Малко двуяко звучи, но имах предвид, че е доста неприятно промиването с бутилката.
Все едно се потапяш в морето и ти навлиза вода отвсякъде
.
Основното е физиологичният разтвор /разтворът за промивка/ да е приятно топъл, тоест с телесна температура.
Много е важно.
Главата на детето да е наведена настрани и леко надолу. Инстинктивно децата се дърпат и главата назад, а това кара разтвора да тече по гърлото и е по-неприятно.
Устата отворена.
Ако детето е с наклонена глава настрани и леко напред, водичката влиза в едната ноздра, излиза от другата и усещането е само в носа. Всичко става за две минутки.
Няма я паниката като при давене.
Понеже и аз си взех за мен такава бутилка, та говоря от опит с моите усещания.
Моите първоначално много стоически понасяха промивките, до момента, в който се появи "публика".
Те явно си знаят, че съм неотстъпчива и няма мърдане и като са с мене не правят цирк, но ако у нас е татко им или бабата - няма такова дране и писъци.
Което лично мен много ме изтощава и отлагам манипулацията за тогава, когато няма да има зрители.
Гадничко е, но се свиква и особено когато няма възпаление, не се усеща толкова много.
Но ползите са много повече от няколкоминутните неприятни усещания.
Синът ми само след промивка усещаше какво значи да диша през носа.