0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #580 -: Август 26, 2014, 21:02:52 pm »
Ама естествено като има повече публика се тръшка повече,като няма защо да го прави  :lol: хитри са от малки...не знам и на мен не ми е харесвало да я пляскам,но точно в тази възраст съм го правела,после като порасна бе достатъчно да я погледна и ме разбираше...мен ме възпитаваха строго и не съм се чувствала необичана,просто си знаех мястото и знаех кое може и кое не...общо взето същото прилагам и на Вера и доста често се караме с баща ѝ,че видиш ли тя била дете и това било нормално,ама в момента в който остане цял ден с нея разбира за какво иде реч... :lol:
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #581 -: Август 26, 2014, 23:57:25 pm »
Чета ви, чета и мисля ли мисля!
Колкото деца и родители, толкова нрави и инати  :lol:

За още едно ще кажа, дето тази вечер заспа по-ранко  :lol:

Злато е още едно такова чудо като вашите, дето не може да играе сам, а трябва живо същество около него! В къщи в 99% от случаите е мама  :lol: Няма заиграване сам. А мама нали е и малко "опака", та и компютър и телевизия не пуска много, много, та съм нон стоп обладана от "негово височество"  :lol: С тази разлика, че като заспи и спи, ама спи - та събуждане няма сутрин. Идеше ми с леглото да го карам на градина по едно време  :lol: Спи си в детската от няколко месеца. Заспива си сам, но у нас врати не се затварят, той идва по 100 пъти при нас, докато заспи, но в крайна сметка заспива обикновено около неговото време 23-23,30ч.

А иначе - аз не бия /почти де/ - изтървала съм някой друг шамар, но не хваща декиш дет се вика. Пример от тази вечер: ядосано Злато за нещо си, идва и почва да ме хапе, щипе, блъска, ядосвам се и започвам да викам да не прави така, че ще го ударя, накажа и пр. Е, не и не - продължава да реве - сълзи, сополи, да нарежда и пак идва да бие. /Малка скоба - има си такива моменти - траят 15-20 мин - просто трябва да го изтрая да си пореве и му минава/ След което се "взех в ръце", седнах до него /макар че не ме искаше даже/ и почвам да обяснявам, обяснявам, обяснявам......... защо не се прави така. Той ме гледа, слуша, гледа, слуша и най-накрая каза, че вече няма да прави така.

Дълго стана, ама за да обясня. При нас единствено и само дългите обяснения с доводите "защо така" - само те действат. При всякакви ситуации  :lol: Щом веднъж майка ми ми каза - " Обясни му - теб те слуша" - За мен това беше постижение. При положение, че тя е пенсионирана детска учителка с много опит и дарба за това. 

Но и аз като Сиса много разсъждавам - може би и аз, защото не работя  :lol: Ама си е вярно де - имаме повече време за размисъл. За вида възпитание, което прилагаме. В частност прилагаМ, защото моя мъж нещо не се включва особено. Повече "ходи на работа" и върши "мъжките работи"  :wink: Но това е друга тема де!

Та за децата си разсъждавам аз. Тази вечер ходихме в наши приятели с две деца - едното ще е 3-ти клас, другото 1-ви. Ама тя много вика бре  :lol: Аз ако извикам два пъти така и няма да имам глас един месец  :lol:  :lol:  :lol: Та нейните деца са свикнали с викането и на това реагират само. Иначе не са лоши деца, но са по-буйни и им се бяга, търчи....., а тя е от "чистниците", дето искат децата да седят и да мируват. Ами аз туй го не ща  :lol: Пък май кой каквото си няма! Хахахаха!
Злато е от тези - кротък е иначе, но колко е проклето - само аз си знам  :lol:
Тия дни например, като е казал, че аз ще ходя с него в тоалетната да пишка и ....... ужас - не отива сам. Страх не го е, защото у нас свети на всякъде - тъмна крушка няма аз кат съм в къщи  :oops:, но това е негова приумица. И тази вечер рева доооооооооо като си пусна малко в гащите.  :lol: И клякам аз до под нивото на неговите очички  :lol: и почвам да обяснявам как вече е голям батко и може сам да пишка и........ Ох, понякога май първо се ядосвам, пък после обяснявам. Ама то нали........ дали сме от желязо  :lol:  :lol:  :lol:

А иначе - аз малко като Мишето - сякаш ме е страх от момента, в който няма да съм му нужна да го гушкам, та гушкам до............ припадък. Чак майка ми ми прави забележка  :oops: И в същност той е мой придатък - където съм аз, там е и Злато. Само на градината не е с мен. Иначе няма нощ, да сме спали разделени  :oops: Само дето от възпитателна гледна точка, ми се иска да го оставя на баба му някоя вечер за проба - дали въобще ще успее да заспи като знае, че мама я няма там. И това ще стане, но първо аз трябва да съм готова  :oops:  :lol:
*
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #582 -: Август 27, 2014, 00:15:30 am »
Дете, което само да седи и да мирува няма. Много се дрязнех, като аз бях дете и ни събираха по няколко деца, бащите си пиеха, майките готвеха. И моят баща обясняваше, че не искал да чува детски глас.  :x Интересно как да стане с четири деца на едно място.
Моят си играе, разхвърля, но после е много горд, когато си подреди всичко сам. Немската дисциплина не прави компромиси с реда.
Щерката също я хвалят в яслата, че обичала да подрежда.  :lol:

*
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #583 -: Август 27, 2014, 08:56:15 am »
Аз по-често ще се оплаквам, явно върши работа  :lol:
Блу, може да е имал предвид човека да не се карате, та да трябва да идват и да се занимават с вас  :) Моите родители никога не са ни ограничавали къде да играем като има гости и много се дразнех на едни роднини, че ни пращаха в детската и от там да не се мърда :)
*
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #584 -: Август 27, 2014, 16:50:38 pm »
Оффф пак темата от "за всичко дразнещо" стана за спането и неспането предимно, благодарение и на мен де.  :lol:

Ще го кажа така. Моето дете е ящно, всеядно и аз само съм чувала/виждала какво значи злоядо дете. Ама наистина злоядо, не така да им се струвало на родителите. Яде 5 неща на кръст и тях с мъка и уговорка и никакви стойки и чалъми не помагат това да се промени. Вкл. "великото" бе я го остави гладно и ще видиш. Ми гладно стои, по цял ден и не му пука и това е. Такива неядящи "екстремисти" може и да са по-редкият модел, ама ги има. И разбирам майките им, че вече пяна пускат, когато някой вземе да им обяснява, че "то не е така Парашкево", като така и така направиш - и хоп проблем вече няма. Има и още как и не нищо не помага и те тези майки са пробвали неща дето на мен не са ми хрумвали, че са възможни даже.

Аз съм наясно, че Дани е детето-мечта за огромният процент от разните там неща дето ни вълнуват нас родителите. Реално - освен това със спането и прилепчивостта му като цяло - аз от друго няма как да се оплача и да искам. Всичко друго ми е песен с него и ми се получава без усилие. Това със спането пък - е едно от израженията на цялостната му прилепчивост, не някакъв отделен по смисъл и мотиви случай. То го има като проблем, защото си е прилепчив като цяло.

Опити за решение - не съм спирала да търся и съм пробвала такива неща, дето не можете да си представите как ми ги е родила главата даже  :lol: (то неволята) + всичко стандартно и всеизвестно и не става и не става и т'ва е то. Та колкото аз, с моето ядящо дете, истински мога да разбера майка със злоядо, толкова и майка с все пак спящо само дете, след някакво леко хър-мър по темата, или 5 шамара дори - моЕ да разбере колко при Дани това просто не става.

Ако ще го карам да спи сам с шамари - следва да го убия от бой. Минимум. И освен това, ако го набия и заключа дори в спалнята му - ще спре да пищи и д блъска, ако изпадне в безсъзнание. Иначе - никакъв шанс. Все тая колко дълго, щом 6 часа успя да се разцъква и да реве по въпроса, то сигурна съм и 12 може. Или наистина и буквално докато колабира. Предполагам - излишно е да обяснявам, защо това изобщо не може да бъде опция за майка без жълта книжка. Разбирам и че, майка успяла да накара детето си да спи само с малко обяснения, уговорки, малко ръмжене и "2 шамара за по-убедително" (някой път) и с това всичко е приключило - не може да си представи как ей това същото не действа при Дани, или синковеца на м-и. То все едно да си представя реално как "ламята Спаска", която гризе дори стар лук като ябълка и вика, че е мноУ вкусно, отказва да яде. Ми няма такъв вариант просто при Дани. Точно колкото няма и вариант да спи сам засега. Аз съм го приела както казах и в началото, правя постоянни, умерени опити да се промени положението, но дотам. Нищо крайно и на всяка цена. Просто крайностите от всякакъв вид ги отхвърлям, за каквото и да било в живота. "Не е моята игра" така да се каже.

Сега главната борба (моя) е в други сфери да попрестане да бъде толкова досаден и за тях - върви и по-серт отношение някой път, а и да ви кажа - май има файда. За спането баш е много рисково, защото има и вариант все пак - да не иска да спи сам, поради някакви свои си, ирационални детски страхове, които аз не регистрирам, за които не подозирам, той пък да не е в състояние дори да ми обясни и да сподели за тях. Не казвам, че е това, ама всъщност - не мога и да съм сигурна, че не е това. Та този риск - не бих го поела с някакъв брутален натиск и методи. Това за мен, моето си дете и моите си разбирания за нещата. Ако пък ми се получи по някое време с по-умерени средства - непременно ще ви споделя  :lol:

Искам да кажа за пореден път обаче, че ако тези проблеми са решими с натиск някакъв - то много по-решими са в бебешорска възраст. Т.е. ако виждате, че вашето все още бебе има такива уклони и това не ви допада и смятате да взимате мерки - взимайте ги преди да я втасате като мен сега. ;) Тия с "период е и само ще си мине"...играли сме ги дето се вика - не минава, само по-зле става. Казвам ви го на по-пресните майки, да си знаете.  :lol: Пък какво ще правите, или няма - ваша си воля разбира се.
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #585 -: Август 29, 2014, 11:04:29 am »
Съжалявам, че ще постна линк към нечий блог и по този начин ще направя реклама, но няма как да не подмина "статията на деня", която се развява и споделя от всички във фейсбук.
 
Сисо, чЕти и после ми кажи как няма значение прекаленото много информация, до която ние имаме достъп, а при нашите родители е липсвала.  Не ще се филмираме, не ще се обвиняваме, ами най-накрая ще се потопим в депресия, която ще доведе до посещения на  психоаналитик и пиене на антидепресанти, както и до задаването на постоянни въпроси на това къде сгреших и защо не съм добра и пълноценна майка! И воала -  една спирала, от която няма излизане.

Аман от блогове за майчинството и напъните на тия драскачи да се преквалифицират в психолози и педагози! Ей го парцала:
http://velchev.wordpress.com/2014/08/27/%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D1%81-%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8/
« Последна редакция: Август 29, 2014, 11:06:04 am от Мецани »
*

    jam

  • Piu nessuno mi portera nel Sud.
  • *
  • 14924
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #586 -: Август 29, 2014, 11:18:29 am »
Мецо, какво те ядоса тая статийка толкоз?
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."

Клостилбегит не се пие без да имате направено изследване за проходимост на тръбите, на репродуктивните хормони и спермограма на мъжа!

*

    Мели

  • Д-р Мариела Даскалова
  • *
  • 12161
  • Timeo Danaos et dona ferentes
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #587 -: Август 29, 2014, 11:47:22 am »
Съжалявам, че ще постна линк към нечий блог и по този начин ще направя реклама, но няма как да не подмина "статията на деня", която се развява и споделя от всички във фейсбук.
 
Сисо, чЕти и после ми кажи как няма значение прекаленото много информация, до която ние имаме достъп, а при нашите родители е липсвала.  Не ще се филмираме, не ще се обвиняваме, ами най-накрая ще се потопим в депресия, която ще доведе до посещения на  психоаналитик и пиене на антидепресанти, както и до задаването на постоянни въпроси на това къде сгреших и защо не съм добра и пълноценна майка! И воала -  една спирала, от която няма излизане.

Това е един начин на поведение. Втори е да не четеш нищо такова, да подбираш внимателно източниците на информация, да изработиш критерии за стойност на информацията и да разграничаваш информация от "информация". Както в реалния живот не надавам ухо за клюките и не се занимавам с интриги, така и във виртуалната сфера ги избягвам. Изглежда сложно, но не е. И това за мен е правилният начин. Аз съм го постигнала и мога да ви уверя, че не ми липсва информация, нито се чувствам изолирана, напротив, живея прекрасно. Опитайте.


"Намирал съм смисъл в живота, радост и щастие само тогава, когато съм можал да направя нещо добро, да бъда полезен на народа си, на бедните, на страдащите. Богатството, спечелено с честен труд, трябва да служи човеку, за да върши добри и полезни дела."
Димитър Кудоглу
*
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #588 -: Август 29, 2014, 11:59:25 am »
Джаме, то само като видиш хубавото заглавийце на статийката, душа не ти дава да го подминеш  :lol:

Мели, на мен тази статия не може да ми вмени вина, но на някой майчета - със сигурност.
Съветът ти е много хубав и правилен  :)



п.п. допълних се, защото пишех през телефона и без да искам публикувах преди да съм завършила постта си.
« Последна редакция: Август 29, 2014, 14:25:12 pm от Мецани »
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #589 -: Август 29, 2014, 12:39:52 pm »
Мели,  :youwoman:
Харесвам този стил
Даниел 07.06.06  Димана 05.10.07
*
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #590 -: Август 29, 2014, 15:26:44 pm »
Ххахаха Меци, признавам си, че подобен материал може само да ме разсмее от сърце, както стана и с този. Определено не ме провокира да нарамя кобилицата и да ида на селската чешма за вода, "че да се завърна към ценностите на истинската жена" (образно казано). Другият важен момент е, че сегашното циркулиране на информация и псевдоинформация (която е повече) по всякакви въпроси - води единствено до подминаване на същата от моя страна. В крайна сметка - въпрос на личен избор е какво и колко ще четеш по този (и други въпроси) и дали като родител - ще се водиш по това, което ти диктува собственият ти здрав разум, или по онова, което ти внушават куп болни мозъчета.

Напълно споделям позицията на Мели по въпроса с информацията и "информацията". Не само относно темата "деца и възпитание на същите", ами по всякакви други теми. Поради което, когато исках да забременея  - регистрирах се тук, четох тук, говорих с вас, отидох при Мели и Д-р Даскалов, пих фолиева киселина и какво ли не още като бременна, раждах в болница... Зер едното "Зачатие" е сайтът с информация по тези въпроси, истинска и адекватна. Много повече са форумчета, блогове, статийки и рекламки за ходжи, баячки, природолечтиели, ония с къртичините и зелките, м'найсе манастира с чудотворни икони и всякакви такива "предлагащи решения" на нашите проблеми с незабременяването. Има и куп хора твърдящи, че са се сдобили с деца именно по някой от гореспоменатите начини. Това обаче е "информация". Според мен - не следва един средно интелигентен човек да е затруднен да отдели едното от другото. Независимо от конкретната тема/въпрос по който търси информация.

По този повод - много харесвам и споделям един израз на Иван (относно неговото си образование конкретно, но е валиден като цяло), а именно: "Не е важно да знаеш наизуст всичко и в детайли, важното е да ЗНАЕШ къде точно да отвориш и да прочетеш баш каквото ти е нужно в този момент като информация". ;) И като знаеш къде - ще намериш информация, а не "информация". Пък за да знаеш къде - стига просто да са ти на място "дъските", не яко да ти скърцат и хлопат. Нищо повече.

Казах ти и продължавам да го твърдя, че нашите родители не са били по-некадърни от нас като родители, а просто не са се "втелясвали" толкова, защото са ни отглеждали по начин и на база информация - която е именно главното, важното и значимото и сега И при нашето родителстване. Разлика има (и напредък) по някои чисто медицински аспекти да го наречем в областта (не си солим децата, не ги повиваме, не ги захранваме с някоя мазна манджичка на 2 месеца). Не ми е било проблем да "актуализирам" относно гледането на Дани информацията в тези аспекти (не че мен са ме солили и повивали де, доколкото знам накъм 4 месеца са ме захранили с кисело мляко мен, ама хайде).
С кое бе джанъм сега сме толкова по-добри и грамотни ние? (относно гледане и възпитание) Понеже нямаме баби под ръка (за разлика от нашите родители) - то се бълват материали на корем как всъщност е по-добре за самите деца, че не можем и за час да ги оставим на някой друг и колко е найс видиш ли ти - да са само с нас 24/7/365. За мен всичките тези теории са чиста проба автотерапия за родителите ;) - "драги родители - не се чувствайте изсмукани и изтощени заради това, така е най-добре за вашите деца". Аз за разлика от теб и доста други - имам, може и да е ограничена възможност, но все пак я имам да си оставя детето понякога за 2-3 дни при майка ми. Ами виждам само ползи и за двама ни. Той си е изградил прекрасна и силна емоционална връзка с нея, ходи винаги с удоволствие (майка ми е перфектната баба т.е. гледа го ток в ток както аз съм казала). За това време пък - аз самата релаксирам психически и като си го взема - съм много по-спокоен родител, което е само в негова полза. Нашите родители - просто са имали тази възможност далеч по-често от нас, от което аз лично - не се чувствам никак ощетена и до ден днешен, всъщност - повече ми е жал, че Дани няма възможността да си прекарва летата на някое хубаво място, с любящата си баба и куп други деца, както я имах аз.
Тая раУта с безкрайните "периоди" - за мен е живо доказателство за родителското ни безсилие (вкл. и моето), преумората ни и четенето на куп глупости и "информации" по въпроса и понеже "изплезили език" от чекнене и въртене на пета край малкото си дете - като нямаме сили упорито да се борим с някоя тяхна кофти привичка - оп вдигнем ръце и се самоуспокоим с "ма то си е период". И се чудим и маем, що "периодите" никога не свършват, ами има само скачане от един в друг. ;)
Ей например, ние масово сме можели да четем доста преди да тръгнем на училище, аз лично не бях навършила 5г. и си четях сама приказки (баба ме научи). Сегашните 5-годишни - масово не можем да ги накараме да си легнат дори сами, навреме, в своята стая, ами ни спят на спалните и ни правят на луди калинки за какво ли не. Пък опрем ли до училище - не те, ние сме първолаците.  :? И куп други примери и сравнения мога да ти дам, ама не виждам нужда.
Е, като "му ударя чертата" - за мен - майка ми е била 100 пъти по-добър и адекватен родител от мен. Ей така както не е изчела куп спам из интернет и на други места. Аз с часове съм ровила, чела и избирала за Дани ОБРАЗОВАТЕЛНИ играчки и игри (каквито аз нямах), за да се получи единствено: "Ама ела мамо и ти го нареди, сглоби, или просто ми стой диван чапраз докато аз си играя, иначе - просто няма да играя с него, ами ще ти късам нервите за нещо". Уж всичките ни напъни са да възпитаваме така както го правим - уверени, самостоятелни и пр. деца, ама и сама виждаш, че нещо...баш обратното постигаме (не само аз) и не визирам нашите 3-годишни, ами доста по-големичките от тях.

Та нашата "информираност" сега, спрямо тази на нашите родители (относно възпитание) - не считам, че е в наша полза и тази на децата ни, ама никак. От самото начало на тази тема и при всеки конфликт който възниква в нея между нас, аз това се опитвам да "обясня" - не нещо друго. Че като виждаме, че нещата "не вървят на добре" - следва някои неща да преосмислим, да коригираме, да не го обръщаме в "на теб като ти тежи детето ти, на мен не ми тежат грижите по него, за мен са радост".  8O  И на мен не ми тежат и са ми радост, ама виждам чудесно, че доста от нещата, които правя и сега са масово актуалните като теории и принципи - просто дават кофи резултат. И той е кофти и за двете страни, не само, че на мен ми се "отпаря гьона" за чиста проба глупости излишни неща.

И все тая на кой какви са му разбиранията по тези въпроси - горещо препоръчвам "парцали" като постнатия от теб - да бъдат тотално игнорирани и подминавани от родителите, дори от любопитство не кликвайте да ги четете. Освен , ако не сте 100% убедени, че не бихте се повлияли от "дълбоките размисли" дето се вихрят там и ви е забавно да се посмеете с някой кукумицин. Понеже го има и моментът, че се влияем и подсъзнателно, колкото и да си вярваме, че не го правим. Казано по модерному - инсталирайте си в главата една хубава антивирусна програмка за такива глупости и толкова.  :lol:

П.П. Яд ме е, че не помня къде четох подобен "материал" (дани е бил бебе още), в който надълго и широко някаква английска "разбирачка" - беше написала нова физиология. Как хранените с АМ деца ставали тъпи, защото от кравешкия протеин в АМ мозъкът им пораствал?!  8O като на теленце, или амен-амен не се развивал, трупали само мускулна маса и те така. Понятие за сиво и бяло мозъчно вещество, формиране и функция на същите - госпожата очевидно нямаше грам. Нито къде и как се усвоява храната, на какво влияе и на какво просто не моЙ. Но писала, писала глупости - свят да ти се завие. И под парцалчето - една през друга разни потребителки й се кланят и викат:   "ха, баш, точно така е!" (и те толкУ "грамотни" като нея де). И ей това всичкото - е модерното "обяснение" що се кърми на всяка цена. Защото можеш иначе да преобразуваш хомо сапиенс в добитък.  :lol: Да ти таковам "информацията" налЕ, много добре, че е нямало такава едно време. А доста наши потребителки - бая рев изреваха как не могли да кърмят и колко са навредили на децата си така, заради това, че се самооблъчват зорлен и по този и по други въпроси. Кому е нужно всичко това?!
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #591 -: Август 29, 2014, 15:58:26 pm »
...И ей това всичкото - е модерното "обяснение" що се кърми на всяка цена. Защото можеш иначе да преобразуваш хомо сапиенс в добитък.  :lol:
:lol: :lol: :lol: Това беше много добро.

На едно мнение сме, че "информацията"  е в наш ущърб. Някои успяват да отсеят правилната информация и да подминат всички модни увлечения и течения за отглеждането на детето, но други - не.

Примерът ти за кърменето важи при мен с пълна сила. Щото Меца чела, чела, та се уляла, и вече убедена, че на всяка цена трябва да кърми, щото така пише - навсякъде! И кво стана като Меца не можа да кърми - депресия. То как ли не издевателствах над себе си и как ли не се обвинявах...както и да е - минало. Лошото е, че пресните майки ще изминат същия път като моя, защото информацията, на която предимно попадат ( и то във всички форуми за майчинство)  е такава.
« Последна редакция: Август 29, 2014, 16:02:59 pm от Мецани »
*
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #592 -: Август 29, 2014, 17:35:46 pm »
Меци, откакто я имаме тази тема - моята лична "борба" (като прост потребител) е на тези момичета, след нас - да спестим нашите си грешки, сълзи, тръш и проблеми - колкото и докъдето можем.

Разбирам добре, защо тук пък точно, с всички тези дълго чакани деца и прекалено идеализиране на родителството, като изживяване  и чисто битово случване на същото (по обективни причини) - много често бивам "криво разбрана". Наясно съм, че моето писане по въпроса - от куп потребителки се възприема като : "тая пък неблагодарна мързелана и лигла, дето й тежи детето й и грижите за него и се чуди в кой бар да се забие и пр."  :lol: Чак в прав текст - не ми е го е казал някой, ама ми е ясно, че в подобна посока са мислите на доста потребителки. Няма такова нещо при мен обаче. Мен цялата ми идея да пиша е как следва да протича "нормалното родителстване". И не - не е както става при мен в някои аспекти. За мене си говоря - за вас - не знам, не е моя работа да ви правя "анализи".

Откакто си го взех снощи...не кърлеж ми 300 кърлежа да те лазят не могат достигна неговите висини.  :lol: Отиваме на парк-пицарията до нас, аз той и майка ми. Хубаво, ама деца - нямаше за зла участ (беше ветровито). Поръчах храна, с майка ми обсъждаме ремонта на къщата. Има пързалка, люлки, топка, кофички, лопатки, клатещи колички... Каквото ще да е, за 30 мин. поне - има какво да прави, ако желае. Накрая с глас се смяха хората от другите три маси, на чудото дето се разрази от негова страна...
Мамо, мамо, мамо, бабо, мамо, бабо ( с темпо на къртечница) искам, искам, чакай да ти кажа (заеква чак от бързане). Капитулирам и спокойно казвам: "Добре Дани, хайде кажи какво искаш да ни кажеш, слушаме те". И то седи и: "Мамо, мамо, мамо, аз искам да ти кажа...мамо, мамо" (паузата се запълва с мамосване, защото просто не може да измисли нещо, което уж искал да ми каже), след което завърши с: "Мамо исках да ти каже, че искам да ти кажа".  :lol: :lol: :lol: Такаааа. За целите ни 30-ина минути там - друго от негова страна - НЯМАШЕ! ОК, скучно му било, понеже нямало други деца, ама имаше още 10 варианта за тоя половин час да се самозанимава с нещо, вместо да се чекне по масата и да мамосва и бабосва на фалцет вече, сакън да не успеем с майка ми да завършим едно цяло изречение. Казвам ти пак - щом така привлече вниманието на другите клиенти, че да се смеят хората - гледката не беше "ама на Сиса й се вижда прекалено, щото Сиса просто я мързи да гледа дете и някак не я кефи". Междувременно, моето дете, което допреди месец ходеше с памперс  и който свалих от раз, като една сутрин просто му обух боксерки и казах какво следва да се прави оттук насетне по въпроса (и издънки няма) - ме уведоми, че отива до тоалетната на заведението, да пишка, отказа ми съдействие по темата, отиде, пишка, пуснал водата после и дойде да му избърша ръцете (защото знае, че след тоалетна се прави така, или се мият). И ся аз следва да приема някак, че ТОВА го може и разбира, но не разбира всичките ми обяснения до посиняване и запенване - защо онова, другото дето го въртя половин час - не бива, не трябва и пр. Разбира - просто не му изнася. Помолих да ми опаковат храната за в къщи и се прибрахме, където продължи по същата схема, докато си легнем. Нищо ново под слънцето както се казва.

Откакто отворих очи днес....пак нищо ново разбира се. От два часа поглеждам към опаковката "Паракофдал"  :lol: Цяла нощ не спах, заради адски болки в кръста, тръгнаха и към крака, сред лято се потих с ел. възглавница да го подгрява болното място и климатик пуснат на режим "замръзване" за равновесие, като парцал съм просто днес, признавам си. Откакто сме будни....НИЩО не е правил и секундичка Меци, без да да ме принуди да го обслужа за нещо, или ако се изчерпа откъм такива идеи - седи до мен, хем играе игра на таблета, хем гледа детско и хем всичко случващо се и на двете места се коментира нон стоп, на висок тон и с настоявания "Мамо, виж, виж, гледай сега, обяснения какво да гледам...". Като и с това не сполучи - стана да си играе с котката, влачейки нейна играчка, която тя гони на висока скорост из стаята - като за тази дейност - той се смее и ПИЩИ (съвсем целенасочено и без никаква реална нужда да има писъци) - просто знае, че така ми пречи и ме разконцентрира от това, което върша (едни документи пишех тогава). Може и да не ми вярваш, не само ти - но НЯМА една секунда, в която да спре това лазене, дърпане, досаждане и тормоз. Няма! До 12 довечера поне - все ще е така. Утре като отворя очи - започва наново и е без прекъсване. Ми...не издържам просто, съжалявам, може и аз да съм халтавата - ама не издържам и толкова.

Баба ми е на 80 години навършени. Отгледала е две деца свои, нас двама внуци, Дани е трети правнук и тримата ги е гледала (правнуците). Е, щом тя казва : "Абе чуден е за всичко, ама много досаден, чак нетърпимо" - ти си прави извода. И сама знаеш, че на баби, еле на прабаби - търпилцито им за всичко спрямо децата е в пъти над нашето. (моята баба е по-здрава от мен физически напълно с акъла си, не някоя изкъртена болна женица да кажеш, че да я уморява - тцъ) Дето се вика - то децата са им единствената радост вече, еми дори тя не го издържа ей това неговото лазене бе човеко. Не й се сърдя, че като го гледа три дни - и има нужда да си почине, напротив, разбирам я, щото знам какво е.

Три денонощия детето-чудо беше в майкини (те с баба живеят на едно място). Втората вечер от престоя му хем - взех го с мен на заведение с детски кът към 19ч. и им го върнах убит от игра към 23ч. Денем - баба се грижи за него, има помощ и от нейна съседка-приятелка, заедно го извеждат, поне половината ден са две бабите, на които да пили нервите. Майка ми вечер - не се прибира директно след работа, нейната функция е когато се прибере - да си вземат душ заедно, да си легнат заедно, като си легне с друг човек - той лесно и бързо заспива и си спи. Та сдава ми го снощи мама и: "Охххх, направо ме скапа, имам нужда се наспя човешки, пък и баба ти вече взе да се изнервя"  :lol: Това е реакцията спрямо него и поведението му - след 3 дни престой някъде, когато трима души са си поделяли грижите по него. Аз това всичкото - го върша сам сама (и го трая) 3 години и половина. Когато, ако баща му се включи в грижите "образно казано", то е колкото да ми довдигнат нервите двамата вкупом. Малкото досажда, баща му кресва какъв е досадник и колко е нетърпим, че да ги умиротворявам и двамата и настава "тотален релакс" за мен персонално налЕ  :lol: Все едно да разтърваваш 3-годишно и другото си дете, което е в пубертета е пАлажението.

Изводите аз ли съм лигава, нетърпелива и пр. -  оставям на теб. Ще ти кажа само, че съм на фаза, ако някой посмее, на живо (демек да ми е под ръка) - да ми развие теория как аз съм просто една нетърпелива и неблагодарна за детето си егоистка и как неговият психо-емоционален тероризъм си бил "просто период и то е така с децата.." - ще премина към физическа саморазправа, ще му строша в тиквата електронното устройство, на което ми показва поредната "статия" по въпроса, ако ми покаже хартиена книжка по темата - ще го накарам да я сдъвче и преглътне, без да му поръчам и една бира, че да я прокара по-лесно.  :lol: :lol: :lol: Нетолерантноста ми по такива въпроси - вече достигна небивали висини. Вкл. 10-ина фенки на въпросните теории - съм ги зачеркнала тотално - все едно са умрели. Щото не съм склонна към насилие, а баш това ще им се случи, ако си общуваме на този етап.
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #593 -: Август 29, 2014, 19:30:21 pm »
Да взема и аз да се включа. Жибруле, накрая на изказването ти се смеех вече за помислите ти за физическата саморазправа. Ама то и мене ме избива на агресия ей от това изречение от бълвоча за изкривените ценности:
"да им печем сладки всеки ден, да носим поли и рокли, да гладим ризите на мъжа си, мислейки за неговите жизнени цели…" Ама такъв върл феминизъм ме обзема и направо бих се превърнала във вулкан и потопила "авторката" като един Помпей.

Искам да се разпростра малко в далечното минало на тема поли и рокли. Аха, носели са жените рокли, ама и доста закръглени са си били, да погледаме някоя Рубенсова картина. И с тия дебели крака как ще да са ги носели тези рокли на 30 градусови жеги? След дълго мислене взех, че се сетих - вълшебната дреха не е пола, не е рокля, а кюлоти! Ама що никой не ме агитира да не нося бикини, ами да си сложа под рокличката едни кюлотки! Ей това още не съм схванала.
 
"Защо ни тегли някъде извън дома?" - ами защото не страдам от агорафобия например. "Защо заради излизането навън сме готови да дадем децата ни да бъдат възпитавани от непознати за нас хора?"- Според мен битието ни се променя доста бързо сравнено с предишни десетилетия, технологиите напредват с наносекунди, живеем отделно от родителите си, стремим се да имаме лично пространство. Факт е, че все повече родители не могат да разчитат на баби и дядовци - дали защото живеят извън България, дали защото нашите родители са доста по-възрастни за децата ни сравнени с нашите баби и дядовци, дали заради нещо друго. А като няма на кого да си оставиш детето, то е ясно, че ти ще си с него нонстоп. И когато имаш нужда да презаредиш батериите, ще го оставиш на други хора, ама чак пък непознати други хора. Няма как да се съглася, че някой би оставил детето си на непознати. Послеледващият разказ за запълнения детски ден пък изобщо не ми е убедителен. Освен това "авторката" е пропуснала да спомене за кръжоците, пионерските сборове и занималнята.

Сега идва идеята, че не ни вълнувало здравословното хранене, а печенето на сладки всеки ден здравословно ли е питам аз!

Офф, и не разбрах също така, аз ли съм се провалила с избора на ценностите или родителите ми са ме възпитали лошо.

Изобщо много ме кефят пропаганди всякакви, може би защото от 18 годишна съм наясно с принципите на пропагандата. Направо се сещам извън темата за атаките от Студената война. Хубавото е, че като направя анализ на бълвоча и на мен ми става смешно, но за съжаление първоначално исках да изпепеля Помпей.

П.П. Жибруле, изпуснала си Мартин Ралчевски в по-предното изказване,  :wink:
« Последна редакция: Август 29, 2014, 21:18:04 pm от rtfrtf »
"Една малка крачка за човека - един голям скок за човечеството..."
Нийл Армстронг
*
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #594 -: Август 29, 2014, 21:22:25 pm »
Ам....така си е rtfrtf - хем съм антижена ( и не само аз) без ценности, дето не храни здравословно отрочето, хем па баш, че не му пека сладки ВСЕКИ ДЕН е мега проблемът. То за к'во разправям на Меца, че такива "автори" освен да ме пръснат от смях - друго не се получава. Ти остаИ, че всеки ден не му пека сладки, ами НИКОГА и една едничка не съм му изпекла на горкото ми дете.  :lol:  Не ям сладко аз, просто защото не обичам, не правя сладкиши, не му предлагам, не ги търси и не очаква от мен. Обича шоколад обаче - купувам му максимално квалитетните такива и дотам е сладкото. Не мЪ е срам бе!

Ако на човек на моите години, му е напълно достатъчно денят му да бъде запълнен САМО от общуването с 3-годишно - то същият този човек за мен не е много наред с главния. Подчертавам - не да го прави така, защото трябва и няма друг начин, ами наистина да му е напълно задоволително и достатъчно само това и друго да не му се ще. НУЖДАЯ се от общуване с детето си за някакво време, нуждая се от общуване с други възрастни също така, нуждая се от книги, от любим сериал, от излизане без детето, от занимания неподходящи за наблюдение и присъствие на деца на същите се нуждая ;) И всичко това едновременно. И не е моето патология, патология е обратното за мен - да ти стига само едно от тия неща. Колкото ми е ненормално някой родител да има нужда САМО от ходене по барове и да не си поглежда детето и то да не му липсва, толкова ми е ненормално и обратното - все с детето и нищо друго да не ти липсва. И двете са крайности, едната е просто по-благовидната, ама е пак толкова нездрава по същество.

Искам да видя аз - кои са тези родители, дето си оставят децата на непознати хора, та и тези същите хора как им ги възпитават децата за 2 часа (неправилно разбира се), както и ако може някой да ме светне как едно дете за два часа се възпитава за каквото и да било, че Дани има нужда от превъзпитаване в някои области... Ако става така - за 10-ина часа ще оправим проблемите при него.  :lol: :lol: :lol: Ако е възможно само с оставяне на непознати хора да се постигне това - склонна съм да поема риска.

Трагичното е, че ей тоя парцал дето го метна Меца - ни е първия, ни последния на който налитам аз лично. То всеки ден се бълват такива, взимат ги насериозно много жени, особено наскоро родили и в семействата им на тези жени...става едно такова положение, дето - трудно е и за описване и за рисуване някой път.

По мои наблюдения - Моето поколение поне - на баби не може да разчита толкова, защото: 1. Да, много от наборите ми (ни) отидоха в чужбина и няма как просто. 2. Бабите ни се пенсионират много по-късно от едно време, а дори след пенсия - работят докато съвсем издъхнат физически, понеже иначе битово няма оцеляване. 3. Имаш ли изобщо работа - не си помисляш да пускаш година-две неплатена отпуска (както баба ми е направила, че да гледа братовчед ми навремето), защото си губиш работата и всичко за теб финишира. И оставаш без доходи за препитание и стаж за пенсия. 4. Ние раждаме и доста по-късно вече и дори да има баба на чалъм - често тя не е в кондиция (по здравословни причини) да помага с децата активно.
От тези простички, обективно наложени обстоятелства обаче - ние масово си направихме извод, че "просто е по-добре и за нас и децата ни, САМО ние да ги гледаме, винаги". Както казах "автотерапия за родители" е това  :lol: Не е по-добре, просто ни се налага. И понеже ни се налага - следва да полагаме усилия децата ни да не ни задушават буквално, както доста от нашите правят. Аз знам как се чувствам и каква майка съм после с два дни без Дани и каква съм, когато с месеци не се докопвам до тия "два дни". ;) Никакви ползи от вариант две няма и за мен и за детето. Те по чужбина хората - неслучайно имат и добре развита система за дтегледачки, или пък се сменят "по приятелски семейства". Един уикенд едното семейство гледа и своите деца и тези на приятели, другия уикенд се сменят. И не ги правят тези неща, за да си вършат някаква работа само, ами просто да си починат малко от децата. Не, защото не си ги обичат. Пък нали се сещате, че баш от тези общества са тръгнали въпросните теории как по-добре само ние да си гледаме децата. ;)

П.П. Ами ако захвана Ралчевски, то трябва да емвам и Л. Филипова и темата ще стане - литературно-психо анализи на съвременните графомани  :lol:
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #595 -: Август 29, 2014, 21:31:17 pm »
Забелязахте ли, мили жени с изкривени ценности, че в парцала, ролята на таткото липсва. Що тъй  osi_10 Майките, та майките, пък татиту - игнор.
*
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #596 -: Август 29, 2014, 22:24:09 pm »
Забелязахте ли, мили жени с изкривени ценности, че в парцала, ролята на таткото липсва. Що тъй  osi_10 Майките, та майките, пък татиту - игнор.

Забелязах аз, ама ся да ти кажа, че го е писала някоя като мен, дето ще не ще е останала без татитУ (като споделяне на грижата за детето) - може и някоя такава да е, ама явно не е баш като мен във възприятията на ситуацията.  :lol: :lol: :lol: Това - очевидно.
На живо обаче, познавам доста жени, които ги приказват и вършат ей такива точно, след като са останали сами да се грижат за малки деца. Не непременно разведени, ами таткото на гурбет в чужбина примерно, или моряк...и една вдовица дори познавам (доста млада). Да не се правя и аз на психолог ся, ама те са просто такъв "типаж" жени - от тия дето целият им "жизнен смисъл" се състои в това, да кръжат в нечия друга орбита (вкл. и баба ми е такава). Докато мъжете им са били край тях - кръжат край тях и обгрижват тях. Като се появят и деца - те обгрижват вече И децата, но пък следва игнор на някои нужди на мъжа, които пречат на ефективното кръжене край децата. Ако по някаква причина и тати го няма вече - просто задълбават в кръженето край децата си, до степен задушаване на същите. Тя тенденцията за тия неща се обръща с времето. До пубертета - детето лази нея - после тя лази него, после зетЯ, или снаЪта скубят коси...или пишат вицове по въпроса, ако са с такива настройки. (т.е. не са склонни към извършване на убийство)  :lol:
Те, дори с мъж у дома, склонен да се грижи наравно за отрочето - просто го изритват от тази дейност и започват да се вживяват как само ТЕ са единствено способни да я практикуват оптимално добре. Тати - отива за тях в ролята на домашен любимец, който да храним, перем, да носи пари (евентуално)  и да се появяваме с него на публични места...и други функции след появата на детето за него не се предвиждат. Просто на мама, той за друго вече не й трябва, тя си има нов обект около който да кръжи и то каааак. ;) (+1000 мУдерни теории и книжки, че баш така трябва да прави) Ако тати не е доволен от тия неща - мама е потресена и пише в блога си за "загубата на истинските ценности на жената" и те така.  :lol:

За съжаление - има куп наглед нормални, но прясно родили първо дете майки, които да се вържат на такива "писателки". Има и достатъчно издатели, дето си гледат бизнеса просто и популяризират такива шашави сладкодумки. Ми като се продава - ще го петчтат я. Като се печата - то значи не моЙ да е чиста глупост и....аз ли да ти обЕсня какво стана, или и сама успяваш да го видиш? Пък когато читателките/слушателките се усетят за к'во дърво иде реч - често нещата са доста изтървани и сговнясани (извинете за израза) в собствените им семейства вече. И искат доста усилия, че да се върнат към някакво що-годе нормално за всички положение. Аз затова горещо препоръчах - таквиз материали да се подминават с 300 и толкова.  :D Не само в нета!!! За печатни издания говоря също.
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #597 -: Август 29, 2014, 23:53:39 pm »
Тази статия няколко пъти я засякох и дори сега пак отгоре отгоре я четох. Ми то простотия бе хора, дори внимание не заслужава(моето не може и да го задържи), вие чак и` се нервите  :lol:
Аз може и да се самообвинявам, че съм лоша майка, но да се съобразя с нечии чужди виждания по въпроса мерси  :wink:
пп Жбрул, имам чувството, че срещите с бабите и дядовците правят детето ми по-лошо  :lol: Не знам как два дни беше устискал да не мрънка и да не ме нервира, днес след като го глезотиха цял ден, освен, че е изморен, стана и нетърпим.
*
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #598 -: Август 30, 2014, 00:06:40 am »
Някъде по-нагоре Жбрул е писала, че децата са нетърпими, когато мама не работи /образно казано, щото не мога да го напиша като нея/. Подкрепям това с две ръце.
 Върнах се  на работа при навършване на 1 година на детето, няколко месеца я гледа майка, след това на ясла. Който познава София ще потвърди, че тя е супер разбрана, не знаех що е то тръшкане, НЕ и НЯМА.
Обаче, от 4 месеца не работя, съответно тя не ходи на градина. С мен е 24/7, не ме подмина и мен тръшкането и безобразното държание. И тя стана порода кърлеж, щяла с мен да си спи в градината, видиш ли. Другия месец тръгва на градина, ще докладвам какво се случва. Дали седенето в къщи или пубертета е виновен за промяната в поведението й  :lol: Или просто се е метнала на баща си, като заключи "кюстендилските" вежди, ми идв да се гръмна  :x

п.п По повод статията, пълен боклук  :wink:
« Последна редакция: Август 30, 2014, 00:12:05 am от Ники »

*
Re: Как да си контролираме нервите
« Отговор #599 -: Август 30, 2014, 00:25:35 am »
м-и, при нас специално - няма разлика дали е бил и при майка ми, или при мен откъм изпълнения, защото тертипът на "отглеждане" е идентичен. Всъщност - майка ми и баба ми по-малко от мен даянят на лазене и тормоз и като е при тях - по-често бива овикван, или дори ступван по памперса (нали до скоро имаше такъв). Аз например с памперса му съприкосновения нямах, освен при смяна на същия.
Обачеееее двечките като не го видят и гледат дълго време са първа писта с :"Ма недей ся вика, ама защо така се нервиш на детето, амиии то е така с децата". Като им го пратя, контролно призвъняване как са, на 12-я час и е....пръхтене, сумтене, "айде, че от него не мога да говоря, то пък не спря бе..."  :lol: :lol: :lol: Аууу нима? Тогава изпитвам чисто и неподправено злорадство. След такава сесийка - поне месец не чувам как "то така било с децата". КАК Е с децата - зависи на чии гъС е това КАК просто ;)

Ники - имат ли възможност да лазят - лазят. Всичките. Ей и твоята катерица. Кукна си и ти у вас някой месец  "да й се вживееш в периодите" - и циркът си започна. Кога няма чалъм да лазят и кой да им се филмира колко са спешъл - не лазят. И както сама знаеш - не са ни нещастни, ни травмирани, хем тя по-малка беше преди да я хване и нея "кърлежов синдром". Затова - мама дали работи, дали си седи у дома - режимът и възпитанието на отрочето следва да са все едно мама работи, в ТЕЦ-а, на 3 смени.  :lol:  Иначе - к'вото ви го разправям у нас. Горещо НЕ препоръчвам!  :lol: :lol: :lol:
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!