Наскоро получих заповед от фонда.
Това ще ми бъде второ ин витро, но се чувствам изнервена, защото при първото събитията се разиваха постоянно по абсолютно абсурден начин. Докато чаках заповед от фонда се абстрахирах, но сега колкото повече приближава следващият опит, толкова повече място не мога да си намеря, че позволих да се отнесат с мен като с пълен идиот.
От самото начало нещата не бяха ОК, но ситуацията преди и по време на трансфера беше последната капка, която преля чашата.
Разказвам го на принципа, че казвайки го, ще мога да махна с ръка и без предубеждение /така както започнах първото си ин витро/ и да продължа напред.
При първото ми ин витро трансфера протече по следния начин:
Обаждат се по телефона да съм отишла в болницата за трансфер на трети ден в 10.00ч.
Пристигам 9,45, влизам в чакалнята. Здрава и без оплаквания. Около 10,15 ч. се появава акушерката и ме настанява заедно с още едно момиче в една стая като казва, че се налага да чакаме/само двете сме за трансфер/.
11,00ч. Появява отново и обръщайки се към другото момиче обяснява, че се налага да чакаме още. „Ако ти се ходи до тоалетна, ето каква ще е процедурата- отиваш пишваш по –мъничко и така...”
След около час аз се почувствах все по –зле и по-зле. Буквално не можех да стоя по друг начин освен превита в леглото на две от болки, тъй като внезапно получих остър цистит. Отидох здрава в болницата, но стоенето няколко часа в студена стая само по нощница и с абсолютна забрана да се ходи до тоалетната три дни след пункция се оказа ...
По едно време вече не издържах и помолих момичето с мен да повика акушерката, за да й кажа че съм зле и да попитам дали мога да пия обезболяващо. Тя съответно пристигна /през ум не й мина да уведоми лекар/ и казва: „Нищо не мога да дам! Предстои трансфер. Ако си толкова зле може да пиеш но-шпа, но тук нямаме” и излезе.
Аз отидох на трансфера сама, защото реших, че е абсолютно излишно за такава лека процедура да мъкна и съпругът ми с мен да виси по чакалните. Помолих мъжа на момичето, което беше с мен и човекът отиде и ми купи една опаковка но-шпа.
Пристига акушерката около ДВА И НЕЩО и ми казва „Хайде да отиваш първа на трансфер, че да можеш да си тръгваш. Сигурно замръзна в тази стая, ама ЗАЩО НЕ КАЗА”.?!
Все още към него момент да се кача на гинекологичния стол ми се струваше все едно да изкача Еверест, така че реших другото момиче да е преди мен. Впоследствие се оказа, че тя след като е отишла в кабинета за трансфер на място е чакала още половин час.
В крайна сметка дойде и моя ред. Казвам на акушерката вече сме в кабинета „не мога повече, трябва да отида до тоалетна”/ лекарят все още не е в кабинета/. Отговорът е „Не не може .... посочва ми метална съдина/ не й знам името и не ме интересува/която стои пред гинекологичният стол и ми казва „ Ще пикаеш тук”. Ако може някой да ми обясни логиката й ще съм много благодарна - Не е започнала процедура. Аз съм на крака. Кое налага да уринирам по този начин?!
А аз като идиот пълен чакам разрешение........
В крайна сметка напълно съзнателно се разплаках, тъй като видях че с думи нищо няма да постигна и тя понеже не ме понася ще продължи с грубото си отношение/само по себе си факта че се принудих да прибегна до това също ми е обидно/, тя след като най-накрая пристигна лекарят му каза че имам оплаквания. Той ме погледна каза: да коремът е подут, попита мога ли да изтърпя Отговорът ми беше не! Та в крайна сметка се разбрахме да правим трансфера на празен пикочен мехур. / какво са няколко часа/
Така и не разбирам логиката на нещата / всъщност ми е ясно ама е друга тема/:
- първо определят ти час в 10,00 часа. Като видяха, че са много заети, можеха да кажат, върнете се в два, щях да се прибера с такси на топло в хотела и да не се притеснявам , когато отивам до тоалетна, защото тоалетната в клиниката беше не само за стаята, в която бяхме настанени, но и за всички пациенти и придружители и няма да забравя, когато влезе едно младо момче колко неудобно се почувства то и как ми се извини/.
-второ през това време правят цветни снимки -процедура която се прави на празен пикочен мехур, а мен ме захвърлиха като куче да чакам няколко часа и то при условие, че се чувствах зле. Момичето което беше с мен каза „ Ами така е - ние сме им в ръцете”.
Резултатът при всички случаи можеше да е отрицателен, но дали някои от медицинските лица каже с чисто сърце че цялата тази ситуация Не е повлияла?! НЕ МОЖЕ.
Вярно, ако не се бях разболяла сложили са те в стая да чакаш, не е кой знае какво. Но аз още тогава като видях как се развиват нещата разбрах ОЩЕ ПРЕДИ САМИЯ ТРАНСФЕР, че ЦЯЛАТА МИ ПРОЦЕДУРА СЕ ПРОВАЛИ. Просто стоях и чаках като обречена да мине транфера и да си тръгна, като знам предварително резултата.
По време на сондажа всичко беше ОК, а трансфера беше проблемен.
Не е необходимо да си гений, за да разбереш защо. Според мен, проблемът с трансфера възникна именно защото бях с остър цистит Който получих заради "прекрасната" организация в болницата, силни болки, изпих три таблетки но-шпа / не заради болката , търпяла с часове и по-силни, а с идеята, за да мога да отида до стаята за трансфер и да се кача на гинекологичният стол/, не можахме да направим процедурата на пълен пикочен мехур...
Впоследствие лекарят се изнерви от проблемното вкарване на катетъра и в един момент попита как е минал сондажа/който прави друг лекар/. Казах му че е бил АБСЮЛЮТНО безпроблемен.
В този момент той опита пак да вкара катетъра и изпсува „Ай сиктир” - с извинение, но това е цитат... Без коментар....
Само да допълня при първото си отиване в същата „прекрасна” болница чаках също три часа при условие, че бях запазила час предварително по телефона като съм обяснила и причината за идването си, а после се оказа, че лекарят даже не подозира за моето идване.
В интерес на истината от там нататък той повече не закъсня, но пък като изключим резултата от цветната снимка/ при първото ми идване/ повече не ми даде абсолютно никаква информация или както обобщи „любимата” - гореописаната акушерка: ”На теб не ти трябва да знаеш, трябва само да слушаш и да изпълняваш”.