във връзка с горния постинг за мъжкото и женското...

вчера една колежка ми разправяше какво й обяснявал детския психолог по повод възпитанието на 3-годишната й дъщеря. трябвало, според психолога, майката да играе доброто ченге - само да ласкае, да хвали, да гушка и утешава, да служи като опорна скала за детето. а бащата трябвало да бъде изграждан като образа на авторитета, на строгия, на този, който разрешава или забранява нещата, на този, който определя и налага наказанията, ако има такива. ако не се изградяло такова разделение на ролите, според психолога, в главата на детето щяло да настъпи голямо объркване и да има сериозни последици върху развитието му.

сега... аз не съм психолог по образование, нито кой знае какъв любител на тематиката. но като любител на аналитичното мислене, намирам такава теза за много погрешна. най-малкото, детето няма как да се обърка, ако не се срещне в живота си с точно определен модел, защото то няма предварителни очаквания за даден конкретен модел. то възприема модела, който му налагаме ние. и в тази връзка ми се вижда отвратително налагането на горния модел и много, много вредно. мисля, че както в едно съвременно семейство имаме равноправие на двамата партньори, така трябва да го има това равноправие и при възпитанието на децата. както майката, така и бащата трябва да бъдат и утешители, и приласкаващи, и строги, и наказващи - според нуждата и ситуацията.

за мен, описаният от психолога модел е стар и отразява разбиранията на едно исторически изчезнало патриархално общество, в което само бащата работи, той издържа семейството и съответно - има най-голяма тежест във вземането на решенията.

Ами да ме прощава този психолог, но това са пълни глупости...

Боби
и юнак притеснителен и плах/страхлив, колкото малък заек!

Мхм.

Психолога, не ме кефи с тия съвети.
У дома добро и лошо ченге няма. И двамата се караме когато е нужно и колкото е нужно, и гушкаме и целуваме колкото ни позволи 

Мише, мисля че Боби имаше друго предвид и има резон в думите й. Според мен иска да каже, че не е много правилно да набиваш едва ли не постоянно в главата на едно момченце - ти си мъж, я се стегни, дръж се мъжки.... и подобни. Не знам, само си разсъждавам, не че мармота е имала това предвид де
Пък и нямам идея как се възпитава мъж, но според мен няма значение какъв е пола, децата са различни - едни са смели, други плахи и така. Но в случая Гери говори за това, че човека си говори в женски род и се определя за момиче, едва ли не, а не че е плах и страхлив. Поне по наблюдения от разказите на майка му, адаша хич не е от плахите

Гери, Додсън специално пише, че понякога на момченцата им е по-трудно да се идентифицират като мъже, защото просто прекарват много повече време с майка си или други жени.

В подкрепа на това схващане, и психологът Стивън Биду[ъ]лф описва (не твърдя , че ги е измислил) фазите в израстването на момчетата като периоди, в които те се влияят повече от единия или другия пол. До към 4-6 години, майката е основната фигура заради естеството на грижите за малкото дете. После момченцата започват да се впечатляват и вълнуват повече от бащите си, искат да подражават и да стават мъже. В юношеска възраст ролята и на бащата, и на майката са допълнени от други мъже като модели за подражание - учители, треньори, съседи, вуйчовци (според интересите на момчето и обкръжението му), като тази фаза е в посока изграждане на независимост.

И аз не се вълнувам от психология, но това ми се струва логично  смислено.

Благодря Мармотче, и аз гледам в тая насока да работя, когато се замисли Стефуняка по темата. Но явно ще трябва и баща му да превъзпитавам . То и там не е лесно, защото е израснал без баща (починал е когато е бил на 6) и няма модела с двамата родители.

Иначе Стефан, не е плах, играе си с коли - това му е любимото, тича и се катери като за световно, пада като футболист (както каза бавачката ни), изобщо си играе основно на момчешки игри. Е понякога "готви" и прави "торти", но в крайна сметка има мъже готвачи. Пере си нааканите гащи - това съвсем сериозно, защото последния месец ми се е изпускал поне 3-4 пъти и реших, че добър метод за възпитание

А за "доброто и лошото" ченге и двамата с баща им им се караме и наказваме, но аз съм тая дето ги гушка и целува, така че определено доминирам в сърцата им.

А оня ден гушкам Стефан и той казва "мамо, ти нали не обичаш тати?", че обяснявах че ако не го обичах него нямаше да го има. Няма да ви казвам, че и Никола изревнува на неговото изказване, имам чувството, че се съревновават за мен, което е тъпо най-вече от страна на Никола, Стефан все пак е дете. Сложно е ама се надявам да го израстат и двамата  

Мише, и аз това искам да възпитам, да са толерантни, да мислят за другите, да мислят за последиците от постъпките си. Да не се бият, и да могат да разчитат един на друг - затова, ако единия не може нещо го карам да помоли другия за помощ. И ме дразни като се драчат толкова много, защото аз нямам спомен така да сме се държали с моя брат.

във връзка с горния постинг за мъжкото и женското...

вчера една колежка ми разправяше какво й обяснявал детския психолог по повод възпитанието на 3-годишната й дъщеря. трябвало, според психолога, майката да играе доброто ченге - само да ласкае, да хвали, да гушка и утешава, да служи като опорна скала за детето. а бащата трябвало да бъде изграждан като образа на авторитета, на строгия, на този, който разрешава или забранява нещата, на този, който определя и налага наказанията, ако има такива. ако не се изградяло такова разделение на ролите, според психолога, в главата на детето щяло да настъпи голямо объркване и да има сериозни последици върху развитието му...

Има ли някаква вероятност това да е било "извадено" от контекста или да е било интерпретирано по- крайно? Питам, защото миналата година, когато започнаха да тормозят Тони с това ADHD, направих консултация с психолог, за да "сверя часовника", дето се вика. Получих подобни съвети, но те бяха продиктувани от факта, че в нашето семейство аз съм тази, която е изискваща, правеща графици, съблюдаваща "реда", санкционираща... На таткото се пада честта да награждава, води на кино, отпуска телевизия, десерти и т.н.

Има ли някаква вероятност това да е било "извадено" от контекста или да е било интерпретирано по- крайно?

идея нямам. не познавам добре жената, цитирам дословно какво тя ми разказа. а при психолог са ходили по повод нейни притеснения, че детето проговорило късно - на 2 г. и малко.

Мише, мисля че Боби имаше друго предвид и има резон в думите й. Според мен иска да каже, че не е много правилно да набиваш едва ли не постоянно в главата на едно момченце - ти си мъж, я се стегни, дръж се мъжки.... и подобни.

Точно така.Пълно е с мъже с комплeкsи, коитo не се вписват добре в модела, който са им изградили в главите, че е правилен. СОбственият ми мъж съм го виждала да плаче 2 пъти и то при събития, при които е нормално да плачеш. Е, няма да ви казвам как го извади от релси това, че се е разплакал. Все едно кой знае какво му се е случило, повече го разстресе от колкото причината за плача. Ми не е номално това цял живот да не можеш да си поплачеш, като ти е мъчно, понеже не било мъжко. После агресивни били. При жените, понеже обществото не налага таквиа строги модели и ситуацията е много по-добре.

Мише, има неща, които можеш да възпиташ и други, които не можеш. Аз като дете бях като момче и като твоята щерка смела за 3ма, играех с момчетата и исках да съм мочме, понеже правеха по-интересни неща. Сега голямата ми дъщеря е такова женствено момиченце, че не знам от къде го е взела. От 10 месечна ми обува обувките, разхожда се дори на токчета вече, сега има дамска чанта, която носи със сгъната в лакътя ръка , не я забравя никъде, иска да и се прави косата на кукуригу и забелязва всичко, което не подредено в къщи и прави забележки за отворено чекмедже или ходи сама да го затваря . Не го е научила от никъде, а явно си и е отвътре. Аз поне не съм видяла друго дете на година и половина да забележи, че пътеката е малко подгъната и да хукне да я изпъва.  Да, мога да а науча да се оправя самостоятелно за разни неща, но не мога да я науча да не обича  да се конти примерно.

Джаме, тоя психолог сега ше изкара, че моите ще порастнат напълно шашнати, понеже у нас аз съм по-строгата, абаща им им дава каквото искат, ако мрънкат достатъчно дълго.

Джаме, тоя психолог сега ше изкара, че моите ще порастнат напълно шашнати, понеже у нас аз съм по-строгата, абаща им им дава каквото искат, ако мрънкат достатъчно дълго.

а само твоите то по тая логика и моите вече са съвсем объркани, че са и по-големи, няма време за оправяне на модела

преди два месеца доживях да чуя от Деси - мамо, ти само ни се караш, никога не се усмихваш...
първо се втрещих, защото изобщо не съм такъв човек, след това ми стана мъчно и чак се замислих и анализирах поведението си... та, сега съм си взела бележка и не правя така

Баща и да вкара ред в дадена ситуация? Боже...при всеки негов опит, хауса е на 100%..
Мама знае как да наказва и играе звяра в къщи. Обаче това не ми пречи да я гушкам и мачкам когато е послушна...

Цитат на: Bobbie в Юли 18, 2012, 21:38:31 pm

Джаме, тоя психолог сега ше изкара, че моите ще порастнат напълно шашнати, понеже у нас аз съм по-строгата, абаща им им дава каквото искат, ако мрънкат достатъчно дълго.

а само твоите то по тая логика и моите вече са съвсем объркани, че са и по-големи, няма време за оправяне на модела

преди два месеца доживях да чуя от Деси - мамо, ти само ни се караш, никога не се усмихваш...
първо се втрещих, защото изобщо не съм такъв човек, след това ми стана мъчно и чак се замислих и анализирах поведението си... та, сега съм си взела бележка и не правя така

и моето е безвъзвратно объркано - аз затова така се впечатлих от тази теория...
на мен също наскоро ми беше казано - "другите майки само се усмихват, а ти само се караш". и още - "искам нормален глас, не с този глас!".

децата почват да ни налагат корективи, като престанем да се усещаме сами...

Стефи, не се притеснявай, не си объркваш децата. В нашето семейство мама беше „вся и всьо“. Караше се, пошляпваше, наказваше. Но и гушкаше и целуваше. С татко само се играеше. Той милия не можеше да излезе на глава с нас, докато само един поглед над очилата от мама ставахме много послушни. Пък ей ме на, нищо ми няма. Е не признавам някой за авторитет, само щото бил мъж, или по-възрастен. Ама не го намирам за грешно това.
Иначе в къщи се кара този, който е по-близо. И целува, този на когото му разрешат.

Аз да попитам, ако някой има скорошна представа - Ягодинската пещера подходяща ли е за влизане с малко дете? - на 1 г.
Добре осветена ли е? Трябват ли специални обувки, ако е кално?

Благодаря ви!

Аз да попитам, ако някой има скорошна представа - Ягодинската пещера подходяща ли е за влизане с малко дете? - на 1 г.
Добре осветена ли е? Трябват ли специални обувки, ако е кално?

Благодаря ви!

Ние ходихме преди няма месец. Студено е - 6 градуса, кално и хлъзгаво на места, иначе като цяло си има пътечка. Бяхме с маратонки, осветено е навсякъде. На моите много им хареса, но за дете на годинка е малко непридвидимо как ще реагира от рязката смяна на температура и светлина.

аз лично бих се въздържала от влизане в Ягодинската пещера с бебе на 1 г., че и с малко дете. не намирам никаква основателна причина за такова действие.

Джам, зависи на каква възраст е детето.
Още разказват, че ходили в пещера, където преди много години живеели стари хора и стари мечки  А сега живеел Дядо Коледа там, затова било толкова студено (екскурзоводите така разказваха), ама го нямало защото отишъл да види дали джуджедата правят играчките както трябва  и му видели само елхата.

Благодаря ви, още веднъж.
Мислех да влезем всички заедно, да не губим време на два пъти с вардене на детето навън, но сигурно ще трябва един да се лиши от влизане.

Децата сами си се индентифицират към пола, към който принадлежат, без специално обучение по мъжественост и женственост. Да прекарва повече време с баша си естествено е добре, но това с похвалите за „мъжите“ неща според мен е доста опасно.

Всяка крайност е опасна и поне за мен, неприемлива. Не съм имала предвид да се забранява на момчетата да плачат, да се насърчава да се бият и оправят чрез агресия и всякакви подобни. Това наистина е опасно. Но не виждам опасност в това да се похвали момчето, че прави нещо като баща си, като например работи добре с отвертка, знае кое къде е и за какво служи по колата, държи се кавалерски. Идеята ми беше по-скоро, че ако момченцето вижда тате по-рядко и то вечер уморен, то няма как да знае, че да си мъж също е хубаво и може да е интересно. И затова по-трудно приема, че то самото е малък мъж. Ако тате те вземе да тичате заедно, да карате колело, за риба, да смените течността за чистачките, да идете в сервиза за коли; ако ти обясни, че мъжете винаги дават път на жените, защото са кавалери - ами тогава е по-вероятно момчето да иска да бъде мъж като тате.

Съвсем права си и че в едно нормално функциониращо семейство няма нужда от специално обучение в мъжественост или женственост. Благодаря на цигу, че ми напомни за Стив Бидълф. Наистина и той, и Додсън описват фазата на Едиповия комплекс като възрастта 3-6 години - тогава малкото момче често се състезава с баща си за мама, а малкото момиче - за тате (там е малко по-сложно, защото мама хем е центъра на вселената на момиченцето, хем е съперница за вниманието на тате). Та като мине това време, момчетата сами почват да търсят повече вниманието на бащите си, а пък на тази възраст те са вече много по-интересни и за бащите си. Природата си го е измислила, ние само трябва да я приемаме спокойно Това, разбира се, е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Аз все още се налага да успокоявам мъжа си, когато децата му кажат, че е лош, че не го обичат вече, защото отказва да купи сладолед или да си ходи, където иска, защото сега мама ще им чете. Много вътрешно го приема и истински се разстройва...

Джам, зависи на каква възраст е детето.
Още разказват, че ходили в пещера, където преди много години живеели стари хора и стари мечки  А сега живеел Дядо Коледа там, затова било толкова студено (екскурзоводите така разказваха), ама го нямало защото отишъл да види дали джуджедата правят играчките както трябва  и му видели само елхата.

мими, очевидно е, че имам предвид деца под 3 г., които все още са тромави физически, по-крехки към резки климатични промени, по-плашливи и изобщо не биха осъзнали идеята и информацията, която дава една екскурзия в пещера.

дете на 1 г. само ще създава проблеми в пещерата, а и е рисково. нито родителят ще види нещо и ще усети смисъла на влизането, нито детето.