Мили момичета,

Радвам се да ви кажа, че на мен се падна задачата да поема щафетата от Ваня Савова и да говоря с вас за емоционалните ви/ни преживявания, свързани с борбата за дете.

Няколко думи за мен. Учила съм изкуството на помагащите професии и психологическото консултиране в НБУ (магистратура) и в колежа Смит, Масачузетс, САЩ (в докторска програма, следдипломна квалификация). Работила съм по проекти за консултиране на родители –осиновители и осиновени деца, основните ми компетенции са в областта на тежките психични заболявания и преодоляване на житейски кризи, загуби, тъгуване. А каква по-голяма криза от челния сблъсък с проблемното забременяване? Битката с безплодието е тъга като никоя друга. Тя се настанява във всяко кътче на живота ни, блокира всяка радост смисъл, отделя ни от приятелите и за съжаление нерядко се намества в двойката, между нас и любимия ни човек (с когото уж се предполага, че сме от едната страна на барикадата).  

И теоретично, и от личен опит знам, че най-лошото на проблемите с безплодието е мълчанието, в което потъваме. Срамът и стигмата, които съпътстват инфертилитета, са само част от причините. Истината е, че болката е твърде голяма, за да бъде изказана, но останала неизговорена, тя ни блокира и отделя от света, от близките ни, от партньора ни. Дълбоко вярвам, че говоренето е първата стъпка към преодоляването на травмата. За това няма да „чета лекции“ тук, да обяснявам какво е стерилитет и как да се справим с емоциите около него. Вместо това ми се иска тази тема да е пространство, в която всеки може да изкаже най-черните си мисли на глас, да ги огледа, да се замисли над въпросите, които ще му задам и сам да стигне до своето решение. Не вярвам в готовите, предписани отговори, както и не вярвам, че преживяваме травмата от проблемното забременяване по един и същи начин. За това всеки път ще питам „Какво означава инфертилитетът ЛИЧНО за теб“. Вероятно ще се поотпусна да теоретизирам и ще съветвам повече по повод грижите на хора, поели пътя на осиновяването. Казвайте ми ако дразня, моля.

Може би тук е мястото да ви кажа, че аз самата повече от 3 години се справям с вторичен стерилитет, на свой гръб съм изпитала болката от загубени бременности и неуспешни инвитро процедури.  Преди това изпитание бях психодинамично (психоаналитично) ориентиран терапевт.  Когато се случи и на мен, осъзнах, че този проблем не подлежи на обхващане от една-единствена парадигма и метод, а дълбокото заравяне в психичните пластове и търсене на прозрения не са универсално "лекарство". Така станах много по-гъвкава в професионален смисъл.

И накрая... Може би се е случвало някой от вас да е срещал името ми (странно е и не се забравя, но пък и не се запомня) като автор на книги („Инцидент“, „Секънд лайф“). Уверявам ви, че заниманията ми с разказване на истории  ни най-малко не са ме накарали да забравя как се партнира на човек, преживяващ труден момент.

Дано да мога да ви бъда полезна.

Станислава, благодаря ти за желанието и готовността да отделиш от времето си за да помогнеш на многото хора, тръгнали по този труден път.

Пожелавам ти здраве и дано тази Нова година е много успешна за твоето семейство.

Петина

Присъединявам се към думите на Лиско 
Добре дошла и успех!

Добре дошла сред нас, Станислава!

От личен опит мога да ти кажа, че да консултираш в този формат е много, много трудно и това неизбежно води до ограничения в консултативната помощ и понякога до разочарование и при двете страни. Но когато успееш да помогнеш, а аз ти пожелавам сърдечно това да се случва при всяка консултация, тогава наистина разбираш, че си заслужава отделеното време и емоция.

Бъди здрава и благодаря!

На всички жени и мъже, които ще потърсят в тази тема емоционална подкрепа, пожелавам да намерят разбиране, да преборят демоните си, да преодолеят проблемите си и да сбъднат мечтите си.

Аз също приветствам появата ви във форума и продължаването на консултациите.

Лиско, изказва мислите ми.

Благодаря от името на всички който ще потърсят помощ!

Благодаря ви за топлото посрещане, Lisko, Мецани, Мели и Magi!

Мели, въвеждаш много важна тема - за ограниченията на онлайн консултирането, че то може да бъде не просто недостатъчно, но и неудовлетворително, дори нож с две остриета. Консултативната ми практика до сега се е случвала очи в очи, в продължителни, понякога дългогодишни терапевтични отношения. При работата по емоционален проблем, продължителността на терапията е от изключителна важност - не е нужно да е безкрайна, но е добре да е достатъчна. Онлайн това едва ли може да се случи. 

Тъкмо за това съм направила уточнението, че при справянето с емоционалната страна на проблемното забременяване, най-важното и същевременно най-трудното нещо е да се говори. В началото, при първия шок, ние се оплакваме, говорим, плачем, после спираме, млъкваме, затваряме се. Струва ми се важна стъпка напред да се започне някакво говорене, изслушване на алтернативна гледна точка, обмисляне на зададени въпроси.

А иначе, при желание за по-продължителна психологическа помощ и подкрепа, винаги бих могла да направя насочване към колеги, на които имам доверие.

Здравей Станислава, добре дошла и от мен, изключително се радвам, че имаш желанието и времето да помагаш на момичетата в една доста сложна и трудна борба, да борба е, защото всяка от нас минала или още вървяща по този път знае какво е да искаш нещо толкова силно и да си безсилен ... вседи ден, всяка минута ние водим нашите битки със себе си, с околните с медицината и т.н.

Искрено ти пожелавам и ти да намериш удоволствието в това което ще правиш тук, така както ние го имаме вече почти 9г.

 

Добре дошла и от мен, Станислава! Благодаря ти за желанието да помагаш, надявам се да ти бъде приятно сред нас

Добре дошла  от мен ,Станислава! радваме се,че тази тема ще има продължение.тя е много нужна тук и искрено съм убеден ,че ще можеш да помогнеш на много момичета и семейства.Успех.Аз поне ще чета с интерес.

Добре дошла Станислава! 

Радвам се, че имаш породено в духа си желание да помагаш. Съжалявам, че и ти преминаваш през трудният път на инфертилитета но вярвам, че скоро ще сте щастливи, очакващи  със съпруга си.
Вярвам, че тук и ти ще намериш разбиране и помощ. 

Добре дошла, Станислава, благодаря ти за желанието да помагаш на хората в този форум да се справят емоционално с проблемите. Бъди здрава и успех!

Добре дошла, Станислава! Радвам се, че момичетата и момчетата ще намерят подкрепа във вас! Пожелавам ви новата година да донесе така чаканото бебе и при вас (или две ).

Здравейте на всички и Честита нова година, дай Боже тя да донесе на всички ни това, за което мечтаем и се борим!
Моето положение е почти като на Мамчето с разликата, че аз забременявам, но не мога да износя бебето до край и това се повтори много пъти вече. Всички близки и приятели ме питат защо си причинявам това при положение, че имам едно дете  Причините са няколко, защото със съпруга ми искаме още едно дете, защото синът ни от години иска братче или сестриче, защото аз израстнах сама и това ми тежеше. Търихме причината за проблема в България сега го търсим и тук в Германия, но засега няма отговор защо се случва така. Синът ми често говори за братчето и сестричето си на небето, а на мен ми се къса сърцето, защото искам да ги има тук до него  Много е тежко, но няма да се откажа, защото знам, че ако се откажа един ден ще съжалявам горчиво за това. Дано всички успеем! Късмет момичета и момчета!

Здравейте на всички и Честита нова година, дай Боже тя да донесе на всички ни това, за което мечтаем и се борим!
Моето положение е почти като на Мамчето с разликата, че аз забременявам, но не мога да износя бебето до край и това се повтори много пъти вече. Всички близки и приятели ме питат защо си причинявам това при положение, че имам едно дете   Причините са няколко, защото със съпруга ми искаме още едно дете, защото синът ни от години иска братче или сестриче, защото аз израстнах сама и това ми тежеше. Търихме причината за проблема в България сега го търсим и тук в Германия, но засега няма отговор защо се случва така. Синът ми често говори за братчето и сестричето си на небето, а на мен ми се къса сърцето, защото искам да ги има тук до него   Много е тежко, но няма да се откажа, защото знам, че ако се откажа един ден ще съжалявам горчиво за това. Дано всички успеем! Късмет момичета и момчета!

Дениса,
ти не задаваш въпрос, но аз си позволявам да коментирам поста ти, защото е много впечатляващ. Рядко съм виждала човек, който е толкова "събран" (обратното на "разпаднат") и наясно със себе си в ситуация на проблемно забременяване и поредица от загубени бременности. Ти си напълно наясно със себе си, мотивацията си и силите си, а най-хубавото е, че цялото семейство се е обединило около проблема и всички гледате в една посока.

Впечатлих се толкова, защото инфертилитетът е травма сам по себе си, но положението се усложнява в пъти, когато тази травма се свърже с други, по-ранни. Един пример: Наскоро консултирах жена с вторичен инфертилитет, която имаше много негативен опит с братя и сестри в детството си. Беше средно дете и беше израстнала с усещането, че не е получавала толкова внимание, колкото голямото и малкото дете в семейството (от примерите, които даваше,ми се стори, че наистина е било така). Тя беше убедена, че сама (по психологичен път) блокира забременяването си, защото се чувства виновна, второ дете би създало конкуренция на сина й и че не може да понесе той да се почувства пренебрегнат. Това нейно вярване излезе след доста ровене в преживяванията й. Можете да си представите колко беше объркана и как освен с проблемното забременяване, се бореше със себе си и сенки от миналото.

Разказвам всичко това, за да кажа, че едно от нещата, които можем да направим за облекчаване на тъгата и напрежението, е да потърсим онези нагласи и погрешни вярвания, които са се свързали с травмата от проблемното забременяване. Да ги намерим и да ги изследваме. Това наистина работи, защото повечето от нас си имат някакво "ирационално" обяснение защо се случва всичко това.

Повод за тези размисли се оказа включването на Дениса и впечатляващата яснота защо се бори, какво я мотивира и движи. Това е половин спечелена битка, защото не е важно само да се случи мечтаното дете, но и как ще излезем от битката за него.

Дениса, от сърце ти желая нещата при теб да се получат. Имам само един въпрос - повтарящите се спонтанни аборти са изключително смазващо преживяване (личен опит). Въпреки, че семейството ти стои зад теб, на теб се пада да понесеш най-голямата тежест, защото всичко се случва в твоето тяло и твоите емоции. Получаваш ли някаква кризисна психологическа подкрепа при загубите? Това може много да облекчи преживяването.

П.С. Мамче, малко по-късно ще има коментар на коментара ти.  

Станислава, искрено ти благодаря за коментара!
Относно въпроса ти, ако става дума за професионална помощ не не съм получавала такава, но и не съм търсила. През всичките тези години разбрах, че човешката психика е нещо велико. Не съм предполагала, че ще преживея подобно нещо и ще успея да се съхраня като нормален човек. В интерес на истината от всичко най-много ми тежи факта, че не се намира причината и не знаем срещу какво се борим, чувствам се като в задънена улица. Разбере ли се какъв е проблема независимо дали може да се преодолее или не, направо ще ми падне камък от плещите. Е ако е нещо, което не се лекува ще ми и е мъчно разбира се, но с времето ще свикна с мисълта и ще го преодолея. Тук има много възможности за професионална психологична помощ, но проблема е, че не съм добре с немския език все още и подобни консултации биха изгубили смисъл ако не се разбираме добре.
Благодаря ти още веднъж и ти желая много късмет и сбъднати мечти!

Станислава, добре дошла и от мен! Радвам се, че замисълът ми се осъществи:) и че пое нещата. Вижда се от 2 реда, че си супер и ще се справиш блестящо. Аз също ти давам безрезервно доверие и ти желая успех! Бъди здрава и щастлива!

В интерес на истината от всичко най-много ми тежи факта, че не се намира причината и не знаем срещу какво се борим, чувствам се като в задънена улица. Разбере ли се какъв е проблема независимо дали може да се преодолее или не, направо ще ми падне камък от плещите.

Дениса, това все едно аз съм го писала. Първо докато се случи това чудо да забременея след 8 години чакане и една бременност от инвитро. Знаех, че теоретично може да стане, но не ставаше - защо? И когато чудото стана - започнаха проблеми от месец насам и усещането, че сякаш тялото ми иска да отхвърли детенцето ми. Най-страшно мисля че усещането за липса на контрол над случващото се, на безпомощност. Това че сме рационални хора и търсим връзката причина-следствие не ни помага