Меци, откакто я имаме тази тема - моята лична "борба" (като прост потребител) е на тези момичета, след нас - да спестим нашите си грешки, сълзи, тръш и проблеми - колкото и докъдето можем.
Разбирам добре, защо тук пък точно, с всички тези дълго чакани деца и прекалено идеализиране на родителството, като изживяване и чисто битово случване на същото (по обективни причини) - много често бивам "криво разбрана". Наясно съм, че моето писане по въпроса - от куп потребителки се възприема като : "тая пък неблагодарна мързелана и лигла, дето й тежи детето й и грижите за него и се чуди в кой бар да се забие и пр."
Чак в прав текст - не ми е го е казал някой, ама ми е ясно, че в подобна посока са мислите на доста потребителки. Няма такова нещо при мен обаче. Мен цялата ми идея да пиша е как следва да протича "нормалното родителстване". И не - не е както става при мен в някои аспекти. За мене си говоря - за вас - не знам, не е моя работа да ви правя "анализи".
Откакто си го взех снощи...не кърлеж ми 300 кърлежа да те лазят не могат достигна неговите висини.
Отиваме на парк-пицарията до нас, аз той и майка ми. Хубаво, ама деца - нямаше за зла участ (беше ветровито). Поръчах храна, с майка ми обсъждаме ремонта на къщата. Има пързалка, люлки, топка, кофички, лопатки, клатещи колички... Каквото ще да е, за 30 мин. поне - има какво да прави, ако желае. Накрая с глас се смяха хората от другите три маси, на чудото дето се разрази от негова страна...
Мамо, мамо, мамо, бабо, мамо, бабо ( с темпо на къртечница) искам, искам, чакай да ти кажа (заеква чак от бързане). Капитулирам и спокойно казвам: "Добре Дани, хайде кажи какво искаш да ни кажеш, слушаме те". И то седи и: "Мамо, мамо, мамо, аз искам да ти кажа...мамо, мамо" (паузата се запълва с мамосване, защото просто не може да измисли нещо, което уж искал да ми каже), след което завърши с: "Мамо исках да ти каже, че искам да ти кажа".
Такаааа. За целите ни 30-ина минути там - друго от негова страна - НЯМАШЕ! ОК, скучно му било, понеже нямало други деца, ама имаше още 10 варианта за тоя половин час да се самозанимава с нещо, вместо да се чекне по масата и да мамосва и бабосва на фалцет вече, сакън да не успеем с майка ми да завършим едно цяло изречение. Казвам ти пак - щом така привлече вниманието на другите клиенти, че да се смеят хората - гледката не беше "ама на Сиса й се вижда прекалено, щото Сиса просто я мързи да гледа дете и някак не я кефи". Междувременно, моето дете, което допреди месец ходеше с памперс и който свалих от раз, като една сутрин просто му обух боксерки и казах какво следва да се прави оттук насетне по въпроса (и издънки няма) - ме уведоми, че отива до тоалетната на заведението, да пишка, отказа ми съдействие по темата, отиде, пишка, пуснал водата после и дойде да му избърша ръцете (защото знае, че след тоалетна се прави така, или се мият). И ся аз следва да приема някак, че ТОВА го може и разбира, но не разбира всичките ми обяснения до посиняване и запенване - защо онова, другото дето го въртя половин час - не бива, не трябва и пр. Разбира - просто не му изнася. Помолих да ми опаковат храната за в къщи и се прибрахме, където продължи по същата схема, докато си легнем. Нищо ново под слънцето както се казва.
Откакто отворих очи днес....пак нищо ново разбира се. От два часа поглеждам към опаковката "Паракофдал"
Цяла нощ не спах, заради адски болки в кръста, тръгнаха и към крака, сред лято се потих с ел. възглавница да го подгрява болното място и климатик пуснат на режим "замръзване" за равновесие, като парцал съм просто днес, признавам си. Откакто сме будни....НИЩО не е правил и секундичка Меци, без да да ме принуди да го обслужа за нещо, или ако се изчерпа откъм такива идеи - седи до мен, хем играе игра на таблета, хем гледа детско и хем всичко случващо се и на двете места се коментира нон стоп, на висок тон и с настоявания "Мамо, виж, виж, гледай сега, обяснения какво да гледам...". Като и с това не сполучи - стана да си играе с котката, влачейки нейна играчка, която тя гони на висока скорост из стаята - като за тази дейност - той се смее и ПИЩИ (съвсем целенасочено и без никаква реална нужда да има писъци) - просто знае, че така ми пречи и ме разконцентрира от това, което върша (едни документи пишех тогава). Може и да не ми вярваш, не само ти - но НЯМА една секунда, в която да спре това лазене, дърпане, досаждане и тормоз. Няма! До 12 довечера поне - все ще е така. Утре като отворя очи - започва наново и е без прекъсване. Ми...не издържам просто, съжалявам, може и аз да съм халтавата - ама не издържам и толкова.
Баба ми е на 80 години навършени. Отгледала е две деца свои, нас двама внуци, Дани е трети правнук и тримата ги е гледала (правнуците). Е, щом тя казва : "Абе чуден е за всичко, ама много досаден, чак нетърпимо" - ти си прави извода. И сама знаеш, че на баби, еле на прабаби - търпилцито им за всичко спрямо децата
е в пъти над нашето. (моята баба е по-здрава от мен физически напълно с акъла си, не някоя изкъртена болна женица да кажеш, че да я уморява - тцъ) Дето се вика - то децата са им единствената радост вече, еми дори тя не го издържа ей това неговото лазене бе човеко. Не й се сърдя, че като го гледа три дни - и има нужда да си почине, напротив, разбирам я, щото знам какво е.
Три денонощия детето-чудо беше в майкини (те с баба живеят на едно място). Втората вечер от престоя му хем - взех го с мен на заведение с детски кът към 19ч. и им го върнах убит от игра към 23ч. Денем - баба се грижи за него, има помощ и от нейна съседка-приятелка, заедно го извеждат, поне половината ден са две бабите, на които да пили нервите. Майка ми вечер - не се прибира директно след работа, нейната функция е когато се прибере - да си вземат душ заедно, да си легнат заедно, като си легне с друг човек - той лесно и бързо заспива и си спи. Та сдава ми го снощи мама и: "Охххх, направо ме скапа, имам нужда се наспя човешки, пък и баба ти вече взе да се изнервя"
Това е реакцията спрямо него и поведението му - след 3 дни престой някъде, когато трима души са си поделяли грижите по него. Аз това всичкото - го върша сам сама (и го трая) 3 години и половина. Когато, ако баща му се включи в грижите "образно казано", то е колкото да ми довдигнат нервите двамата вкупом. Малкото досажда, баща му кресва какъв е досадник и колко е нетърпим, че да ги умиротворявам и двамата и настава "тотален релакс" за мен персонално налЕ
Все едно да разтърваваш 3-годишно и другото си дете, което е в пубертета е пАлажението.
Изводите аз ли съм лигава, нетърпелива и пр. - оставям на теб. Ще ти кажа само, че съм на фаза, ако някой посмее, на живо (демек да ми е под ръка) - да ми развие теория как аз съм просто една нетърпелива и неблагодарна за детето си егоистка и как неговият психо-емоционален тероризъм си бил "просто период и то е така с децата.." - ще премина към физическа саморазправа, ще му строша в тиквата електронното устройство, на което ми показва поредната "статия" по въпроса, ако ми покаже хартиена книжка по темата - ще го накарам да я сдъвче и преглътне, без да му поръчам и една бира, че да я прокара по-лесно.
Нетолерантноста ми по такива въпроси - вече достигна небивали висини. Вкл. 10-ина фенки на въпросните теории - съм ги зачеркнала тотално - все едно са умрели. Щото не съм склонна към насилие, а баш това ще им се случи, ако си общуваме на този етап.