За празниците купихме на нашия хубостник един голям бус-кемпер. Копие на реален модел с всичките му там джаджи. Радост ГОЛЯМА. И като го е кръстил "ФИТЬОР", но понеже сега е на вълна да членува всички думи и се получава голям смях като каже: "Къде ми е ФИТЬОРЪТ?" Е направо си лягаме от смях. Опитвала съм се да му обясня, че това се нарича кемпер. Питам го какво е фитьор, но засега полза(освен големия смях) няма.

и тази сутрин за пореден път обяснявам как се бършат хубаво ръцете с кърпата...

- Ето така се бърше бе, маме - виж! Не можа ли да запомниш най-после?
- Е как да запомня, като ти всеки път ми показваш различно!!!

Сияна ще става лекарка. Непрекъснато преглежда гърлото на брат си, поставя диагнози на всички в къщи и предписва лечение (образова се от рекламите). Последния и хит е от неделя:
"Бобче, отвори уста, дишай, кашляй, затвори уста..."
Малкият изпълнява заливайки се от смях.
Сияна: "Мамо, трябва да лекувам Бобчето."
Аз питам: "От какво ще го лекуваш този път?"
Сияна отговаря: "Ще го лекувам от гъдел."

Пускам народна музика.
 - Коко, ела да те науча на едно хоро...
 - А как се казва хорото?
 - Право хоро.
 - Мамо, а не знаеш ли някое седнало хоро, че съм много изморен сега...

Малкият нощеска кашлюка и се върти и по едно време скача в леглото и вика:
 - Мамо, аз наспал ли съм се?
 - Не, мамо, спиш си.
 - А, добре.
и се захлупи наобратно да спи.
Аналогично на вица.

Седналото хоро е много гот. И аз го умея 

Пускам народна музика.
 - Коко, ела да те науча на едно хоро...
 - А как се казва хорото?
 - Право хоро.
 - Мамо, а не знаеш ли някое седнало хоро, че съм много изморен сега...

Може и аз да се включа в седналото хоро 

- Татии как се пише буквата ИЪ
- Няма такава буква, за какво ти е?
- Ами за да напиша "Ела на рожденИЪ ми ден!"

Играем на една игра от моето детство. Казвам буквичка и тя трябва да познае, кой предмет от стаята съм си избрала с тази буквичка. Ако познае е тя наред да си избере буквичка, аз да позная коя е. Много и хареса играта и отдавна я играем, особено когато пътуваме някъде. Така хем гледа навън и не и става лошо, хем се занимава с нещо интересно за нея. В началото се появяваха предмети в колата с чудни буквички като: Учила, Угледало, ПОД седалка и т.н. Сега вече се справя много добре, но хитрува

това ни е любима игра и на нас - викаме и "Халва Боза" 

Снощи бях пофложена на разпит 
-Мамо, къде живеят динозаврите?
-Вече няма живи динозаври.
-Защо, къде са?
-Умрели са през ледниковия период. Цялата планета е била с лед и те са измръзнали.
И един през друг:
-Къде са живели? Където се чупят вулканите ли 
-Като са починали при Христо Ботев при звездичките ли са 

ха-ха Мими, и при нас са актуални динозаврите и преди няколко дена имаше следния разговор:

Ели: - мамо, нали вече няма динозаври, нито на друга планета, нито в друго измерение?
Стефан (чул, недочул) - да бе, те са в друго ИЗМЕНЕНИЕ! 

Мия Стефан в банята където държим и гълъба и той:
- мамо, защо нашия гълъб не е папагал? 

Другите му бисери, са свързани с произнасянето на разни думи. От скоро използва думата "обикновено", която звучи като "Укавено".

Елена учат "Аз съм Българче", което при Стефан звучи като "Аз съм Бъгълче"

това ни е любима игра и на нас - викаме и "Халва Боза" 

керефиди миди,нещо ми се види, с буквата....
 
Текста е по патент на баба ми ...

Онзи ден се пазарим за английския и накрая му казах, че най-доброто у-ще за художници е Кралската худ. академия, така че ако обича да си наляга парцалите над уроците. После го чувам да си мърмори под носа
 "Да, да ... сега освен мама да ме командва и някаква си кралица - това оставаше"

Днес влизаме в кабинета на педиатърката. Константин е с температура, кашля зверски, няма сили да гледа...
 -Как си, Коко, какво ти е?
 -Аааа, добре съм, много се затъжих за вас, затова идваме...

Днес влизаме в кабинета на педиатърката. Константин е с температура, кашля зверски, няма сили да гледа...
 -Как си, Коко, какво ти е?
 -Аааа, добре съм, много се затъжих за вас, затова идваме...

Той от любов милия се е закашлял...

Днес и двамата ми измислиха нова дума: срамзела - франзела, много се смях.

В събота имаме гости и детската стая е обърната нагоре с краката. Лягаме и баща му казва:
- Нямя да събираме сега, много е късно. Утре, докато с мама пием кафе, ти ще събереш играчките.
- Тати, това е много тъжно.

Пускаме си ТВ - СУПЕР 7. Дават някакви филмчета за феи...
 - Мамо, това е женско детско 
 - Ами не го гледай тогава.
 - Добре, ама ти кога ще ми родиш сестричка?
 - 
 - Ами нали тя трябва да ги гледа тези детски?
 - Не знам кога, мамо, а и не знам дали ще е сестричка...Ами ако е братче?
 - Може и братче, ама след сестричката! Защото тя вече и име си има - казва се Стефи, като момиченцето от партито, дето ми даде да рисувам в нейната книжка /разбирайте Стефи на mini  /

Аз: - Криси, сложи кафето в кухнята (торбичка с мляно кафе)
Дани: - Мамо, вие защо не взимате огън кафе в пакетче 

Имаме съсед, който се обръща към момчетата с "магаре" и към своето и към останалите. Очевидно на Тео не му е приятно, но пък вижда, че към всички е така и не роптае гласно 

Вчера в градината:
Съседа към Тео: Как си, магаре?
Тео: Добре съм, donkey