, защото в нито един психоаналитичен текст, който аз съм чела не съм срещнала такава дефиниция. напротив, психичното здраве е способността да си открит пред себе си, да поемаш отговорност за психичната си реалност (мисли, чувства, преживявания, действия, избори) пример за това е начинът, по който майката се интересува от вътрешния свят на детето си, какво то възприема, чувства, как интерпретира света и отношенията между хората, как начинът, по който тя се отнася към него му въздейства. това от своя страна дава възможност на детето не само да учи за света и човешките отношения, но и да погледне към себе си и да може да мисли за себе си - как се чувствам в момента, какво ме кара да направя това или другото. цел на психоанализата е да изследва човешката психика и отношения, за да може да помогне на тези, които имат нужда и искат помощ да изпълнят потенциала си, защото психоанализата мисли човека като имащ неограничен креативен потенциал и съвсем не е тайно пълзящо навсякъде зло, чиято единствана цел е да държи хората по целия свят в подчинение. подобни злини са създания на една друга дисциплина и нейното име е "пропаганда", надявам се, че за нея няма място в този форум.

Много съжалявам да ви прекъсна, но имам проблем и според стоматолога е на психична основа. Не дава да му се работи зъб с машинката. Изпитва страх само от звука още. Мисля, разбираемо е, след това което преживя, но не мога да оставя зъбките така. Моля за съвет, как да продължим. Стоматолога предлага да го оставим до като го заболи, но аз не искам да се стига до там. Вече 2 месеца всяка седмица ходим и уж си говорим, обяснявам. Разбира и се съгласява, защо е необходимо лечението, но като чуе машинката си запушва ушите и плаче. Мислим е страх от евентуална болка, но стоматолога е категорично против поставянето на упойка.

"тъкмо Крепелин е човекът, който определя какви са хората според размера на челата им (като казвам какви са се има предвид, например, колко потенциално опасни са, за пояснение на тези, които не са го чели)."

Това не е Крепелин, а Крафт-Ебинг (Richard von Krafft-Ebing) в неговата "Психопатия Сексуалис" (Psychopathia Sexualis (1886) ).
Същото са се опитвали да правят и други- например-Чезарe Ломброзо (Cesare Lombroso).
Емил Крепелин е бил психиатър с няколко основни насоки на интереси- деменция прекокс, маниакална депресия... . Както и Алцхаймер... . Не ми е известно да се е занимавал със съдебна психиатрия или криминология, освен ако не подразбирате нещо от тук-

Vol. II: Kriminologische und forensische Schriften: Werke und Briefe (2001)

- вторият том на 7 томните събрани съчинения на Крепелин, издадени тук- Burgmair, Wolfgang & Eric J. Engstrom & Matthias Weber, et al., Edition- "Emil Kraepelin. 7 vols." Munich, 2000-2008.

аз съм наистина удивена, че човек като вас, д-р бърди, педиатър може да е толковаа войнстващо настроен тъкмо срещу науката, която се занимава с детската емоционалност и психичен живот.

Простете, но Вашата специалност няма монопол върху тези неща. Аз предпочитам други да се занимават с това, за което пишете, а не психоаналитиците. Тоест, предпочитам с проблемите на детската емоционалност и психичен живот, да се занимават хора със сферично мислене, а не тясно "заковани" само към "сексуалността" като догма. Вие просто се опитвате да монополизирате тази сфера на научен интерес. И с това монополизирате притока на пациенти, насаждайки у тях мнението, че САМО Вашият подход е работещ. Нещо, срещу което аз съм против. А не въобще.

"... и, което е по-важно за темата ни тук - до създаването на психоанализата не само, че не е имало никаква възможност за лечение на деца,"

И тази липса компенсирахме с "имплантацията" на секса в Педиатрията. И с "букет" сексологична "терминология", с която се опитваме да обясним всичко ставащо в детската възраст-80-90% от терминологията, която ползвате за обясняване на ставащото в детската възраст, е пряко и/или непряко свързано със сексуални елементи,или се съдържа пак, под формата на намеци и/или подтекст.
Много успешен изход се намери от ситуацията... .

Бърди, не мисля, че с усилията си да докажете, че психоаналитиците са шайка ненормални шарлатани, ще ни помогнете. Докога ще нападате Елена В, все едно тя е отговорна за "първородния" грях на науката, на която се е отдала? Докато се откаже изобщо да предлага помощта, от която се нуждае не една майка тук?
Ок, разбрахме - Вие сте учен и широкообразован, благороден човек, Вашата медицина е наука, другото е шарлатанство. Но например аз имам нужда от това шарлатанство. Така че нека всичко има граници.

Много съжалявам да ви прекъсна, но имам проблем и според стоматолога е на психична основа. Не дава да му се работи зъб с машинката. Изпитва страх само от звука още. Мисля, разбираемо е, след това което преживя, но не мога да оставя зъбките така. Моля за съвет, как да продължим. Стоматолога предлага да го оставим до като го заболи, но аз не искам да се стига до там. Вече 2 месеца всяка седмица ходим и уж си говорим, обяснявам. Разбира и се съгласява, защо е необходимо лечението, но като чуе машинката си запушва ушите и плаче. Мислим е страх от евентуална болка, но стоматолога е категорично против поставянето на упойка.

Колко е голямо детето ти? За съжаление не мога да помогна със съвет, а само да споделя, че имаме същия проблем с нашия син - на 4г. и половина. Оставихме нещата така - има два кариеса и още не се е оплакал от болка. Страхува се и не дава му се оправят с машинка /той не дава дори да го подстригват с машинка/. Чувала съм и четох за лазерна стоматология, но още не съм решила дали да го заведа в кабинет, където прилагат този метод. Смътните ми представи за него са, че се работи безшумно,бързо и безболезнено и си мисля, че ако попаднем и на стоматолог с подход ктъм децат, може и да успеят да се справят.

Бърди, не мисля, че с усилията си да докажете, че психоаналитиците са шайка ненормални шарлатани, ще ни помогнете. Докога ще нападате Елена В, все едно тя е отговорна за "първородния" грях на науката, на която се е отдала? Докато се откаже изобщо да предлага помощта, от която се нуждае не една майка тук?
Ок, разбрахме - Вие сте учен и широкообразован, благороден човек, Вашата медицина е наука, другото е шарлатанство. Но например аз имам нужда от това шарлатанство. Така че нека всичко има граници.

Никой не говори за "другото". За нещо специфично се говори тук.
Второ- никого "не нападаме" а излагаме аргументи в горещ спор.

Ако Вие искате нещо да напишете по темата- можете с удоволствие да го направите.
От "рефер", присъждащ награди, или осъждащ другия, с цел да се създаде негативно настроение- нужда нямаме. То не е и "боксов мач". А и не сме в 1971, а в 2012. И не в Северна Корея, а в свободни страни.  
Личната ирония е в рамките само на научните аргументи в спора. Под "Вие" се подразбира "психоналитиците", не Елена В. И само "Елена В".  Надявам се тази разлика може да направите...след 3 страници написано и от двамата .
Успех... .

Не става дума за "реферство". Майка с проблем и молба за съвет се извинява, че ви прекъсва... Темата за какво е?

Надявам се тази разлика може да направите...след 3 страници написано и от двамата .
Успех... .

Защо смятате, че е нужно да пишете това?!

Простете, но тези номера не минават.
Вие се смятате "за въдворител на реда" тук ? или?

Който сметне за нужно, и може, ще отговори на майката с цитат нейното съобщение.
Не виждам майката да се оплаква от нещо, а виждам Вие да си присвоявате чужди роли.
Не сме в Северна Корея моля, за да ни казва някой, друг някой, от какво "имал" нужда.
Всеки има собствен глас... .

Не виждам майката да се оплаква от нещо

Без да имам предвид конкретната майка, смятам, че едва ли ще се намери някой тук, който да Ви противоречи. И не защото може да не е на Вашето мнение, а защото ще сте му нужен - децата боледуват често.
Въздържам се от коментар нататък, защото смятам, че прекалявате.
Съжалявам, че с това съвсем отклонявам темата. Моля модератор да го изчисти.