Минахме през консултацията, ще се опитам да преразкажа.
Първо, в действителност има някои тревожни маркери, които обаче сами по себе си не значат нищо. Ники отбягва очен контакт с непознати хора, отговаря на команди, действително речникът му е беден за двегодишно дете, но за това ще работим и след 2-3 месеца може да има промяна. Тревожното е, че в следствие на моята реакция преди два месеца, той приема поведение, което е сметнал за правилно. Ще ми изпрати упражнения, обясни ми модели на поведение, как да променим малки ежедневни неща, да вкараме нови ритуали и най-вече да обяснявам всичко. Например "мама отива до кухнята. Ти ще ме чуеш как ходя" и "туп-туп" ходя по-шумно. После "мама е в кухнята. Тя ще налее вода. Ти ще я чуеш". После постепенно да увеличавам дистанцията.
Когато се изпишка или започне да хвърля, не да го оставя докато подредя, а да му покажа следствието. Тоест взимаме заедно напишканото, слагаме го в пералнята, обясняваме с кратки изречения.
Удрянето е защото той съзнава, че очаквам и искам някои неща, но той не ги изпълнява и не ме радва и се самонаказва или наказва мен, защото вижда, че това ме тревожи още повече.
Поведението му е закъсняло ехо на моето емоционално състояние, но детето не може да види нещо и да го забрави, то реагира продължително и със закъснение.
Емоционален е, даже прекалено, но не показва всичко. Иначе е интелигентен, разбира какво му се казва, влага смисъл във всяка дейност и при него действието е опозиционно. В същото време трябва да поставя граници. Това, че си се изпишкал, не значи, че е хубаво да го правиш на дивана, това се прави в тоалетната. Когато трябва да се направи нещо, то трябва и това е. Храни се на столчето или на масата и само там.
Като цяло, ако не променим поведението в следващите месеци препоръча консултация с психолог и отделно с логопед, ако няма нови думи в речника.
Имате ли препоръки как да го науча на нови думички, защото при нас методът с папагалското повтаряне не действа, а трябва да има и да се обяснява причинно следствена връзка?