Мдааа, и аз трудно успявам да изляза на глава. Карала съм се не веднъж и с майка ми и със свекърва ми по темата "Не давай вредни храни на децата!"
Да призная, свеки по ме слуша от колкото родната ми майчица.
Майка все като ще се вижда с Михаела и и купува един бял шоколад, защото знае, че нормалният и е забранен. Питам я: "Добре, защо не и купиш 1 банан или ябълка?"
"Ми, щото на шоколада се радва повече детето!"
Отделно от това, все ми казва, че и мен така са ме хранели и нищо ми няма, добре съм си била.
Но, колкото и да ги критикуваме, все опираме за нещо до тях.
А свеки, като ще идва у нас, ме пита по телефона, какво да им вземе. Оня ден пък, като отивам да прибера Малчо от тях, приготвила им по един дабъл кроасан в чантичка. Добре че, децата не видяха какво имаше в чантичката.
Както се досещате, майка им "намаза" кроасаните.
И една случка от събота, но не е свързана с баби.
Бях с децата в Карфур и си плащаме на касата, когато касиерката любезно вади отдолу някакво панерче пълно със смучащи бонбонки и с усмивка го подава към децата, да се почерпели.
Моята реакция бе: "А, не, не, не, благодаря!" А тая ме гледа втрещено
, ама много втрещено, ви казвам.
- Защо!!! - пита ме касиерката, недоумявайки.
- Ами, защото още не са обядвали, а и нямат нужда от тези бонбонки! Стана леко неловка ситуация, защото бедната жена продължаваше да стои и да ме гледа с недоумение, докато аз си прибирам покупките. За да "разчупя леко леда", се усмихвам и казвам:
- Ами така е, много съм лоша.
Не давам бонбонки.
- Ама Вие сте за днес ТРЕТАТА такава лоша майка!!
стана малко като виц.
Любопитна бе и реакцията на Косьо, който взе от пода едно паднало бонбонче и и го върна на касиерката. А онази му вика: "Лапай го, лапай го!"