Ох... строгият китайски модел.
Толкова е крайна и повърхностна статията, че не мога да приема сериозно авторката ѝ. Ще кажеш, че няма средно положение между чалга и цигулка. И въобще няма да се засрамя, че не споделям възгледите ѝ. Ужас! Аз съм майка - егоистка (лицемерна)!
Елфи, точно така мисля и аз. Среден вариант е най-добър поне за мен,
Никога няма да издевателствам над детето си така, но няма и да го оставя да не прави нищо. За мен целта на моето възпитание е 2 основни неща . Първо, децата ми да станат самотоятелни хора, които да могат сами ва се оправят в живота, включително и финансово и второ, да бъдат щастливи. Второто не заявиси много от мен, но все пак често зависи от решенията които човек взима и ако мога да ги науча да взимат правилното за тях решение, независимо какво аз мисля, ще съм си постигнала целта.
Например няма никога да натискам децата да учат нещо, което не могат да понасят, понеже аз съм преценила, че това е правилно. Винаги ще са по-щастливи ако вършат нещо, което обичат, дори и да е за по-малко пари. От друга страна няма и да ги оставя да не учат, понеже са решили, че не искат. С други думи, ще има известна доза натиск да направят нещо с живота си, но какво ше бъде то ще е определено от тях и тените предпочитания.
Между другото на индийците също не им пука какво искат децата им. На мен една индийка ми заяви, че синът и шял да става лекар, но не искал и при озадачения ми поглед ми обсни, че техните деца не били като американските и ги слушали, а родителите определяли какво да учи детето. Така че тя била вече решила, че лекар ще става. Те там и за кого да се ожени/омъжи определят, китайците поне това сами си решават. Как тогава човек да е шастлив. Имах колежка индийка в университета, която следваше химия, понеже техните и бяха казали, че трябва да завърши химия. добре че на мен някой не ми го беше казал, че щях да съм най-мизерният химик
.