както обикновено не можем да се разберем, защото говорим в крайности - аз също си мисля, че да се остави човек на мира е по-добрият вариант, стига да няма установена нужда от намеса. по същата причина винаги когато някоя от нас каже, ау детето ми яде много малко само 120 грама, а не 135 както би трябвало, обикновено всички тук, не само аз дето явно съм сбъркана, й казваме, остави си детето на спокойствие, то знае колко е гладно.
бонбони не даваме на децата, защото сме си решили, че захарта ги подлудява (макар доколкото зная последните изследвания да казват, че няма разлика), но основно защото за момента можем да контролираме какво ядат и навсякъде пише, контролирайте докато можете, щото този период е кратък. но бонбоните не са вода, тук не говорим за потребности на организма, а за лакомия.
като сте започнали да давате примери със себе си, имам определени моменти, когато ми е зле и знам, че като изям някакво количество шоколад ще се почувствам по-добре, това е така, защото ми е паднала кръвната захар, проявленията са - яде ми се нещо сладко тутакси и веднага и се чувствам като парцал.
джиджи, ти самата казваш, че имаш проблеми с не-пиенето на вода, и затова трябва да следиш, но например, не ти пада кръвното, за да трябва да пиеш по две кафета на ден, затова на това не му обръщаш внимание и пиеш (не пиеш) колкото си искаш.
всички педиатри казват, че ако детето е здраво трябва да се остави да яде колкото и когато иска, но да му се предлага от родителите смислена храна. преди да наскочите върху мен, това е така, защото не живеем в онези времена, коагто са ни били достъпни основно корени, тук-таме плодове и от време на време месо. тогава грижа на родителите е било детето да не изяде нещо отровно.