Джиджи, разбира се, че всеки има право не мнение, безсъмнено.
Всеки в този живот прави компромиси, по-големи, по-малки - зависи как ти се стече живота. Разсъжденията се сменят и когато човек застане от едната или другата страна на проблема. Понякога само предполагаме как ще реагираме, но когато наистаина се окажем в дадената ситуация, много често променяме възгледите.
В този живот освен "абсолютни истини" има и "благородни лъжи", неслучайно е измислен този термин.
Отново питам (за кой ли път) - с какво точно тази истина ще помогне на детето, при положение, че така или иначе донорът е анонимен?
Няма "абсолютни истини", има реална и трезва преценка между вреди и ползи за казването на някои истини.
Ако някой ми докаже, че ползите са повече от вредите - ще се съглася с казването на тази истина!
Казването на тази истина (както каза и avallon) ще разтовари нашата съвест, но ще обремени, може би много тежко, крехката детска психика.
Дори и с риск някога да се разбере тази истина от детето, според мен по-добрият вариант е да се понесат всички последстия от това, отколкото да се казва точно тази истина.
И криенето на тази истина не е проява на слабохарактерност, напротив - на сила е, това едно от измеренията на родителската жертвоготовност.
Все едно, ако детето ти е грозно, да му кажеш, че е грозно. Ще му кажеш ли? Със сигурност не! С какво ще му помогне тази истина, освен да го комплексира?
Ходи му обяснявай след това (на един тийн примерно), колко по-важно е да си умен, отколкото красив (да бе, да!)
Беата, относно зачеването с донор при самостоятелните майки, там наистина е по-сложно, но във всички случаи не трябва да се казва, поне докато е малко, и тази истина.