Наскоро получих заповед от фонда.
 
     Това ще ми бъде второ ин витро, но се чувствам изнервена, защото при първото събитията се разиваха постоянно по абсолютно абсурден начин. Докато чаках заповед от фонда се абстрахирах, но сега колкото повече приближава следващият опит, толкова повече  място не мога да си намеря, че позволих да се отнесат с мен като с пълен идиот.
 
       От самото начало нещата не бяха ОК, но ситуацията преди и по време на трансфера беше последната капка, която преля чашата.
        Разказвам го на принципа, че казвайки  го, ще мога да махна с ръка и без предубеждение /така както започнах първото си ин витро/ и да продължа напред.
 
         При първото ми ин витро трансфера протече по следния начин:
Обаждат се по телефона да съм отишла в болницата за трансфер на трети ден в 10.00ч.
Пристигам 9,45, влизам в чакалнята. Здрава и без оплаквания. Около 10,15 ч. се появава акушерката и ме настанява заедно с още едно момиче в една стая като казва, че се налага да чакаме/само двете сме за трансфер/.

11,00ч. Появява отново и обръщайки се към другото момиче обяснява, че се налага да чакаме още.  „Ако ти се ходи до тоалетна,  ето каква ще е процедурата- отиваш пишваш по –мъничко  и така...”

          След около час аз се почувствах все по –зле  и по-зле. Буквално не можех да стоя по друг начин освен превита в леглото на две от болки, тъй като внезапно получих остър цистит. Отидох здрава в болницата, но стоенето няколко часа в студена стая  само по нощница и с абсолютна забрана да се ходи до тоалетната три дни след пункция се оказа ...
           По едно време вече не издържах и помолих момичето с мен да повика акушерката, за да й кажа че съм зле и да попитам дали мога да пия обезболяващо. Тя съответно пристигна /през ум не й мина да уведоми лекар/ и казва: „Нищо не мога да дам! Предстои трансфер. Ако си толкова зле може да пиеш но-шпа, но тук нямаме” и излезе.
 
           Аз отидох на трансфера сама, защото реших, че е абсолютно излишно за такава  лека процедура да мъкна и съпругът ми с мен да виси по чакалните.  Помолих мъжа на момичето, което беше с мен и човекът отиде и  ми купи една опаковка но-шпа.

             Пристига акушерката около ДВА  И НЕЩО и ми казва „Хайде да отиваш първа на трансфер, че да можеш да си тръгваш. Сигурно замръзна в тази стая, ама ЗАЩО НЕ КАЗА”.?!
 Все още към него момент да се кача на гинекологичния стол ми се струваше все едно да изкача Еверест, така че реших другото момиче да е преди мен. Впоследствие се оказа, че тя след като е отишла в кабинета за трансфер на място е чакала още половин час.

              В крайна сметка дойде и моя ред. Казвам на акушерката  вече сме в кабинета „не мога повече, трябва да отида до тоалетна”/ лекарят все още не е в кабинета/. Отговорът е „Не не може .... посочва ми метална съдина/ не й знам името и не ме интересува/която стои пред гинекологичният стол и ми казва „ Ще пикаеш тук”. Ако може някой да ми обясни логиката й ще съм много благодарна -  Не е започнала процедура. Аз съм на крака. Кое налага да уринирам по този начин?!
    А аз като идиот пълен чакам разрешение........

               В крайна сметка напълно съзнателно се разплаках, тъй като видях че с думи нищо няма да постигна и тя понеже не ме понася ще продължи с грубото си отношение/само по себе си факта че се принудих да прибегна до това също ми е обидно/, тя след като най-накрая пристигна лекарят му  каза че имам оплаквания.  Той ме погледна каза: да коремът е подут,  попита мога ли да изтърпя Отговорът ми беше не! Та в крайна сметка се разбрахме да правим трансфера на празен пикочен мехур. / какво  са няколко часа/

Така и не разбирам логиката на нещата / всъщност ми  е ясно ама е друга тема/:
 - първо определят ти час в 10,00 часа. Като видяха, че са много заети, можеха да кажат, върнете се в два, щях да се прибера  с такси  на топло в хотела и да не се притеснявам ,  когато отивам до тоалетна, защото тоалетната в клиниката беше не само за стаята, в която бяхме настанени, но и за всички пациенти и придружители и няма да забравя, когато влезе едно младо момче колко неудобно се почувства то и как ми се извини/.

 -второ през това време правят цветни снимки -процедура която се прави на празен пикочен мехур, а мен ме захвърлиха като куче да чакам няколко часа и то при условие, че се чувствах зле. Момичето което беше с мен каза „ Ами така е  - ние сме им в ръцете”.
 
   Резултатът при всички случаи можеше да е отрицателен, но дали някои от медицинските лица  каже с чисто сърце че цялата тази ситуация Не е повлияла?! НЕ МОЖЕ.

          Вярно, ако не се бях разболяла сложили са те в стая да чакаш, не е кой знае какво. Но аз още  тогава  като видях как се развиват нещата разбрах ОЩЕ ПРЕДИ САМИЯ ТРАНСФЕР, че ЦЯЛАТА МИ ПРОЦЕДУРА СЕ ПРОВАЛИ. Просто стоях и чаках като обречена да мине транфера и да си тръгна, като знам предварително резултата. 

По време на сондажа всичко беше ОК, а трансфера беше проблемен.
Не е необходимо да си гений, за да разбереш защо. Според мен, проблемът с трансфера възникна именно защото бях с остър цистит Който получих заради "прекрасната" организация в болницата, силни болки, изпих три таблетки но-шпа / не заради болката , търпяла с часове и по-силни, а с идеята, за  да мога да отида до стаята за трансфер и да се кача на гинекологичният стол/, не можахме да направим процедурата на пълен пикочен мехур...

      Впоследствие лекарят  се изнерви от проблемното вкарване на катетъра и в един момент попита как е минал сондажа/който прави друг лекар/. Казах му че е бил АБСЮЛЮТНО безпроблемен.
В този момент той опита пак да вкара катетъра и  изпсува „Ай сиктир” -  с извинение, но това е цитат... Без коментар....

   Само да допълня при първото си отиване в същата „прекрасна” болница чаках също три часа при условие, че бях запазила час предварително по телефона като съм обяснила и причината за идването си, а после се оказа, че лекарят даже не подозира за моето идване.

         В интерес на истината от там нататък той повече не закъсня, но пък като изключим резултата от цветната снимка/ при първото ми идване/ повече  не ми даде абсолютно никаква информация или както обобщи „любимата” - гореописаната  акушерка: ”На теб не ти трябва да знаеш, трябва само да слушаш и да изпълняваш”.

Камелия, съжалявам за преживяванията ти! Само едно мога да ти кажа - на мен и двата пъти трансферът ми е бил при празен пикочен мехур. Така че, това не е повлияло на изхода от процедурата.
И помисли за смяна на клиниката или сподели с лекуващия лекар за отношението на сестрата!

Желая ти успешен опит!

Kaмелия,каквото било било.Няма смисъл да се упрекваш и съжаляваш за минали неща.Гледай и си мисли от тук насетне как ще действаш.Аз лично след като имам съмнения в една клиника и даден лекар бих потърсила друго място където да направя следващ опит.Успех!

Описвам предишия си опит... В тази клиника кракът ми няма да стъпи повече. Но сега ми е притеснено да избера новата.

Пък за изхода на процедурата нямам предвид само празния пикочен мехур, но и цистита и пиенето на лекарства.

позитивното е, че вече твърдо си се уверила, че това място, на което си била, не може да се нарече "клиника по стерилитет" и че си решена да не ходиш повече там.

като си спомня как мина моят трансфер в моята клиника - разликата е от земята до небето.
предварително никой не ми е казвал да не ходя до тоалетна, нито са ми поставяни други забрани. отидох в уречения час, веднага ме посрещна любезна сестра, заведе ме в отделението за манипулации, настани ме в самостоятелна, комфортна и добре отоплена стая с отделна баня и тоалетна, с телевизор. изчака ме да се подготвя, колкото ми е нужно и ме заведе в залата за трансфера. помогна ми да се настаня, извика лекаря по телефона. лекарят дойде след минути, поздрави, започна работа и след не повече от 6-7 минути трансферът беше свършен факт - без никакви проблеми или неприятни усещания. след това ме завиха, изчакаха 15 минути и много държаха да ме закарат с подвижно легло до стаята ми, където трябваше да остана още час и половина. почувствах се направо неудобно, казах, че мога да си ходя спокойно сама, но ме помолиха да изпълним изискванията, та се возих на легло.
оставиха ме да си почивам и дойдоха да ми кажат, когато изтече времето за престой.

виждаш ли разликата? мисля, че описаното от мен трябва да бъде стандарт и в останалите клиники. това трябва да търсим и да изискваме като пациенти. плащаме достатъчно и имаме своите права.

     ”На теб не ти трябва да знаеш, трябва само да слушаш и да изпълняваш”.

Нямам думи да изкажа възмущението си от това, което ти се е наложило да преживееш!
Фразата, която цитирам от твоя пост напълно описва ситуацията в нашето "здравеопазване"...
За някои хора като облекат бяла престилка и вече си мислят, че са богопомазани и нещо над другите.
Защо ти е да знаеш, ти за тях си прост невежа, който трябва безропотно да изпълнява - да ама не!
Винаги трябва да си търсим и отстояваме правата, защото все пак тялото си е наше и ние решаваме , кой как ще го експлоатира. Ние най-добре усещаме, кое би било подходящо в нашия случай и когато имаме и малки съмнения в това , което ни се предлага като терапия трябва да настояваме за обяснение.
Охххх чакай, че се отплеснах в друга насока...
При мен трансфера протече както го описва Джам. При вторият опит обаче на трансфера лекарят ме обиди с една негова дума, може би неволно казана, но така ме жегна, че след това съм ревала до края на престоя в клиниката и вече вътрешно усещах, че опита няма да го бъде - е така и стана. После смених доктора...
Мисля, че в такива моменти и още повече в положението, в което сме ние трябва повече внимание, защото сме кълбо от нерви и всяка погрешно казана дума или действие може индиректно да ни повлияят.
А и да не забравят хората от "бялото братство", че нашите пари изкарват техните заплати...

kamelia, това, което пропуснах да ти кажа, е че не си ти тъпа, а онези от клиниката, които са ти причинили всичко това!
не се обвинявай за чужди грешки. първи трансфер, непознати изживявания, стрес, тревога, притеснение от лекари и мед.персонал - всичко това е нормално и разбираемо.
пожелавам ти да намериш своята нова клиника, където да се чувстваш спокойна и уверена! и успех с втория опит!

Камелия, не си тъпа ... просто си била поставена в ситуация без избор.

Правила съм един единствен трансфер в клиниката на д-р Владимиров и имах чувството, че  света се върти около мен... получих страхостна грижа и внимание. От сърце ти желая и при теб нещата да минат така и да ни се похвалиш скоро 
В крехко емоционално състояние си, за това гледай да си спестяваш излишни страхове и лоши спомени.




ПС
Мога бас да сложа в коя клиника си била (правено ми е едно инсе там почти по идентичен начин с 4 часа разлика), ама айде да не отвличаме темата в ненужна посока

Аз мисля, че трябва да се знае името на болницата, въпреки, че ми е познато...и мисля, че се досещам...
Успех ти желая с цялото си сърце 

Не е лошо да се каже коя е клиниката, за тези, които не се досещат. Пък ако трябва да се обособи поста в друга тема,с подходящо заглавие. Така де, защо да се предпазят другите от подобни ситуации?

Отвратителна история. Била си поставена в безизходица, няма как да станеш и да си тръгнеш , те ти държат ембриончетата...Коя е тази клиника? И кой им каза на акушерките, че в клиники, където ние или Фонда плаща за скъпи процедури могат да се държат с пациентите като с току що родила ромка. Моят трансфер беше с празен пикочен мехур, бях си пишкала поне 4 пъти от напрежение. Лежах си на топличко 1 час преди и 1 след процедурата, като ми казаха, че мога да си полежа и още колкото искам, но ми омръзна.

Все тая коя е клиниката ,  жалко е, че се трупа опит по този начин, гафове стават навсякъде,  къде по-големи,  къде по-малки,  всеки за себе си ако се напъне ще се сети. Ин витро процедурите имат и много невидими за нас пациентите неща,  за които само можем да си гадаем.

Един  безобиден пример от клиника Малинов ; - кой може да спре госпоЙца Силвия да се държи  отвратително и да бави изготвянето на документите по ФАР за когато и е кеф?  - отговор - никой   Е, и какво като лично я поставих на място, и се оплаках от нея, тя пак си продължава да работи според настроението си, и на който му намине да я чака....

Следващата седмица имам първи опит и да, искам да знам коя е клиниката. Може и на лични, защото се стресирах сега и ще сменя клиниката, ако е тази, която посещавам в момента  .

Все тая коя е клиниката ,  жалко е, че се трупа опит по този начин, гафове стават навсякъде,  къде по-големи,  къде по-малки,  всеки за себе си ако се напъне ще се сети. Ин витро процедурите имат и много невидими за нас пациентите неща,  за които само можем да си гадаем.

Един  безобиден пример от клиника Малинов ; - кой може да спре госпоЙца Силвия да се държи  отвратително и да бави изготвянето на документите по ФАР за когато и е кеф?  - отговор - никой   Е, и какво като лично я поставих на място, и се оплаках от нея, тя пак си продължава да работи според настроението си, и на който му намине да я чака....

Аз пък не мисля, че е все тая коя е клиниката. Хубаво е да се знае името и, че да се предпазят момичетата, на които им предстои процедура във въпросната клиника.
Иначе на Камелия искам да и пожелая много скоро да сбъдне мечтата си за дете. И горе главата, всички имаме трудни моменти по този толкова трънлив път. Много късмет на следващата процедура и дано да попаднеш в твоята клиника.

Мелиса, мисълта ми в изречението беше, че колкото и да сме предпазливи и предвидими, винаги може нещо да се обърка. Колкото хора, толкова случки, индивидуални за всеки. В една процедура участват много хора, един да сгреши и опропастява труда на целия екип, отделно, че организма на всеки е различен и ако вземем да се вторачваме във всичко, пък ще се докараме до главобол .
 
Ето, Камелия едва ли вече ще позволи подобно отношение, но не си го е поръчала нали!

Дадох този прост пример с човека от административния персонал в клиниката където съм, защото и аз бях чела и чувала, че ако не е в настроение  Силвия мотае хората по два месеца....като ми се случи лятото и на мен хич не ми беше приятно. Изчаках я търпеливо две седмици да и дойде музата, като бях ангажирала и момиче да и ходи на крака - нулев резултат. Една сутрин я набрах по телефона и не и дадох да говори, въпреки, че тя е доста бързоречива ,  като приключих разговора мъжа ми каза - "коте, нямам притеснения за теб, ти си по-лоша от нея " След два часа документите ми за ФАР бяха готови.
  Ами хубаво де, имах си едно наум, че ще почнат отпуските и аз ще си чакам  не, че има лошо  - живота е търпение. Казах си тогава, че поредната няма да съм аз, саморазправих се с въпросната личност, оплаках се от нея....
писах и тук във форума - четиво за четящите и мине се не мине пак някой "изреве" от Силвето - "кервана си върви кучета си лаят"

Камелия, много късмет ти желая за напред и кураж  овреме да парираш подобно посегателство върху личността ти!

Тара, за мен, присъствието на такъв служител в клиниката, какъвто ти описваш - въпреки оплакванията на пациентите, а аз съм чела и доста други подобни - не говори добре за мениджмънта на клиниката и за отношението към пациентите.

КОЯ Е КЛИНИКАТА, където си е изпатила така Камелия? някой да ми отговори на лични съобщения, моля! Аз на 39 години бях с тотално пропилян първи опит в една клиника и никога няма да й простя, но се старая предимно в лични съобщения споменавам коя е. Сайтът "Зачатие" не е длъжен да става клюкарник за антиреклама.
Но трябва да се знае кои клиники губят времето на пациентите си, защото в моя случай това моткане беше фатално, защото днес на 41 години продължавам да чакам одобрение от Фонда за втори опит.

Относно фразата "Не ти трябва да знаеш, ти трябва да слушаш и изпълняваш" - това е тъпо патриархално мислене. Когато лекарят взема решения заедно с пациента, после двамата си поделят успеха или неуспеха. А когато лекарят единствен е вземал решенията, после САМО ТОЙ ПОНАСЯ НЕГАТИВИТЕ при евентуален неуспех. Впрочем, те учат ли психология в медицинските университети?!?!?

аа, не :?искам името на клиниката да го напишете директно тук, защото това не е клюкарник, ако става въпрос за повече от един изолиран случай.И ми е интересно, Камелия дали е правила опита по Фонда или платено?Във всеки случай такива "специялисти" нямат право да си играят с здравето на пациентките или с парите им или на държавата.Искам ги вън от докторското слование тези!
И да не забравим,че в арт процедурите всеки простак ,който има някаква диплома там и пари колкото да си купи най-смотените апаратури или най-скпите, предостави прекрасна възможност за напревени печалби на гърба на пациента, който и така не му е лесно в сблъсъка със стерилитета!Тук винаги могат да се оправдават с ниският процент на успевмоестта на процедурата ....и така границата между съвестта и мошеничеството е много тънка .И не е нормално някакви си там уж специялисти по стерилитет да направят арт процедури без да търсят причините за стерилитета на двойката!А пак може и да стане,но не се знае от кой опит   Както и не е нормално да няма диалог доктор-пациент, защото успехът идва според мен в голям процент точно от хармонията на диалога и добра сложена диагностика!Останалото е добра свършена техническа работа на доктора.
Мен лично никога не ме интересувало отношението на персонала на клиниката към мен, а отнощението на лекуващият ми доктор към мен.Точно затова може би никога персонала не ми е създал проблеми в нито една от дветте клиники ,който съм посетила, но единният доктор не ми хареса и затова го смених без предупреждение и не съжелявам, но съжелявам,че не съм имала късмета да падам от началото на правилното място и така изгубих ценно време за мен
Та сега като гледам назад всичко е и до късмета, но най-важното е докторът на който пациента се доверява при постигането на най-съкровената си мечта- да имаме дете, което всеки човек заслужава!Ние сме изцяло в ръцете на такива доктори, а ако те не се оказват кадърни в работата си, ние просто ставаме кобай
Съжелявам за дългият пост

Благодаря за подкрепата! Съжалявам, че така изчезнах след поста, но пътувах по работа и нямах достъп до интернет. Сега се връщам и нямам възможност да пиша, утре ще отговоря на всички

Ками, моля те, пиши и на мен, коя е тази клиника? Ние, тука в Бургас, много си патим. Даже на една приятелка във Варна и се случиха много лоши неща. Твоят опит ще ми е много полезен. Нека това, което ти се е случило да не е било напразно, така че, да не спохожда поне тези, които те питат. Моля те, пиши коя е клиниката, може и на лични.