Единственото, за което ме е грижа, когато някой учителка в детската градина се изцепи нещо по отношение на детето ми е това, да не му създаде някакво притеснение, макар и временно, мисля, че те в тази възраст бързо забравят ако е някаква забележка или порицание за дреболия.Все пак вмимавам "системните" наказания, за които ми разказва да не му създата по-трайна нагласа, че е лош или нехаресван от учителките. Казвам му, че го наказват защото е бърборко, което по принцип не е лошо, но по време на ядене или занимания пречи на другите деца и на госпожите, ако не спира да говори. Дори казвам, че може би ние сме виновни, защото от малък не сме го научили, че по време на ядене не бива да се говори, а пък в градините още важи правилото "когато ям, съм глух и ням". Изобщо говорим си в къщи и детето се успокоява, ако е било наказано или нагрубено от накоя госпожа. А то поводи доста - например, нарекла го "клюкар", щото сигнализирал, че едно дете бие друго дете /не него - забележете/. Значи грижата за другарчето и опита да му осигури защита от госпожата се харектериза с тази негативна дума, при това - оказала се до тогава непозната за моето дете, но то усетило по тона, че не е нещо хубаво. И айде пак дълги обяснения с цел да е спокойно детето, ама ако може и да се запази авторитета на учителката, което повярвайте в подобни ситуации е много трудно. Но кой и как да успокои майката, привикана при директорката заради напикаването на 3-годишно дете - това не знам. Освен само да им тегли една майна, извинявам се за израза.
