Мили момичета,
Радвам се да ви кажа, че на мен се падна задачата да поема щафетата от Ваня Савова и да говоря с вас за емоционалните ви/ни преживявания, свързани с борбата за дете.
Няколко думи за мен. Учила съм изкуството на помагащите професии и психологическото консултиране в НБУ (магистратура) и в колежа Смит, Масачузетс, САЩ (в докторска програма, следдипломна квалификация). Работила съм по проекти за консултиране на родители –осиновители и осиновени деца, основните ми компетенции са в областта на тежките психични заболявания и преодоляване на житейски кризи, загуби, тъгуване. А каква по-голяма криза от челния сблъсък с проблемното забременяване? Битката с безплодието е тъга като никоя друга. Тя се настанява във всяко кътче на живота ни, блокира всяка радост смисъл, отделя ни от приятелите и за съжаление нерядко се намества в двойката, между нас и любимия ни човек (с когото уж се предполага, че сме от едната страна на барикадата).
И теоретично, и от личен опит знам, че най-лошото на проблемите с безплодието е мълчанието, в което потъваме. Срамът и стигмата, които съпътстват инфертилитета, са само част от причините. Истината е, че болката е твърде голяма, за да бъде изказана, но останала неизговорена, тя ни блокира и отделя от света, от близките ни, от партньора ни. Дълбоко вярвам, че говоренето е първата стъпка към преодоляването на травмата. За това няма да „чета лекции“ тук, да обяснявам какво е стерилитет и как да се справим с емоциите около него. Вместо това ми се иска тази тема да е пространство, в която всеки може да изкаже най-черните си мисли на глас, да ги огледа, да се замисли над въпросите, които ще му задам и сам да стигне до своето решение. Не вярвам в готовите, предписани отговори, както и не вярвам, че преживяваме травмата от проблемното забременяване по един и същи начин. За това всеки път ще питам „Какво означава инфертилитетът ЛИЧНО за теб“. Вероятно ще се поотпусна да теоретизирам и ще съветвам повече по повод грижите на хора, поели пътя на осиновяването. Казвайте ми ако дразня, моля.
Може би тук е мястото да ви кажа, че аз самата повече от 3 години се справям с вторичен стерилитет, на свой гръб съм изпитала болката от загубени бременности и неуспешни инвитро процедури. Преди това изпитание бях психодинамично (психоаналитично) ориентиран терапевт. Когато се случи и на мен, осъзнах, че този проблем не подлежи на обхващане от една-единствена парадигма и метод, а дълбокото заравяне в психичните пластове и търсене на прозрения не са универсално "лекарство". Така станах много по-гъвкава в професионален смисъл.
И накрая... Може би се е случвало някой от вас да е срещал името ми (странно е и не се забравя, но пък и не се запомня) като автор на книги („Инцидент“, „Секънд лайф“). Уверявам ви, че заниманията ми с разказване на истории ни най-малко не са ме накарали да забравя как се партнира на човек, преживяващ труден момент.
Дано да мога да ви бъда полезна.