kisela_2000 ,
Справедливо се ядосваш, ама и двете знаем, че дори коментарът на реални проблеми от определен вид - се явява дискриминация, обида и пр. То даже е немислимо да се изговори, пък да се търсят решения - направо си е фантастика, според мен поне.
Обаче сега пък аз се чувствам дискриминирана.Защо да плащам и нищо да не получавам?
Ами нормално е да се чувстваш дискриминирана, защото в действителност
си. Не само ти, а и всички ние, които плащаме сметки, осигуровки и данъци, живеем по правилата на държавата независимо колко ни е трудно, а често и непосилно.
Меко казано е дразнещо за една група хора "да може всичко", което за нас останалите не може, само защото ние сме повече на брой от тях.
В крайна сметка "антидискриминационните" текстове в законите - не са създадени с идеята едни хора да измекярстват и да живеят на гърба на други хора, чисто финансово погледнато, но у нас - точно така се получава. Дискриминация е, ако възпрепятстваме определена група хора да си изповядват религията, да говорят на майчиния си език, да съхраняват фолклорните си традиции, да им бъде ограничаван достъпът до определени места, или работни позиции въз основа на етнос, пол, възраст, религиозни убеждения и пр.
Изобщо, идеята на това група хора, които са малцинство в някакво общество да бъдат защитени от дискриминация - има
нематериален характер и се отнася до нематериални неща като цяло. У нас обаче - цари пълно извращение по въпроса и изобщо не считам, че изразът е пресилен.
Стана така, че щом не си положил грам лично усилие да се оправиш в живота, въпреки, че никой не ти е отнел възможността за това и тя за теб е същата, каквато и за всички останали хора... Та щом не си се понапънал малко дори, ако останалите имат против "да плащат сметката за твоето житие-битие" във всякакъв смисъл - значи те дискриминират.
Даже не да откажат да я плащат, ами дори да си позволят да го кажат на глас - пак е дискриминация.
В крайна сметка - дискриминирано се оказа точно мнозинството у нас, в какъвто аспект се сетиш.
По темата - цари пълно лицемерие, особено на държавно ниво. Включително рестрикциите, които се предприемат по въпроса "обезщетение за раждане и гледане на дете" - се правят не с цел аз и ти да бъдем прецакани, а едни други жени дето раждат по 10-ина деца, които за капак и не гледат - да може мааалко от малко да доят бюджета по-умерено. Да си чула някой политик обаче, да излезе и да го каже на глас? Няма и да чуеш.
Същата история е и със задължителната ранна предучилищна - налага се не заради деца, като нашите, а заради децата на паразитите. Ама никой няма куража да го заяви открито и да каже примерно: "Деца на български граждани, които на 4, или 5 годишна възраст не владеят официалният език на държавата, чиито граждани са /също/ - да посещават задължително предучилищна". Цъ, не можело така, че ще ги обидим, засегнем, дискриминираме и пр. Кое би било дискриминация и обида в случая, че не се сещам? Все едно, ако кандидатствам във ВУЗ и на конкурсен изпит не покажа достатъчно добър резултат и не ме приемат - значи съм дискриминирана, щото ме домързяло да уча колкото /или повече/ от другите, които са приети... Те примерите са безкрайни в тази посока, ама именно заради тях вече като чуя за "дискриминация" и "права" и се изприщтвам.
