kotaranata, като майка на близнаци мога да ти кажа, до към петия, шестия месец, те са на различни планети, бе човек! За каква ревност си втълпяваш? То досега е свикнало всичко да дели в утробата, та ревност е много силно казано и изобщо не си го слагай и това на главата да го мислиш.
По това време дъщеря ми започна да се дразни от обичайните пози за хранене. Тя е много любознателно и наблюдателно дете и се ядосваше когато я обърнех към мен да я кърмя. Тоест загърбвах я към по-интересния свят. Може при вас да се случва нещо подобно.
Другият вариант, който ми идва на ум е по-скоро технически. Пробвай с различни биберони, може този да я изморява и да не й се яде, ако пуска бавно, или пък да я дави.

 котараната, сигурно си пробвала различни биберони, ако не си, опитай, зная, че дават и чаши на бебета (дори и новородени), които отказват шишето - те не пият от чашата, но лочат млякото, или пък ги хранят със спринцовки. това е по "техническата" част.

изникват ми няколко въпроса - как ги храниш - на определени часове или на поискване? питам се дали нейното време за хранене не се различава от това на близначката й? може би има преживявяането, че чака твърде дълго и това превръща бутилката в нещо лошо - по подобие на яда, който изпитваме, когато чакаме някой, който много искаме да видим, който много ни липсва, но много по-интензивно като преживяване.

на кого даваш шишето първо? опитвала ли си да я храниш само нея, когато сестра й не е в стаята?

дали се държи по същия начин ако някой друг й дава шишето?
как беше кърменето с нея?
колко време след въвеждането на шишето започнаха да се случват тези неща?

аз си мисля, че е много възможно да има реакция на ревност, да те са бебета на три месеца, да преживяли са целия си живот заедно и точно заради това,  е много възможно да преживяват ревността много по-болезнено. различните двойки близнаци реагират по различен начин. има изследвания, в които се наблюдават близнаци в утробата с ултра-звук и може да се види как понякога са отявлено ядосани един на друг, или единият се държи по-гневно с другия или пък са много нежни и игриви, та и близнаците са хора, и те са различни и мисля с пълно основание можем да обмисляме ревността като играеща роля тук. още повече, че ти най-добре си ги познаваш имаш най-добра връзка с тях и щом като това ти е хрумнало на теб, вероятно е съвсем актуално. ти сама казваш, че помежду си те са различни - сестра й изглежда по-способна да изразява недоволството и нуждите си, тя е "по-ревлива", а другата близначка е по-тиха, но пък това се отразява на възможността й да приема храна от теб. (не защото ти си ужасна майка, в никакъв случай, тук говорим за психиката на три месечно бебе, която прави трудно съвместяването на преживяването, че ти не винаги си на разположение (никой не е винаги на разположение, отново това не е упрек към теб) и на приемането на добри неща от теб - храна, прегръдки и тн). веротно е тя с възрастта да стане по-способна да приема храна, особено ако ти продължаваш да майчинстваш над нея с разбиране, грижа и любов. мисля, че опасността е тревогите ти около храненето да станат централни в отношенията ви, като по този начин това напрежение между вас се пренесе и във времето за игра, гушкане, в говоренето ви. зная, че е трудно, но опитай се да държиш в главата си това, че има и други неща в отношенията ви и това би помогнало на бебето да си създаде образ за теб, който е много по-богат от тревожната майка,която се опитва да дава храна, която бебето не иска.

надявам се тези ми мисли са полезни, а не внасят още повече тревога, не това ми е целта.

 

kotaranata, при една от моите близначки имаше същия проблем.
Консултирах се тук с момичетата и доктора, сменях биберони, на своя глава и мляко, но просто детето не ядеше.
Наддаде само 100 г през третия месец. Тогава д.р Масларски ми каза да не се вторачвам толкова, било от жегата /беше месец август/.
Аз имам съмнения, че може да съм й предала мои притеснения, тъй като тогава имаше съмнения, че може да е болна, които се отхвърлиха впоследствие чрез изследвания.
Както и да е, просто въпреки нежеланието ми се принудих да я захраня още четвъртия месец и темповете на качване на килограми се нормализираха.
Това беше при нас, не знам при вас как ще е.
Само да допълня, като майка на близнаци, подкрепям Вера, че на тази възраст няма ревност.

Само да допълня, като майка на близнаци, подкрепям Вера, че на тази възраст няма ревност.

И аз подкрепям това.

аз си мисля, че е много възможно да има реакция на ревност, да те са бебета на три месеца, да преживяли са целия си живот заедно и точно заради това,  е много възможно да преживяват ревността много по-болезнено.

досега се отнасях с респект към написаното от теб, все пак казваш, че си специалист по психология, но след горния цитат, почвам сериозно да се замислям.

прощавай, ама що за глупости?

останалите ще помоля - темата за кърмене и хранене на бебета е друга. не е тази тук.

не е възможно да се обсъжда поведението и преживяването на едно дете на три месеца без да се говори за хранене и кърмене, независимо дали джам ме уважава или не, не мисля, че това излиза от темата на разговор.

Простете, в рамката на този разговор, Вие поддържате тезата че?  нещо не разбрах, какво точно поддържате Вие като мнение... .

ако въпросът е към мен - поддържам като мнение, че не можем да изключим темата за храненето от тази за поведението и емоционалния живот на бебето, далеч след третия месец. също така казвам, че имам много въпроси, които мисля, са свързани и могат да помогнат разбирането на бебето, част от които съм написала в поста. също така предизвиках известно недоволство с потвърждението на преживяването на майката, че може да става дума за ревност между двете бебета. зная, че са малки, зная също, че не става въпрос за ревността като сравнително диференцирана емоция при възрастния, но при всички бебета, дори и при близнаците е възможно да има такава емоция. казвам също, че изглежда двете бебета имат коренно различни начини да изразяват нуждите си - едното чрез активно привличане на внимание и огласяване на недоволството/нуждата си, другото чрез (изглежда) отказ от храна. това е наблюдение, не е "диагноза" (аз не поставям такива). надявам се това е по-ясно

Простете, в рамката на този разговор, Вие поддържате тезата че?  нещо не разбрах, какво точно поддържате Вие като мнение... .

поддържа тезата, че при 3 месечни бебета е възможна емоция от тип "ревност". нещо повече, че емоции от рода на гняв и радост се проявяват още вътреутробно.

"Ревността" предполага определена степен на интелектуално развитие, нали?
Ето пример- детето на 2-3 годинки може да ревнува бебето и да удря например майката, или бебето, ако майката целува или гушка бебето.
Но бебето по какъв начин изразява "ревност" към по-голямото братче? плаче? или? то друго на тази възраст едва ли може да прави. По мои наблюдения, при повечето деца, ако майката гушка по-голямото детенце, бебетата ( до около 10-11м)  обикновено или са безразлични, или се смеят. Това на мен ми е трудно да го интерпретирам като "ревност".

Да има ревност между две малки бебета за храна, грижи и т.н. , аз лично смятам за невъзможно поне до определена възраст... . Или поне не в смисъла на тази дума.

а защо това е учудващо? че човек има емоционален живот като бебе? можеш да прочетеш (ако искаш разбира се) един автор  Alessandra Piontelli, нейно е изследването, което цитирах - наблюдение с видеозон на двойки близнаци по време на бременността и две години след това, удивително е колко всъщност богат е емоционалният живот на бебетата. или по-скоро удивителното е колко ние ги подценяваме, като ги свеждаме до безпсихичен организъм, който яде, спи и пълни памперсите. разбира се, че това не означава, че бебето, човека не се развива, означава само, че психичният живот не е нещо, което се случва "от нищото", когато детето стане "достатъчно голямо" (кога е това?).

Изобщо не казвам това.
От друга страна, някой с видеозон може да запише просто различни движения и гримаси в отговор на външни стимули.
От там и после- всеки може да си дава каквато иска интерпретация на тези движения, но за съжаление нищо не може да докаже обективно, просто защото кръщава всичко видяно както му е удобно- за Вас опънато краче вътреутробно, може да е признак на "радост". За мен- на "тъга". Кой знае къде е истината? има ли критерии за това "какво-какво е"?? на база обективни неща? няма. Всеки си говори неща, които са му удобни. И пише "дисертация" по "въпросите", и качва йерархията. След това- почва да взема повече пари, да се взема насериозно, и да налага мнение на всички останали- от позиция на "опита" му. След това, създава "школа" на базата на опитите му с "вътреутробните движения". И всички започват да охкат и ахкат. Докато един ден някой не излезе и не каже, " Абе, какво става тук?" с риск да бъде тотално оплют.

Тоест, класическият път на човечеството към знанието на принципа- "опит-грешка".

На мен само не ми стана ясно, защо е започнато захранване, при положение че имате проблем с млякото? И защо сокчета? Пък после д-р Бърди да помага...

Моля да не давате сочкета и пюрета от толкова малка възраст....

"Сега като прочитам всичко написано от мен по въпроса, все повече ми се струва че малката просто иска внимание, и недоволства че съм я оставила да се храни сама, а аз се занимавам с друго."
Аз ей това не го разбрах?
Модераторите, извинете, ако преценете ми преместете поста.

Котарана, в предния си пост ти казах и смятам че в тази възраст не са съзрели да изпитват ревност. Достатъчно са ти другите грижи и самообвинения, че не можеш да се разкъсаш на две в една секунда, че да се товариш и с това.
Ако има недоволство, то предполагам е, че детето е вече "по-алчно" за внимание, за твоето лице и грижи. Но ревност категорично - не. При нас може би се появи около 2 г, осъзната ревност.
За вътреутробните преживявания можем само да гадаем, но и мен да ме сръга някой и да ме бутне и аз бих се ядосала.

а защо това е учудващо? че човек има емоционален живот като бебе? можеш да прочетеш (ако искаш разбира се) един автор  Alessandra Piontelli, нейно е изследването, което цитирах - наблюдение с видеозон на двойки близнаци по време на бременността и две години след това, удивително е колко всъщност богат е емоционалният живот на бебетата. или по-скоро удивителното е колко ние ги подценяваме, като ги свеждаме до безпсихичен организъм, който яде, спи и пълни памперсите. разбира се, че това не означава, че бебето, човека не се развива, означава само, че психичният живот не е нещо, което се случва "от нищото", когато детето стане "достатъчно голямо" (кога е това?).

оставам с усещането, че имате огромни празноти относно нервно-психичното развитие на човека.

новороденото има изключително ограничен набор от нервно-психична дейност, който постепенно се обогатява и развива. ревността е осъзнато чувство, присъщо на развито съзнание и психика, каквото бебето на 3 месеца не притежава. на три месеца то още няма почти никакви грубомоторни умения, вие твърдите, че е способно на висш емоционален пилотаж.

съжалявам, но това си е чиста проба шарлатанство. сега ми кажете и за първичната рана и направо ще закрием темата за консултациите...

във всеки случай, бих препоръчала на всяка майка, която реши да се допитва до вас за съвет, да поема съвета ви "с щипка сол", както се казва...

"Сега като прочитам всичко написано от мен по въпроса, все повече ми се струва че малката просто иска внимание, и недоволства че съм я оставила да се храни сама, а аз се занимавам с друго."
Аз ей това не го разбрах?
Модераторите, извинете, ако преценете ми преместете поста.

Аз малко на пресекулки пиша, обаче ми е болно от цялата работа... та в препратката по- долу в другата тема съм описала как ги хранех преди да започнем с проблемите

До момента в който започнаха проблемите ги хранех едновременно - поставях ги на приспособено от мен канапе в поза "гуш" и им давах шишенцата и те се хранеха заедно. Пламена /за която говоря по- горе/ ядеше по- бързо и докато се оригвахме с нея Искра приключваше шишето и следваше нейното оригване. А сега добре че баща им е почивка, та помага, а аз основно се занимавам с Пламена и храненето й.

Т.е. аз им давам шишетата, те папат, а аз стоя до тях, гледам ги как ядат и... гладя дрешки примерно.
Много благодаря на всички включили се близнашки мами.
п. п. *vera  много хубаво си го описала "алчна за внимание"