blue_sky, има има. Нали ти разказах за поляка с гущерчето /така де, хамелиончето/ в хотела на морето...
Аз от училище пък имам само положителни спомени /за разлика от ДГ/, вероятно защото там нещата не опираха до "ред, дисциплина и командорене" толкова буквално и грубо. В смисъл, в училище от мен се изискваше едно добро домашно възпитание, /каквото ми е дадено у дома, не в ДГ/ и да уча - толкова. Иначе за 1-и клас и на мен ми беше доста скучничко, по същите причини поради които е било скучно и на доста от вас. При това аз тръгнах на 7г., защото майка ми мислела че ми осигурява "бонус детство", а дефакто ми натресе още една година в така омразната ДГ
И до ден днешен й пиля по тази тема...
Можех да чета и да пиша, смятах донякъде /не помня до колко/, ама аз и до ден днешен съм зле със смятането, та все тая. Това, което знаех и можех в 1-и клас обаче - не е било поради амбицията на родителите ми, или баба ми. Никой никога не ме е карал у дома да седна и да взема да се науча на нещо. Когато аз проявявах желание да науча нещо, или любопитство към нещо - винаги някой се отзоваваше. Научих се да чета на около пет от чисто практични съображения. Много обичах приказки, а не ми беше приятно "да завися" от някой възрастен, да ми прочете приказка, когато му е възможно... Та сама поисках да се науча и се научих. Така беше и с пианото - аз поисках, никой не ме е карал. Общо взето намирам този подход за добър - да си следиш детето и да се отзоваваш когато прояви по-сериозен интерес към нещо, да му помогнеш да придобие по-задълбочени познания и умения за същото, вместо нещата да се случват с "трябва". Е, има и ред неща, които няма как да станат освен с "трябва", но не за тях пиша в момента.
Иначе, май не съм амбициозна майка...май направо оглавявам класацията в това отношение.
Мечтите ми за Дани, освен да бъде жив, здрав, добре възпитан, добър човек и свестен мъж /което май не е особено скромно.../ не включват нищо друго. Относно някакви по-специални знания и умения, извън базисното образование, ми се иска поне един чужд език да научи идеално. И то ми се иска, защото от опит знам, че това изключително ще улесни живота му все едно с какво ще се занимава, та ако има склонност - ще му съдействам по въпроса. Иначе, когато разговарям с други майки чак тъпо се чувствам понякога, когато те си споделят мечти и планове за децата си, пък само аз нямам такива. Ама - това е положението.
П.П. Някой знае ли каква е санкцията, ако детето ти не посещава задължителната предучилищна?