0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*

    Bobbie

  • *
  • 5701
  • Beauty is in the eye of the beholder!
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #920 -: Ноември 16, 2012, 05:47:31 am »
с каквато и дълбочина да е сънят им е нормално да се събуждат до към 4-5-6 години. тоав е положението, както се казва.
Според мен, с рядки изключения, децата до към 2г. могат да се научат да спят без да се будят или поне не така, че ти да разбереш, че са се будили.  Нямам никакво съмнение, че аз съм допринесла за това, защото и  двете са много различни характери и по начина на спане оше от бебета. Специално за Ивана съмс игурна, че ако я бях оставила да се водя по нея и до сега щяхме да се носим по над час и да не спи до посред нощ, както го правихме около 10 месеца.Но като се научат сами да заспиват и е по-лесно. Аз съм я виждала Андреа какво прави - отваря леко очи като пияна и се обръща и пак заспива. Значи не е да не се буди, но не се разсънва от това вече. Това мисля, че е нещо, което майката може да привикне детето и е добър навик, според мен,


  
*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #921 -: Ноември 16, 2012, 08:46:44 am »
И аз вече клоня за покупка на термометър за ухо, че с това тръшкане едва се оправям. Пък дано не се налага употребата му. Ще взема и нурофен да имам. Сутринта ( но беше 1 час след панадола) термометъра показа 36,8, ама нещо пак ми се вижда малко отпаднал и сигурно ще отидем до личната.


*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #922 -: Ноември 16, 2012, 09:48:32 am »
Алекс започва да спи добре на 2 години и 3 месеца - тогава избиха всички зъби. Но и досега си има приятелчета за гушкане през нощта и не мисля да ги взимам, докато чувства сигурност в тях.
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #923 -: Ноември 16, 2012, 13:40:09 pm »
Боби, благодаря че сподели  :)
Всъщност има логика в това което казваш, че след като я преместя като заспи не значи че ще свикне  :? Тя просто иска като се събуди да съм до нея.
Ще започна да пробвам като я слагам в леглото преди да е заспала дълбоко, но това за начало ще е само през деня, че това е по-кротка. То се е случвало да се разбуди докато я местя, но толкова ѝ е спи че ѝ е все едно къде е  :lol: Мисля че ние лятото бяхме на крачка от "заспиване сама". В Шумен при нашите има легло на което му се махат пръчките и тя си слизаше и качваше сама и като ѝ се доспеше се качваше и лягаше, но в следващия момент протягаше ръце да я взема. И малко след това се върнахме в Сф, там с друго легло, после 4-5дни на почивка пак друго легло. И така няколко пъти ... и после се разболя...и така от местене тук там всичко се прецака.
В Шумен 1 месец беше толкова спокойна и така добре си спеше. Ставаше, взимаше си шишето, пийваше вода и пак си лягаше. Може би се дължи и на това че и аз бях по-спокойна там  :?
Както и да е, ще пробвам, ако стане - стане, ако не се гушкаме двете и това е.
Лелелеле, сега се сетих снощи падна от спалнята докато спеше. Сложила съм сравнително дебела и тежка възглавница от нейната страна, но тя какво е правила незнам но падна с все възгланицата на земята  :lol: И слава Богу върху възгланицата, само се стресна де, нищо други ѝ няма. Плака 10сек, малко водичка и заспа.

Иванита, докторка ми беше казала да не давам нищо за Т ако тя е до 38Г. През септември като имаше 4дни висока Т се наложи да я водя в спешен (бяха празници) и там ми казаха до 38.5 нищо да не давам. Организма на детето трябвало сам да се справи с Т. Единственото което правех беше мокри чорапи с вода и оцет и с мокра кърпа обтривах лицето и ръчичките и така я смъквах. Като качи по-висока и аз давах панадол и нурофен. А че нурофена е по-силен е ясно. Най-малкото съдя по себе си (с изключително болзнен М съм и само нурофен ме спасява, тва панадол и но шпа са ми като витаминки  :lol:)
А за това че като имат Т децата са отпаднали е нормално, не бързай веднага с медикаменти.

Относно термометрите - имам такъв който мери на ухо и на чело, и на двете места показва различна Т  :? И за това ползвам обикновен електронен за подмишница, тя мрънка ама 10-15сек. я баламосвам докато измеря.

*

    бина

  • ****
  • 845
  • "Не вървете след никого, вървете само след себе си
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #924 -: Ноември 16, 2012, 14:49:41 pm »
За спането съм споделяла,че Криси се буди де за вода,де да се намести по добре на час и половина два :D (е от две вечери по нарядко дано се задържи така),за разлика от Марти той беше на 2м.и половина когато Сам се отказа от ядене и будене вечер не,че не се е буди изобщо де имало е и вечери дето откарва и час игра посред нощ.
не спим в едно легло по разбираеми причини 4-ма ще сме множко :lol: стоят си по кошарите и аз като Боби много време прекарвах в галене над кошарата.
*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #925 -: Ноември 16, 2012, 18:25:35 pm »
Надеж, аз наредих 2 стола до леглото от като се върти много, като стигне края се премества на тях и после се връща  :D Е онзи ден се беше преместил в краката ми и бая се ошашках като се събудих и не го видях  :? ама това е риска със спане в голямо легло.
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #926 -: Ноември 16, 2012, 21:18:04 pm »
Да се включа и аз по темата със спящите при мамите деца.Моето дете също спи на спалнята до мен.Аз навивам една олекотена завивка на руло и тя заема мястото на таткото когато е в командировка.От както открих този вариант се родих,защото преди това слагах възглавници,но тя много се върти и падаше.Дано да съм помогнала на някого.
*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #927 -: Ноември 16, 2012, 22:27:11 pm »
Ох, Надеж, и аз съм чела, че до 38-38,5 не се дава нищо, за да се опита организма да се справи сам, ама пусти страх да не се влоши детето, да не му навредя така. И като го гледам един такъв отпуснат,как едвам гледа жално жално...плаче. Къса ми се сърцето направо :(


*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #928 -: Ноември 16, 2012, 22:34:36 pm »
Ивенита ти като имаш температура до колко я чакаш да се качи за да вземеш мерки и защо за детето трябва да е различно? Д-р Бърди е писал, че това, че Т се понижава с антипирептик, не означава, че организма спира да се бори с болестта, просто облекчаваме детето. Аз видя ли 37 и давам, всеки си намира решение с времето как да процедира.
*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #929 -: Ноември 16, 2012, 23:08:09 pm »
А за това че като имат Т децата са отпаднали е нормално, не бързай веднага с медикаменти.

Моето дете с 39.5 е скачало по леглото с настроение, както и с 37.5 е лягало на дивана отпаднало. Така че трябва да се постъпва според случая и аз лично не мисля че в случая е уместно да се дават такива препоръки.
За гърчовете е писано доста. Слава богу, моето дете не е правило, но въпреки това винаги давам панадол при температура и отпадналост. Съдя и по себе си - рядко вдигам висока температура, но и и с 37.3 съм се чувствала като парцал. И парацетамолът в такива случаи облекчава.

Ето какво съветва Бърди в такива ситуации http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=41358.msg738789#msg738789
*

    Bobbie

  • *
  • 5701
  • Beauty is in the eye of the beholder!
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #930 -: Ноември 16, 2012, 23:11:59 pm »
Не се справя организма с температурата, а ползва температурата за да си помогне да се справи с инфекцията. Целта на температурата е да убие инфекцията. Обаче, ако на детето не му е добре и примерно плаче се дава се нещо, но ако не му пречи, не се дава. Не е критерият цифрата, която показва термометъра, а е как се чувства детето. Аз до 38.5 не давам нищо, че ако не се качва и повече чакам.
За себе си също. Температура последно лекувах като стана 39.2 понеже такава не съм имала от дете. Иначе, ако нищо не ме боли, не взимам лекарства за едното топло :-).


  
*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #931 -: Ноември 16, 2012, 23:24:22 pm »
Момичета можете ли да ми помогнете или да ме посъветвате. Моят син е с някакъв обрив-много ситен, не червен, но разрастващ се. Тръгна от гърдите сигурно преди седмица, реших, че се е потил, но продължава сутринта имаше и около устата, а тази вечер напипах и на корема. Дали може да е от храна? Яде всеки ден различна и този вариант почти съм го изключила, но пък не съм сменяла прахове, мисля че  и нищо ново да нямаме. Ако не е алергичен, то какъв? Също му потича носа от време на време(максимум един път дневно, изчиствам с физ.р-р и салфетка и приключва) и търка очи. Как да търся причинителя?
*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #932 -: Ноември 16, 2012, 23:44:10 pm »
М-и, ако си прочела по-нагоре ще видиш, че давам антипирептици, тъй като виждам, че му е лошо. Споделих какво съм чела и то в този форум, и че не мога да го гледам ролкова жален.


Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Час
« Отговор #933 -: Ноември 17, 2012, 11:46:44 am »
Немога да сложа столове до леглото - много ни е малка спалнята. Тази нощ не спах от страх да не падне пак  :( Голямо въртене голямо нещо, ей....
Олекотена завивка ще я избута с лекота.
« Последна редакция: Ноември 17, 2012, 12:09:07 pm от Надеж »

Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #934 -: Ноември 17, 2012, 12:50:40 pm »
Завивките им са големи като за голям човек. Подпъхваме ги под дюшека в двата края и така се оформя "джоб". Доста по-спокойно е така.

От народните мерки, които са действали у нас са суров картоф, нарязан на филия. Слага се на ходилата и лек чорап отгоре. Така дърпа от температурата.
Но предвид хисторито ни, не бих разчитала само на това. При нас и при двамата нурофена не им действа много бързо и ефективно. По-добре се повлияват от калпол /панадол/. И двата "фала" бяха след свещичка нурофен. Временно се понижи Т и после скочи главоломно.
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #935 -: Ноември 17, 2012, 14:33:37 pm »
здравейте!искам едно мнение от birdie ,за което предварително благодаря   [2:24:09] LIZZA: става въпрос за детето ми ,което на 2 г. и 7 м. имаше една упорита след прекаран ларингит кашлица, за което бяхме в болница.Там ни лекуваха с метилпреднизолон за 3 дни и ни изписаха с кашлица!   [2:24:51] LIZZA: която не спираше,педиатърката ни даде пулмикорт за инхалиране и сингулар през устата вечер   [2:25:30] LIZZA: пулмикортът 1 седмица беше сутрин и вечер по 1 мл сега е сама сутрин по 1 мг и сингулар за 28 дни!Питането ми е става ли въпрос за някаква алергия,защоте те отказват да я тестват заради възрастта и колко дълъг е приемът на тези лекарства!
p.s.една седмица след тази терапия кашлицата спря,имаме само лека хрема
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #936 -: Ноември 17, 2012, 15:54:33 pm »
Лиза, докторът няма да има възможност да консултира нашия форум за известно време.

Ларингит - със сина ми имаме голям опит в това, за сега ефективно е хладен въздух, често проветряване на стаята, даване на приятно топъл чай на всяко кашляне и от медикаментите синекод и ериус сироп вечер. Ларингит направи като беше на девет месеца и сравнително често му се случва. Справка за октомври и ноември имаме два ларингита, но слава Богу минахме без антибиотици и за два дена се овладя кризата.  При много тежък пристъп на кашлица и задушаване давам солдесанил на капки, пише за него във форума и поради тази причина и аз си го набавих.

Тези лекарства, за които пишеш са ми непознати.
*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #937 -: Ноември 17, 2012, 16:15:34 pm »
 При много тежък пристъп на кашлица и задушаване давам солдесанил
vera откъде го купувате? Търсих го из онлайн аптеките и не мога да намеря нищо.
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #938 -: Ноември 17, 2012, 23:23:09 pm »
От Гърция ми го донесоха. Без рецепта.
*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част VI
« Отговор #939 -: Ноември 18, 2012, 01:40:22 am »
Така и предположих.Мерси за инфото.