Хубава ученическа и домашна седмица от нас!
Ние по стечение на обстоятелствата отново сме на домашно отглеждане- непрекъснато се чудя дали е за добро или за зло, претеглям, премислям, но така или иначе, на ДГ не ни приемат, така че ще се наложи да изследваме предимствата и недостатъците на домашното гледане.
Моят опит с детските градини беше ужасен- ходех в една в Центъра, която, както тази на Джам, беше няколко съединени апартамента- мрачна, студена, с отвратителни порядки. Имах си един годеник, който се напишкваше- за наказание го държаха по голо дупе в коридора на пейките. Имаше меню, а всеки ден ни даваха едно и също и лъжеха родителите.Пошляпване, побийване- такива работи. Учителките не си ги спомням изобщо, но помня, че имаше едни дървени кубчета като съвременни итонг блокчета- е, с тях си умирах да строя! Всичките ми снимки от тоя период са с огромни кръгове под очите от непрекъснати хреми и с нещастен вид...
После се преместихме да живеем в "Младост" и там нямаше детска градина и тогава ме записаха на 4 години на английска забавачка в Читалището, а на 5 - в предучилищна в 128-мо училище- това са ми най-страхотните спомени от по-ранното детство!
Научи ме да чета майка ми, когато бях на 4,5- не помня в първи клас да ми е било скучно, но пък изкарах до 7-ми клас на инерция и после като отидох в специализирана гимназия какъв зор видях!
Това,което ме чуди е какво ще ги правят децата по две години в предучилищна?Ами като я направят задължителна от 4 години?

Аз ярки спомени от детска градина имам точно 2. Как докато чаках мама, работеща в същото училище ме блъснаха м/у металното стъргало и си разцепих челото, под носа и брадата. Градината не е виновна де. Другият ми спомен е от двудневният ми престой в гадината в една Кърджалийско село. Децата не ги разбирам, те тепърва учеха език. Другарката показва 1 картинка и цялата група се мъчи да каже мост. И това цял ден. Ами аз говорех много и обявих, че повече няма да ходя. И не ходих де, минах на общоселско отглеждане, който от приятелите на нашите е свободен, той ме гледаше.

На 6 четях перфектно, мисл че баба ми ме научи, и затова ваканцията си четях книжки по цял ден, майка ми амбицията, обаче, не й стигаше това ами и всеки ден през лятната ваканция по една таблица за умножение. Прибира се в 5 часа и ме изпитва..Не знам таблицата с 5, няма "Синьо лято" /а това ми беше любимото филмче/, да видиш на другия ден Нина как учи таблицата, че и песен пее...После в първи клас не скучно ами...само се чудех кого да заговоря, та да ме накажат пък че не внимавай Ей такива ми ти работи...Та сега нямам тая амбиция да уча Божидара на таблицата за умножение още преди училище, само каквото тя има желание...засега проявава завиден интерес към книгите, дано остане така и занапред.

мини, и аз имам само един спомен от детската градина - радвах се, че майка ми идваше да ме взима по-рано, когато трябваше да ме води на пиано. Ама тогава съм била поне на 5,5 г. Нито помня какво съм яла, нито имената на децата, нито учителките. Нищо. Сигурно и защото съм била ящно дете, та едва ли е имало нужда някой да ме насилва да ям.  

След родителската среща днес се убедих, че имало нация, която мрънка и се оплаква много повече от българската. 

blue_sky, има има. Нали ти разказах за поляка с гущерчето /така де, хамелиончето/ в хотела на морето...

Аз от училище пък имам само положителни спомени /за разлика от ДГ/, вероятно защото там нещата не опираха до "ред, дисциплина и командорене" толкова буквално и грубо. В смисъл, в училище от мен се изискваше едно добро домашно възпитание, /каквото ми е дадено у дома, не в ДГ/ и да уча - толкова. Иначе за 1-и клас и на мен ми беше доста скучничко, по същите причини поради които е било скучно и на доста от вас. При това аз тръгнах на 7г., защото майка ми мислела че ми осигурява "бонус детство", а дефакто ми натресе още една година в така омразната ДГ  И до ден днешен й пиля по тази тема...
Можех да чета и да пиша, смятах донякъде /не помня до колко/, ама аз и до ден днешен съм зле със смятането, та все тая. Това, което знаех и можех в 1-и клас обаче - не е било поради амбицията на родителите ми, или баба ми. Никой никога не ме е карал у дома да седна и да взема да се науча на нещо. Когато аз проявявах желание да науча нещо, или любопитство към нещо - винаги някой се отзоваваше. Научих се да чета на около пет от чисто практични съображения. Много обичах приказки, а не ми беше приятно "да завися" от някой възрастен, да ми прочете приказка, когато му е възможно... Та сама поисках да се науча и се научих. Така беше и с пианото - аз поисках, никой не ме е карал. Общо взето намирам този подход за добър - да си следиш детето и да се отзоваваш когато прояви по-сериозен интерес към нещо, да му помогнеш да придобие по-задълбочени познания и умения за същото, вместо нещата да се случват с "трябва". Е, има и ред неща, които няма как да станат освен с "трябва", но не за тях пиша в момента.

Иначе, май не съм амбициозна майка...май направо оглавявам класацията в това отношение.  Мечтите ми за Дани, освен да бъде жив, здрав, добре възпитан, добър човек и свестен мъж /което май не е особено скромно.../ не включват нищо друго. Относно някакви по-специални знания и умения, извън базисното образование, ми се иска поне един чужд език да научи идеално. И то ми се иска, защото от опит знам, че това изключително ще улесни живота му все едно с какво ще се занимава, та ако има склонност  - ще му съдействам по въпроса. Иначе, когато разговарям с други майки чак тъпо се чувствам понякога, когато те си споделят мечти и планове за децата си, пък само аз нямам такива. Ама - това е положението.

П.П. Някой знае ли каква е санкцията, ако детето ти не посещава задължителната предучилищна?

П.П. Някой знае ли каква е санкцията, ако детето ти не посещава задължителната предучилищна?

не те записват в училище?

JBrule, не се излагай. и изобщо, уважаеми пациенти, не пренасяйте диагнозите си върху децата си. 

Цитат на: Jbrul в Септември 24, 2012, 23:42:39 pm

П.П. Някой знае ли каква е санкцията, ако детето ти не посещава задължителната предучилищна?

не те записват в училище?

JBrule, не се излагай. и изобщо, уважаеми пациенти, не пренасяйте диагнозите си върху децата си. 

 jam , надценяваш моята лудост.  Аз съм наясно, че моите изживявания, спомени, асоциации с нещо си - изобщо не се отнасят за Дани. Т.е. това, че аз ненавиждах ДГ - изобщо не значи , че при него няма да е обратното. Той ще получи всички възможности, които се предвиждат за децата и да си избира кое му харесва, или не - не се бъркам там и в бъдеще не смятам да го правя.

Въпросът ми беше за приятелка, чието дете се отглежда от детегледачка у дома и тя не желае да го праща в предучилищна група, понеже било задължително. И откровено казано - считам, че това си е нейно право в случая. Познавам детето - то си комуникира перфектно и с деца и с възрастни, детегледачката го учи на всичко , което биха и в предучилищнта, извежда го по площадки, то си общува редовно с връстници... Наистина в случая - не ми е ясно защо пък да е длъжна майката да го праща в някакво държавно учреждение, след като може да си позволи друга опция, която според нея е по-добра за НЕЙНОТО дете. Все пак да не забравяме, че децата са на родителите, не на държавата. Също и да не забравяме, че ранната предучилищна се въведе в БГ, заради малцинствата, не заради деца като моето и вашите

Та оттам ми беше питането, не за Дани Мнооого вода има да изтече докато опра до такива чуденки с него.

П.П. Съвсем сериозно за санкциите по случая - няма как да не го запишат в училище. Освен да й спрат детските...,а тя и такива не получава...нямам идея какви санкции ще са. Затова и питах де.

Много хубава дискусия, страшно полезна ми беше!

Според мен всеки преценява спрямо детето/децата си, бита си
и възможностите си, дали да посещава детска или не!
Аз съм за, и понеже бита ми няма чак такова значение,
водя се от децата...двамата са коренно различни!
Митака има огромна нужда да преодолее вродената си стеснителност,
както и работата с ръцете, в която аз не успявам да му бъда полезна!
Калина е много активна и емоционална и когато сме сами
тя търси компания, деца, постоянно танцува, пее...
Дано намерят бързо приятели и имат късмет с госпожите!

Днес е деня за тръгване, бяхме вчера за малко да занесем
папката със всички изследвания...ошашавени бяха, ще видим
след има / няма 2 часа как ще са!А аз за да не ми е скука
и да разделя мислите и сърцето си ще посетя д-р "мамологова"
да поговорим за операцията, че и дойде реда!

 Ани, ти си търсещ и никак не инертен човек,
...всичко ще си дойде на мястото, ще видиш!
Аз също започвам едно "обучение" и работа, да поживеем, да видим!




 

Аз пък от градината помня, че ме взимаха последна и едната леличка, която живееше близо до нас направо ме взимаше с нея у тях и ми правеше мекици  Сърдех се на нашите като дойдат да ме вземат по-рано, защото нямаше как да отида в леля Доче да ям мекици 
И после като ме питаха в градината на кой приличам, казвах на баба и дядо по коремите 
Само за едно нещо се ядосвах, че на един р.д. на всички им подаряваха играчки, а на мен книжка, а аз исках някаква играчка, но понеже съм можела да чета... и после през деня ме слагаха в кръга между децата да им чета приказки.
Нямам лоши спомени, само хубави, дори ходих в групата на сестра ми да я успокоявам като тръгна и тя на ясла.
Моите тръгнаха много малки на ясла, нямах друг избор. Исках да си ги гледам още, но това е положението. От друга страна това, че тръгнаха на 1г и 4м им помогна да свикнат по-бързо, че забелязвам по-големи деца по-трудно свикват, въпреки че разбират. Сега ходят с такова огромно желание на градина, че не мога да си представя да ги лиша от това. Може да се дължи и на факта, че все попадаме в хубави детски заведения с добри възпитатели. Постоянно се срещаме с едната леличка от яслата (имат количка за пуканки в морската) и винаги правят поне 10 мин разговор с нея. Ако минем от другаде, задължително се напомня че трябва да се обадим и на леля Пепи.
А и толкова много и различни неща правят в градинката. За мен лично плюсовете са повече от минусите.

Вчера Криси беше първи ден на ДГ. Вече е 2-ра група. Сутринта вчера като го оставих имаше една майка, която караше дъщеря си да се издуха. Снощи Криси вече беше с хрема и силни болки в гърлото. С педиатърката не сме се виждали от юни/тогава последно ходи на градина/. Малкият ми син е приет случайно /С някаква томбола/ в ясла. Аз пък не знам защо си помислих, че понеже са с разлика по-малка от 2г ползваме предимство. Да, ама не! Просто извадил "късмет". Честно казано не съм очарована, защото като гледам как ми носи вируси баткото си бредставям Содом и Гомор и с малкия. Мини, имам чувството, че живея в някаква комедия.. За това, че задължават всички да си пращат децата на ДГ. Аз също не получавам детски.. Как биха ме глобили, ако си пускам неплатени, за да си гледам болните деца...Така или иначе няма как да ми спрат нещо, което никога не съм получавала.. Аз като разбрах по колко са детските в някои държави от EU..

Чета ви и се сещам за моите ужасни спомени от градина.
Лятото се тръшках, че Ники ще е на домашно отглеждане, че не е приет и т.н. Почнаха наборчетата яслата и се изпоразболяха, само една седмица ходили на ясла. Сега пак са на бабиндом, ама болни и не се извеждат ами спрях да се тръшкам, все някой ден ще тръгне на училище, успях за едно лято да го социализирам и да го науча да комуникира и с думи и изречения.  Значи не е драма да не ходи, може и в нас да се учи.

За сега я чакаме с нетърпение градината. Повече тя, защото не е много наясно. Но усещам, че аз не съм ѝ достатъчна. Търси деца, иска на площадки с деца ... абе омръзнала съм ѝ явно.
За четенето и писането преди първи клас - и аз бях от тези. Дядо ми беше направил дървени кубчета с изписани с пирограф букви. Знаех ги преди да мога да кажа Р. То аз и късно го казах, но показвах буквата и казвах „ на тати (Лазар) длугата буква“. Недостатъците - и до днес пиша ужасно грозно, понеже можех да пиша с печатни букви. И непрекъснато ми правеха забележки, че говоря в час. Скучничко си ми беше.

До преди няколко години, за да запишеш детето в първи клас ако не е ходило на предучилищна трябваше да занесеш някаква бележка/уверение поради каква причина не е посещавало, мисля най-вече здравословни се признаваха. Но казвам това го знам с даваност от преди 3-4г., когато мама беше директор, преди да се пенсионира. сега не знам как е.

За сетен път се уверявам, че е до дете, наистина. Има много социални деца, за които детската градина е истинки рай, има други, които трудно свикват, според мен е по-скоро точно поради причината, че им се "налага" нещо...Ето, типичният пример,едно съседче - никога не беше посещавало детско заведение, майката само се шашкаше как щяла да тръгне, как щяла да свикне, ми дали щяла да яде там, ми как щяла да спи...Та въпросната Ели влезе заедно с Дари първия ден, седнала на пейката и казва на госпожата "Здравейте, аз съм Ели", а нашата "ветеранка" си глътна граматиката Без ревове, без драми, вечерта не искаше да си тръгва..

а ние си имаме ново Габи, което влиза спокойно в детската, а мама реве с огромни сълзи, пред сградата вече втори ден 

За сетен път се уверявам, че е до дете, наистина. Има много социални деца, за които детската градина е истинки рай, има други, които трудно свикват, според мен е по-скоро точно поради причината, че им се "налага" нещо...

Абсолютно! Никола влезна в детската от ден първи с огромен кеф и радост, аз даже малко се засегнах, че чак пък толкоз се радва да се отърве от нас  . Моите спомени от ДГ са КОШМАРНИ. Била съм 3годишна - имам твърде ясни спомени колко бях нещастна 



ПС
Аз пък днес бях цял час сама с близнаците на брат ми (40 дневни)- леле, че кеф! Беше голяма радост - хранихме се, имаше гушкане и целувки. Те са много кротички и спокойни дечица - имаше само малко рев и протести, но бързо ги потушихме

Аз бях в експериментална детска градина. Нали знаете, навремето бяха много модерни Трета група знаех да чета гладко и да смятам до 20. Трябваше да вляза на 6 в първи клас, но нашите не позволиха.
В първи клас беше голяма скука. Чак викаха нашите на извънредни срещи да им обясняват, че не съм наред, защото не внимавам и не си играя с другите. Била съм апатична и тъжна. А не си играех с другите, защото все искаха да ме бият. Не им харесваше, че мога да чета толкова добре. Смятаха, че мамя по някакъв начин.
Симеон има списък за тази седмица с 20 трибуквени думи. Вчера ме изненада - оказа се, че половината от тях може да ги чете без проблем. Другата половина обаче го затруднява много. Мисля, че ги е запаметил визуално само и по начина по който си измисляше какво пише пак ме върна към съмненията за дислексия.

възможно е да ги е запаметил, Ани - в САЩ така обучават децата да четат, между другото. по системата на Глен Доман за ранно развитие на гении - също.
но защо това пък да те навежда на мисли за дислексия?

А, не съм си помислила за дислексията само заради вчерашното четене. От около 2 години имаме съмнения, мина една предварителна консултация, сега ще правим още. Засега е граничен.
Признаци:
http://dyslexia.start.bg/article.php?aid=9701
http://dyslexia.find-forum.net/t12-topic
Имаме ги почти всичките...
Тестове:
http://dyslexia-center.eu/component/option,com_wrapper/Itemid,33/lang,bg/ 13 ДА
http://www.vivacom.bg/bg/residential/about_us/vivacom_fund/projects/obrazovanie_i_zdrave/dobre_doshli_v_uchilishte_roditeli 15 ДА