Фуси, със сигурност не си ти виновна или пък някоя от бабите и не си казала нищо, което да го наведе на тая мисъл. Просто те го приемат така. Детското мозъче не може да приеме причината как някой може да ги остави - било то с обяснение, че е от любов или поради някаква друга причина. Просто не могат и се измъчват от това

Детското мозъче не може да приеме причината как някой може да ги остави - било то с обяснение, че е от любов или поради някаква друга причина. Просто не могат и се измъчват от това

ами то и възрастният мозък също се измъчва силно от изоставянето, като се замислиш...
неизбежни са тия драми и тия травми.
затова съм скептична относно информирането.

Не знам, Джам, има възрастни и възрастни. Аз за себе си съм приела, че е по-добре да е в ранна възраст информирането, защото съм виждала какво става в късен етап и ако случайно леля Пена от съседния вход те информира... Затова и смятам, че по-безболезнено преминава този етап в по-млада възраст. Но пък кой може да каже в детската глава какво става

Вижте на какво попаднах в нета:

Ръцете ми заети бяха през деня
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
За теб минутка аз не отделих.
Днес кърпих дрехите и сготвих, после прах,
Ти дотърча с рисунка и със весел смях,
И каза: „Мамо, Виж каква шега?"
Аз рекох „Синко, чакай малко, не сега"
Внимавам хубаво да те завивам,
Молитвата като си кажеш, и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася ...
А трябвало е още миг да постоя.

Животът кратък е, годините летят и изведнъж –
Момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
И не споделя скъпоценните си тайни.
Албумите с картинки са прибрани,
Игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна, целувка за нощта –
Това са вече минали неща.

Ръцете ми, заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен, муден, празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
Ония нещица, които искаше ти с: „Мамо, моля!"

Останах безмълвна...

снощи пак говореше на гормитите си и го чувам "Ние с вас си имаме истинска майка, тя ни обича и никога няма да ни остави, винаги ще е до нас и ще се грижи когато сме болни, не е  като първата ми майка, дето ме е оставила като бебе ..."

Много се натъжавам при такива моменти и се чудя аз ли съм виновна, да не би да съм казала нещо, което да го е настроило така

Няма как да убедиш гормит, че черното (или червеното) е бяло.
Всяко дете се страхува да не се изгуби, да не бъде изоставено... и е много добре да знае, че няма да бъде оставено. Нали и първата майка се е погрижила ти да го намериш преди да го остави?

У нас Марио постоянно повтаря на Ники, че мама никога няма да го изостави и дори да се загуби, пак ще го намерим. И същият този Марио, като реши да влезе в тоалетната преди да тръгнем за училище и ми крещи: "Изчакай ме, да не ме забравиш!" Да не е, да тръгна без него.

mimi26, аз простичко се  разплаках ...

След като са национални т.е. важат за цялата страна, за цялата година и за всички видове транспорт не виждам смисъла да ги има тези карти. Освен да се усвоят едни пари за карти и да се възложи работа на някоя фирма на наш човек. Иначе възрастта на децата е видима + - 1 година.

mimi26, аз простичко се  разплаках ...

Аз също...

Фуси, а защо те притесняват тези размисли на сина ти? Той вече не е бебе и си прави собствени "изводи за вселената" т.е. не е нужно ти, или някой друг директно, индиректно, случайно, или не - да сте му внушили подобно отношение към биологичната му майка. Това си е НЕГОВО отношение и мен ако питаш - то е съвсем "здраво" и почиващо на желязна логика, съответстваща на възрастта му. Мама /ти/, която е до мен, грижи се обича ме, никога няма да ме изостави е добра, а мама /биологичната/, която НЕ Е всичко, което си ти за него е лоша. Черно/бяло, съвсем нормално, засега светът за тях е изчистен от доста нюанси, точно както е в детските приказки - положителен, отрицателен герой, хепи енд - точка. Ще дойде и друго време, ще гради и по-сложни мисловни конструкции по темата, преценката му ще се променя още много пъти и в много посоки.
Наистина не мисля, че имаш основания за тревоги в конкретния случай. 

Това стихче, публикувано от МИМИ 26 се казва "Заета мама" и е качено в сайта на нашата градина. Бях го сложила на екрана на компа, ама за добро утро всяка сутрин си поревавах, та ... го скрих! 

Ами аз се радвам, че той ми има доверие. Радвам се че съм го заслужила ... тъпо ми е, че изоставянето го е наранило ... ама аз това си го знам 

Просто се изненадвам как въпреки откровената ми манипулация  да предизвикам положителни чувства към БМ, то си я обвинява човечето ... знам че е прав, че има право на гняв всичко знам, ама ми е тъжно така да го чувам

... тъпо ми е, че изоставянето го е наранило ... ама аз това си го знам 

Хубавото е, че има в главицата си защитен механизъм - уверението, че те има теб и че изоставянето няма да се повтори, а така светът става добро и сигурно място.

Мен и синът на Фуси ме разплака...

Пък ако знаете какъв грях имам аз към моето дете, ще трябва цяла тема да отворя, а не да пиша в "Клуб-Лоша майка"..
По едно време в безсилието си да го склоня да направи нещо, го плашех, че тръгвам и го оставям сам и го наказвах като отивах в другата стая сърдита. После осъзнах, че за едно толкова малко дете, това е равносилно на изоставяне, ама...   Направо съм си за трепане. Трябвало е някой да ме тресне здраво зад врата, че да ми дойде акъла.

От както спрях тази порочна практика, детето страшно много се промени. По това време имахме проблеми дори като го оставям за няколко часа при баба му, с която е свикнал много.

Това е "шедьовъра" за петък за детската градина за рожденния ден на малката.Формата е странна , но това e заради броя на децата,сложих и кухненско фолио под свещите,да предпазим тортата от запалване

Delica, този шедьовър ти ли го направи? Страхотна е тортата, възхитена съм! Хубав празник

Мен и синът на Фуси ме разплака...

Пък ако знаете какъв грях имам аз към моето дете, ще трябва цяла тема да отворя, а не да пиша в "Клуб-Лоша майка"..
По едно време в безсилието си да го склоня да направи нещо, го плашех, че тръгвам и го оставям сам и го наказвах като отивах в другата стая сърдита. После осъзнах, че за едно толкова малко дете, това е равносилно на изоставяне, ама...   Направо съм си за трепане. Трябвало е някой да ме тресне здраво зад врата, че да ми дойде акъла.

От както спрях тази порочна практика, детето страшно много се промени. По това време имахме проблеми дори като го оставям за няколко часа при баба му, с която е свикнал много.

Джиджи, при мен този грях е по три:(

И аз така "плашех" децата в моментите в които не са ми издържали нервите. Те и сега се страхуват ако реша да затворя вратата на стаята им за да не става течение примерно и аз не съм в стаята.

Делица, страхотна е тортата:)

Мими, бива ли да разревеш половината форум?

Дели, много хубаво се е получила тортата. Приятно изкарване на празника утре!
Ние сега сме на вълна правене на картичка за всяко дете за да му благодарим за подаръка.

Иначе, вчера бях привикана при директорката, защото синът ми СИСТЕМНО се напикава  . Почуствах се така, все едно са го хванали да пуши марихуана в тоалетната. Детето се напика във вторник, преди това поне 10 дена не е имало инцидент и в началото на учебната година се беше напикал 3-4 пъти. Те са сборна група и на двете групи учителките се редуват и подозирам, че тези на другата група наместо да ми кажат на мен, да купя подлугани, са ходили да ме клепат пред директорката. Днес беше на смяна госпожата от неговата група и тръгнах да и говоря со кротце и со благо и тя вика, мен ме нямаше 10 дена, разбира се че първо на Вас ще кажем, ако има проблем, та ми стана ясно кой е виновен... Сега на всичките под ред ще им намеля, че ако имат проблем с детето ми е редно първо на мен да ми кажат и заедно да разрешим проблема, а не да тичат да занимават директорката с глупости. Директорката ги защити, че видите ли им било неудобно на госпожите да ми кажат  , че какво да им е неудобно той е на 3 не на 13...

оф, Гери, пълно е с глупачки по детските градини, за съжаление...
хич не им цепи басма.

Да. С такива дивотии се сблъскваме от страна на учителките понякога. Ама на мен като ми случи, взема, че се пооплача на моя съпруг,да ми олекне, а той  все ме "успокоява", че учителките са си една особена порода и да не им се връзвам много много и така...