Jbrul, много ти е по темата изказването даже
На мен много не ми се иска темата да е в духа "вие питате - ние отговаряме"
Повече си я представям и ми се ще да се случва като някакъв вид групова терапия, да се ползва емоционалния опит на потребителите, да има процес на обмен и споделяне.
В този смисъл, ще си ни страшно полезна, ако се поразровиш в себе си и ни разкажеш как успя да изключиш непродуктивния контрол (ежеминутното треперене, казване по 5 молитви на ден и всичко, каквото се сетиш) и си превключила в режим "полезен контрол". Или по твоите думи: "Заех се да контролирам онова, което наистина бих могла да контролирам и което реално би могло да "спаси положението" при проблем, ако то е спасяемо". Такова споделяне може да бъде много полезно, защото когато има няколко загуби на бременност, например, трудността да се овладеят тези преживявания е много повишена.
Станислава, бих споделила всичко, което ти считаш че би било полезно за момичетата тук, или което те считат, че ще им е в помощ.
Не мисля обаче, че точно аз и моите механизми за справяне в кризисни ситуации са най-добрият пример конкретно по въпроса "справяне с неуспешни опити, загуба на бременности", което е главната тема. Очаквахме сина си близо 5 години, което ни поставя в графата "двойки с инфертилитет", да. Но освен, че сме опитвали за дете през посочения период и то все не идваше и не идваше...не съм преживяла нищо от това, което се е случвало и се случва на повечето момичета тук. Т.е. няма как да кажа "знам как се чувствате", мога да кажа единствено, че разбирам как се чувстват и със сигурност мнозинството от тях биха ми отговорили: "не, всъщност не разбираш".
Няма нужда да се ровя в себе си, за да кажа как съм успяла да изключа "непродуктивния контрол", просто защото не съм го изключвала. При мен - такъв никога не е съществувал, не и в съзнателния ми живот. Защо не е съществувал - вероятно ти би могла да обясниш на мен, а не аз на теб. Като казвам, че не е съществувал и не съществува, визирам не само разглежданите тук ситуации разбира се.
Вероятно донякъде е характер /да кажем вродено ми е/, донякъде е световъзприятие оформено в семейството, донякъде е натрупан опит с кризисни ситуации които съм имала преди неслучването на бебе... При мен идеята, че "трябва да се стремя да контролирам градивно и с мярка" с времето само изкристализира, доусъвършенствам своето боравене с нея, убеждавам се на практика, че това е добър подход за мен и това което се случва в живота ми, независимо от какво естество. Но как и кога първоначално ми се е оформило подобно възприятие и разбиране - нямам никаква идея.
Много често във форума съм чела за Бог, съдбата и връзката им с това което ни се случва...или не ни се случва. Дори в последния пост на
iva17, същите заемат главна част в етапите през които се минава, когато научиш новина от подобен вид /не мога да имам дете, или болен съм от нещо ужасно/. Визирам частта с "договарянето".
Договарянето - след като човек признае диагнозата и изрази силните си чувства, той започва да се пита: „Не мога ли да се споразумея със Съдбата или Бог? Ще забременея ли, ако се държа по-добре?“. Наградата, която очакваме да получим за поведението си, е разбире се бебе.
Явно пак съм "извън правилата", защото съм крайно нерелигиозна и нямам никаква склонност да вярвам, че нещо ми се случва, или не ми се случва, заради неведоми сили, че съм "наградена", или пък "наказана"... За мен просто някакви неща се случват, или не се случват на мен и на други хора на съвсем случаен принцип - живот му се казва на това.
Може и да не са ми най-правилните понятията по въпроса, но те просто са такива, затова ги споделям както ти предложи.
Ефектът от това ми "виждане за света" е, че не се чувствам "без вина виновна", не се обвинявам за нещо случило се и независещо от мен и личната ми воля и при липсата на такива мисли - много по-лесно и естествено за мен насочвам - усилията и волята си за промяна на нещо което не ме устройва в "материалния и обозрим свят". При провал - също по-лесно го преживявам и опитвам отново, защото търся рационални решения и обяснения за случилото се. Не, че винаги ги намирам разбира се, но ако не ги намеря - не се депресирам и не започвам да търся мистични обяснения на нещо.
Може би съм твърде рационална като мислене, което е интересен антипод на супер-емоционалната ми натура. Успявам да ги държа в равновесие през повечето време.
Искаше ми се да бъда по-конкретна в случая. Да дам примери, ситуации, да споделя как съм се справила аз в тях пък дано за някого има полза. За бременността - бях конкретна, за други ситуации - също бих могла да бъда. Но за добро, или лошо - опит в ситуациите, които сега обсъждате - нямам личен. Все пак мисля, че същият механизъм би сработил добре и в тях, щом сработва във всякакви други - доста сходни в емоционален аспект, макар и не точно същите.
П.П. Не само ти си ползвала "странния метод" с писането.
Преди 13-14 години, случайно ми попадна мнение на твой колега /не помня името, не беше българин/, който препоръчваше именно този "номер", като добро средство за освобождаване от стрес, негативни емоции, както и начин за една адекватна оценка на това което преживяваш, защо се случва... Много ми помогна, беше ми адски полезно, даде ми други гледни точки на една и съща ситуация, помогна ми да взема доста добри решения... Горещо препоръчвам както се казва. Толкова ми помагаше, че изписах 24-25 тетрадки тогава. Би могло да излезе хубава книга, но за съжаление "Дневникът на Бриджит Джоунс" отдавна го издадоха и филмираха, та...язък за добрия материал
Може пък да сътворя някое чудесно четиво за разводите по същия метод.