ВЕЛИК е този Никола! Ако не мо гу донсеш ти, кажи да мо го фзема ас. Невероятен!!!

 
Аз докато не съм забравила няколко "бисерчета" от снощи:
 Питам: Андрейчо,кое детенце имаше рожден ден днес в ДГ?
 Той: Никойола (Николая)
-----------------------------------------

Той: Мамо, аз съм динозабър 
------------------------------------------
Аз: Недей да се качваш толкова на високо да не паднеш.
Той (забързано и задъхано): Не се страхувай мамо, няма да падна, аз съм голям мъж!!! 

Сутринта в градината: влиза младежа ми и сяда на пейката, нито се съблича, нито събува... след минута пристига една девойка от групата с пантофите му в ръка, събува му обувките, обува му пантофите, гушва го и го вкарва в групата

и там пламти любов, явно... подкупвай я с бонбони и човекът ще ти е гарантирано обгрижван целодневно

Тази "девойка", направо ме плаши :)Извинете ме за спама!

ох, теб те плаши, нас ни радва аз лично съм доволна, че има такива девойки - иначе таквиз момци като моя не виждам как ще се оправят в живота... аз затуй, най-вече по оправност ги класирам момите...

- Мамо, написах писмо на феята на зъбките да не се чуди какво да ми подарява ...
- Ама Нико, на теб не ти се клати зъбче - ти какво ще й дадеш
- Еее не ми се клати, ама ти можеш да ми избиеш едно, например ...

както винаги - аналогичен случай в наше село

вчера си го взимам от градината и бабата на едно друго момченце гордо ме информира, че днес госпожата действала като зъболекар и извадила зъбче на нейния внук и на моя син и сега и двамата тръпнат какво ще им донесе феята на зъбките...
отивам да проуча аз случая и какво се оказва - на другото детенце много му се клатело зъбчето и помолило госпожата да му го извади, че му пречи. тя дръпнала и извадила зъбчето. моят убавец, който също от няколко дни постоянно се оплаква от клатещо се зъбче (ама зъболекарката беше казала да не го пипаме!), за да не остане по-назад, поискал и неговото зъбче да извадят. и госпожата услужливо го извадила...

да се смееш ли, да плачеш ли, драги другарки и другари...

аууууу не думай ... Марто действа направо  ... На Никола хич нищо не му се клати в момента, ама ако мерака е голям ...сигурна съм че ще намери услужлив приятел от групата

Фуси, страхотен е този Никола, така съм се смяла.
 
П.П. Не знаех, че и в Бългаиря има Фея на зъбките.

Гледаме електронният часовник в тъмното /23.15/. Константин "чете" на глас -
 - две, три,едно,пет - значи е 51 часа и трийсет и две минути.
Баща му казва - не, тате, чете се отляво надясно.
След кратко мълчание:
 - Мамо, може ли да светнеш лампата, да видя коя ми е лявата ръка, за да знам от къде да започна да чета?

Не знаех, че и в Бългаиря има Фея на зъбките.

абе няма, ама постепенно прониква, неизбежно... заедно със свети валентин, халоуин и прочие... вчера обяснявах на учителката каква е тая фея, че жената възрастна и беше в пълно неведение от брътвежите на децата по въпроса за феята.

- Мамо, може ли да светнеш лампата, да видя коя ми е лявата ръка, за да знам от къде да започна да чета?

имаме победител, драги зрители!

Цитат на: Nedda в Ноември 28, 2012, 15:07:03 pm

- Мамо, може ли да светнеш лампата, да видя коя ми е лявата ръка, за да знам от къде да започна да чета?

имаме победител, драги зрители!

Абсолютно! 

Вчера сме в пощата с децата, седим на една огромна опашка и цари почти чутовна тишина. Изведнъж се чува гласа на моя Алекс - ооо, Макси, алте кумпел, вас махст ду хиар /оо, Макси, стари приятелю, какво правиш тук/ - при което цялата опашка избуха в луд кикот, а моя се обръща и ми казва - еее, мамо, кво стана. А детето му е съученик и са се виждали примерно преди два часа за последно

Пред Народния театър има немски коледен базар. Вечер има и концерти, но не мога да обясня точно какво е коледен базар с концерти, та съм го нарекла карнавал. Този следобед, рошав и току-що станал от сън, младежът ентусиазирано заявява:"Мамо, хайде, отиваме на канибал, нали!?"

Вчера по изключение, ги прибирам от детската и Стефан е последен в групата, а в 18 ги местят от къщичката в която им е групата в основната сграда и госпожата, явно му е казала обличай се ще пътуваме. Пресрещам ги с госпожата по средата на двора и го вземам и той:
 - Мамо, искам да ходя с госпожата, тя каза, че ще пътуваме
Аз: госпожата, си отива у тях да си почива, не може да ходиш с нея
Елена (с поучителен глас): Стефане, и госпожите си имат деца и трябва да ги отглеждат 

Малко по късно вечерта:
Ели: Мамо, нали мечките са бездомни?
Аз: Ели, те са диви животни, не са бездомни
Стефан: Диви животни са дивите лебеди 

Ще ме уморите от смях 
Снощи разговор с Дани:
-Мамо, ще те нарисувам принцеса с корона. - рисува и след малко - ама ти направих голям корем.
Аз: Ами защо, аз сега съм с малък корем
- Ами защото вътре имаш бебета - след малко - Мамо, ние как излязохме от твоя корем
- Отидох в болницата и там се родихте
- Добре, ама как излязохме
- Доктора ви изкара
- Добре де, в болницата доктора ни изкара, ама откъде излязохме
Мигах умно 5 минути докато си формулирам отговора, по принцип знаят, че мамите нямат атрибути, защото раждат бебета
- Ами, нали знаеш, че мамите нямат чури, защото раждат бебета
- Да
- Там, където трябва да е чурата, от там излязохте.
Помисли и явно го удовлетвори отговора, но след малко:
- Значи аз никога няма да родя бебе
- Ти ще имаш бебе, когато пораснеш
- Е как бе, мамо, като не мога да раждам.
- Ами като тати, ще се ожениш и жена ти ще ти роди.
- А Ивая може ли да има (едната от близначките-приятелки)
- Може, като се ожени и тя.
- А може ли да има моето бебе 
- Може, ако се ожениш за нея 
- Добре тогава.
Та скоро може да ставам баба 

Ах лелееее, малкия хитрец!!! Как те е подхлъзнал да дадеш благословията си, а? 

Разказвала ли съм ви за гущера "трудоубивач"?
Значи докато го къпя, обяснявам на Гого за саламандъра - какъв е на цвят и че се среща и в България. Казвам му, че като дете съм виждала в една гора, докато сме се разхождали.
А той: О, аз пък съм виждал червен гущер, казва се Трудоубивач. Така му е името,защото е много силен и е много трудно да го убие човек.
Това е стар бисер. Сега за съжаление, колкото повече неща научава, толкова по-малко свои думи измисля. Да не вземе от "ученост" да си загуби въображението се тревожа

Стои пред нас девойка в девети месец и един огромен корем. Моника я гледа втренчено около 15 минути. На четвъртия път в който я побутнах за да я върна в реалността тя попита. Абе мамо, тази кака да не е бременна бе? 
Момичето падна от смях и се пошегува: Не, аз по рождение съм си с голям корем.
Мисли Моника мисли около 5 минутки и взе да гледа подозрително.
Ааа, корема ти нещо мърда 

Нико как мина днес в детската?
...драматична пауза ... Ох мамо, как да се изразя ... ние с Дария днес се оженихме.