Мише, мисля че Боби имаше друго предвид и има резон в думите й. Според мен иска да каже, че не е много правилно да набиваш едва ли не постоянно в главата на едно момченце - ти си мъж, я се стегни, дръж се мъжки.... и подобни.
Точно така.Пълно е с мъже с комплeкsи, коитo не се вписват добре в модела, който са им изградили в главите, че е правилен. СОбственият ми мъж съм го виждала да плаче 2 пъти и то при събития, при които е нормално да плачеш. Е, няма да ви казвам как го извади от релси това, че се е разплакал. Все едно кой знае какво му се е случило, повече го разстресе от колкото причината за плача. Ми не е номално това цял живот да не можеш да си поплачеш, като ти е мъчно, понеже не било мъжко. После агресивни били. При жените, понеже обществото не налага таквиа строги модели и ситуацията е много по-добре.
Мише, има неща, които можеш да възпиташ и други, които не можеш. Аз като дете бях като момче и като твоята щерка смела за 3ма, играех с момчетата и исках да съм мочме, понеже правеха по-интересни неща. Сега голямата ми дъщеря е такова женствено момиченце, че не знам от къде го е взела. От 10 месечна ми обува обувките, разхожда се дори на токчета вече, сега има дамска чанта, която носи със сгъната в лакътя ръка
, не я забравя никъде, иска да и се прави косата на кукуригу и забелязва всичко, което не подредено в къщи и прави забележки за отворено чекмедже или ходи сама да го затваря
. Не го е научила от никъде, а явно си и е отвътре. Аз поне не съм видяла друго дете на година и половина да забележи, че пътеката е малко подгъната и да хукне да я изпъва. Да, мога да а науча да се оправя самостоятелно за разни неща, но не мога да я науча да не обича да се конти примерно.
Джаме, тоя психолог сега ше изкара, че моите ще порастнат напълно шашнати, понеже у нас аз съм по-строгата, абаща им им дава каквото искат, ако мрънкат достатъчно дълго.