Мише, Мими, Ели, извинявам се, че не ви върнах обаждане.
Не съм добре, но когато не съм добре върша най-много и полезна работа.
Децата днес ги заведох на градина, чакам сега да ми се обадят мои приятели и да се видя с тях за да действам за по-скорошното ни повикване в Берлин а ще напиша и два реда до клиниката в Мюнхен да видя там какво става и дали можем да отидем до края на годината.
Стефи, вчера не успях да се нарева, че майка беше тук и не исках да ме вижда толкова разстроена, но днес след написаното в последния ти пост ревах като малко дете-с хълцане:) Не, че ми олекна но ми беше добре да поплача.
Мили момичета, безкрайно, ама безкрайно благоаря на всички ви за всяка написана дума и мисъл към мен и децата. Наистина сте сила която едва ли всеки поотделно осъзнава. Благодарение на вас се чувствам готова да обърна света за да помогна на детенцето си.
Ще се възползвам от всяка подадена ни ръка за помощ (Танче, вероятно ще се наложи да се преведат новите излседвания на Ники, когато са готови) и само ще се надявам да имам възможност после да се отблагодаря за добрината ви, за съчувствието.
Колкото и да ми е неудобно да призная, нямам финансова възможност да заведа Никол в чужбина но ще намеря такава. Към момента не можем да направим кампания защото нямам и бегла представа колко би ни струвал преглед, диагностика и престой (където и да е) в чужбина. Затова и ще побутна клиниките да ги подсетя за нас и да ми дадат поне ориентировъчна цена. Доцентката при която вчера бяхме сподели, че се познава с директорката на Шарите и изрази готовност също да помогне ако може, дори ако правилно разбрах, ще проверява дали има начин да изпратят Никол "по линия на обмен"??? каквото и да означава това каза, че ще говорим на 18-ти като отидем за изследванията.
Шаноар благодаря за информацията за клиника в Швейцария. Ще се поразровя да видя. Казаха ми и за някаква Американска клиника в Истанбул, в която имало страхотни специалисти. И за там сега ще събирам информация но първо ще наблегна на германските клиники, че там поне знаят за Никол и се надявам да ни е дошло времето.
Боби, писах и говорих във вторник със асистентката на професорката, която изследва биопсията от ръчичката. Уж трябваше същия ден да ми върне обаждане но не мога да се свържа с нея. Ще опитвам и ще ти пиша дали пазят нещо за да го взема и изпратя. Благодаря ти, че и ти се ангажираш от другия край на света.
Много ви благодаря за подкрепата. Безценна е в такъв момент, защото много, много ме е страх:).
Гери, видях ти поста преди да публикувам моя:(, дано не е това което мисля. Благодаря ти.