Аз учих езици, макар и не от ранна детска възраст, удават ми се и добре ги научих, и също години наред си изкарвах хляба с тях.
Но съжалявам, че опортюнистки (точно както jam обобщи) избрах езиците, мислейки, че те ще ми отворят пътя към навремето трудно достъпната чужбина и сносен живот там (тук). И когато чужбинските ми връстници бяха завършили образование в избраните от тях дисциплини и понатрупали няколко години опит, аз тепърва учих математика и статистика. Отчитам, че не само емиграцията ме забави, а и неправилният дългосрочен избор на поле за професионална реализация.
Сега чуждите университети и работодатели са много по-достъпни. Затова просто казвам, че ако децата следват интересите си и талантите си, има по-голяма вероятност да направят удачен избор, когато му дойде времето. Каква работа има днес или какви "специалисти" се търсят нейде диктува късоглед подход.
Сигнус много хубаво го каза - ако поощряваме любознателност по отношение на всяка област от познанието, останалото ще се нареди.