А-а-а, моята свекърва е ставала онази нощ да прави на нашто гардже сандвич /на новото грилче дето и го подарихме рано-рано за Коледа/. Подканена е била с думите "Бабо, сънувах че съм гладен. Ама, май наистина съм гладен, бабо. Сандвич ми се яде."
А явно със застудяването юрганените бисери зачестяват.
Гошко вече трета нощ идва да се гушка при мен - не го беше правил отдавна. Снощи, вече в мойто легло ме събужда отново - да сме се разменили, той да е от към стената отвътре, че го е страх да не падне. Отказах, много ми се спеше, викам му "няма страшно мамо, ела по-насам към мене". Таман съм заспала пак дълбоко - "мамо, ти докато спеше, аз паднах от леглото, ама ти не разбара". Ококоравам се с чувство на вина...А той - "не е вярно, че съм паднал, пошегувах се". Ама че човече - явно не можа да се примири, че сконах веднага да си разменим местата!