И аз живея от много години в чужбина, но  не смятам, че хората се оценяват по принадлежността съм към дадена група, а по индивидуалните си качества.   Аз по принцип не се срамувам както и  не се гордея с неща, които не зависят от мен. Знам коя съм, от къде идвам, не го крия, децата ми носят имена, които хем да са български, хем да сепрозинасят лесно от американците, говоря им само на български и ако баба им е получила 100лв пенсия ще им го разкажа разбира се, защо не. Точно както ще им разкажа как сме сме чакали по опашки за банани в снега и не виждам нищо срамно в това. Въпреки това пак сме  били щастливи.

Едно колежка си пратила детето в Перу на някаква обменна програма като се надявала като поживее там да оцени какво има. Е, детето обаче се върнало с много по-ценен урок, който тя каза, че я хванало срам, че не и минал през ума. Установила, че въпреки че нямали теолкова неща, хората пак били щастливи.

Братовчедка ми, която живее от десет години в Чикаго, заведе синовете си на ваканция в България това лято. Едвам "издържаха" броените дни, макар да имаха програма да обиколят най - хубавите места в страната. Превес взе възмущението от това, че "всички пушат", както и чалга - културата.

Най - близките ни приятели, които също са на ваканция в момента, плачат, че трябва да се прибират в Америка и се кълнат, че при първа възможност ще се върнат завинаги. Убедени са, че не са живели пълноценно годините в странство и  че щастието им се намира именно в България.

Ние - заведохме децата в България за Коледа за пръв път, откакто сме в Чикаго /7 години/. Синът ни, почти десетгодишен, преживя "шока" от липсата на интернет и телевизия, както и  студената стая, споделена с баба му, за има - няма 2 дни. След това настъпи щастие. Истинско, неподправено, непредубедено! Не му харесваха дупките на пътя,или препълнените кошчета за боклук, но плака със сълзи при появата на комшията, преоблечен като дядо Коледа, както и  като ходи на кино с приятелчета, а ние го чакахме отвън / нещо, което тук не може да се случи/. Всеки ден от пребиваването му беше специален. Неща, които са толкова нормални за българското дете, за него бяха малък празник. Заобича България по своему. Така, както се обича свиден приятел, въпреки недостатъците му - безрезервно.

Така обичаме България и ние. Не се срамуваме, знаем кои сме. Животът в чужбина ни помогна да направим добра самооценка, да осмислим нещата, които сме приемали за даденост. Да си видим кривините, които сме считали за нормалност. Да открием баланса в душите си и намерим покой - независимо къде живеем.

Да намерим покой. Да намерим покой и равновесие в душите си.
Това си е така... .

Не искам когато каже че е от Бг, да го гледат с отвращение, погнуса, да го квалифицират като "втора ръка човек" само заради това.

а, това е един постулат, който е само във Вашата глава.

 по цял свят има идиоти, които преценяват хората по това какво са облекли, какъв е цветът на кожата им, каква религия изповядват. ние не сме такива, не общуваме с такива и децата ни не попадат в кръга на такива - нали?
ние се стремим да общуваме със себеподобни - разумни, толерантни, интелигентни и образовани хора, които не съдят човека по произхода му. такива има много по света и лично на мен ми се струва, че в цивилизованите западни държави те преобладават.
по-често ще се случи в България да ви оценят като втора ръка човек според това, от която страна идвате, отколкото в мултикултуралните западни общества.

не съм чувала Солженицин, примерно, да се е отричал от руския си произход, независимо от това, което му се е случило...

аз лично изобщо не съм патриот, даже се определям до голяма степен като анти-патриот, не развявам байраци, не пея дитирамби за великата българска природа, не харесвам манталитета на нацията, но категорично не бих тръгнала да крия от потомството си, че е от български произход. а владеенето на още един език само може да е предимство.

просто още една гледна точка и спирам до тук....

Понякога, четейки описанията ви, се питам дали живея в България.
Къде ги намирате такива грозни гледки и  емоции, направо не знам. България не свършва с впечатленията от 5 големи града.

Майка ми и баща ми живеят в затънтено село и имат интернет и цифрова телевизия. Най-обикновено семейство сме - със скромен произход.

Да, не е прекрасно уредена милата ни родина, но все пак аз мисля, че това, което виждаш зависи от "настройките" на вътрешния ни мир. Животът е огледало, както казва изтърканото клише...

Elle, чудесен постинг, напълни ми душата. Ей това е истината - човек да е в мир със себе си, независимо къде е. Аз обичам да пътувам, да опознавам различни култури, да обикалям красиви места. Но да си живея тук, в България. Да, вярно е, че напоследък все по-често се замислям за емиграция, за жалост, причините са тривиални, като на повечето хора. Но това не означава, че не обичам страната си. Не, не по онзи патриотичен начин, тук се доближавам до казаното от Джам, обичам я просто като моя родина, като мястото, където съм израсла, където е семейството ми, живота ми. Не е идеално, но то пък идеално няма никъде. Тук има неща, които ще ми липсват дори и в най-уредената и богата държава, ако ще и милионерка да стана. Като цяло, манталитета ни българо-ориенталски не го харесвам, но си имаме черти, които обичам, онова южняшкото в нас, веселяшкото... не си го давам.
Опитвам се да постигна някакъв вътрешен мир, да приема реалността каквато е и правя всичко възможно да съм в хармония със себе си, трудно е, но е по-добре да опитвам, отколкото да затъвам в дупката на черногледството, песимизма и отрицанието. Не искам да предавам на детето си моите лични предубеждения, не искам да проектирам върху нея своите огорчения и разочарования.

Да, всичко е вътрешна нагласа и постигане на мир със собвствения си вътрешен свят.
Майка ми и баща ми също живеят в едно забутано село, както казва Елфи. И двамата са с висше образование, баща ми е лекар, майка ми физик - родена и израстнала в голям град, следвала в София, но 40 г. живее там, далече в онзи забутан край на България в подножието на Сакар планина...Тези двама души, родителите ми, са най-достойните хора които познавам, най-честните и интелегентни хора, усмихнатите, с прекрасно чувство за хумур и с безброй приятели. И най-вече отгледаха две уверени деца, достойни и честни хора, имащи реална преценка за себе си и околните (минутки за самореклама ). Много още мога да пиша, но само ще кажа, че децата ми прекарвайки с тях макар и малко време получават и научават толкова много, колкото една мързелива баба гъркиня, лежаща цял ден на шезлонга и да иска не може да им даде за цяла година.
Така че, докторе, предлагам ви, следващия път като си дойдете, елате да се запознаете с 10-те момичета с които си пишете всеки ден и съм сигурна, че нещата няма да ви се струват толкова черни

Цитат на: Birdie в Септември 12, 2013, 00:26:30 am

Не искам когато каже че е от Бг, да го гледат с отвращение, погнуса, да го квалифицират като "втора ръка човек" само заради това.

а, това е един постулат, който е само във Вашата глава.

 по цял свят има идиоти, които преценяват хората по това какво са облекли, какъв е цветът на кожата им, каква религия изповядват. ние не сме такива, не общуваме с такива и децата ни не попадат в кръга на такива - нали?
ние се стремим да общуваме със себеподобни - разумни, толерантни, интелигентни и образовани хора, които не съдят човека по произхода му. такива има много по света и лично на мен ми се струва, че в цивилизованите западни държави те преобладават.
по-често ще се случи в България да ви оценят като втора ръка човек според това, от която страна идвате, отколкото в мултикултуралните западни общества.

не съм чувала Солженицин, примерно, да се е отричал от руския си произход, независимо от това, което му се е случило...

аз лично изобщо не съм патриот, даже се определям до голяма степен като анти-патриот, не развявам байраци, не пея дитирамби за великата българска природа, не харесвам манталитета на нацията, но категорично не бих тръгнала да крия от потомството си, че е от български произход. а владеенето на още един език само може да е предимство.

просто още една гледна точка и спирам до тук....

Тези неща са много индивидуални и много различни в зависимост от това, каква професия упражнявате.
Ако работите с хора в медицинска специалност нещата са така, както Ви ги пиша, особено ако работите частна практика, и с хора 1:1.

Ако работите в мултинационални компании или свободни професии без много личен контакт с хора, нещата пак са доста различни.
Ако работите в Америкнски учереждения или мултинационални компании -пак нещата са много различни.

Например- едно е да те ценят в една фирма, и съвсем различно да те ругаят, отхвърлят като избор, и плюят от разстояние, само защото не си от тяхната националност.

Да, всичко е вътрешна нагласа и постигане на мир със собвствения си вътрешен свят.
Майка ми и баща ми също живеят в едно забутано село, както казва Елфи. И двамата са с висше образование, баща ми е лекар, майка ми физик - родена и израстнала в голям град, следвала в София, но 40 г. живее там, далече в онзи забутан край на България в подножието на Сакар планина...Тези двама души, родителите ми, са най-достойните хора които познавам, най-честните и интелегентни хора, усмихнатите, с прекрасно чувство за хумур и с безброй приятели. И най-вече отгледаха две уверени деца, достойни и честни хора, имащи реална преценка за себе си и околните (минутки за самореклама ). Много още мога да пиша, но само ще кажа, че децата ми прекарвайки с тях макар и малко време получават и научават толкова много, колкото една мързелива баба гъркиня, лежаща цял ден на шезлонга и да иска не може да им даде за цяла година.
Така че, докторе, предлагам ви, следващия път като си дойдете, елате да се запознаете с 10-те момичета с които си пишете всеки ден и съм сигурна, че нещата няма да ви се струват толкова черни

Не става въпрос за "черно"- става въпрос за голямата бедност в провинцията, и отражението което това дава върху психиката на хората, върху поведението им.
Ние това "оцеляване" го превърнахме в "изкуство" вече.

Ох, не ми се говори за Гърците и опита ми от тук... пак ще кажете че всичко е в "черно"... .

България

(Георги Джагаров)

Земя като една човешка длан...
Но по-голяма ти не си ми нужна,
Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна,
че е от кремък твоят стар Балкан.

Какво, че виха вълци и чакали
из твоите полета и гори?
С онез, които бяха с теб добри,
ти бе добра, но злите не пожали.

Земя, като една човешка длан...
Но счупи се във тази длан сурова
стакана с византийската отрова
и кървавия турски ятaгян.

Търговци на тютюн и кръв човешка
продаваха на дребно твойта пръст,
но паднаха под теб с пречупен кръст,
че беше малка ти, но беше тежка.

И стана чудо: смертю смерт поправ,
усмихнаха се чардаклии къщи
и заплющяха знамена могъщи,
и път се ширна – радостен и прав.

Сега цъфтиш! Набъбва чернозема
под ласкавите български ръце,
дъхти на здравец твоето лице
и нова песен вятърът подема

Земя, като една човешка длан...
Но ти за мен си цяло мироздание,
че аз те меря не на разстояние,
а с обич, от която съм пиян!

Аз съм от наивните, които се гордеят с произхода си. Съвсем наскоро навъртях около 1100км, но няма да подчертавам за емнайсти път красотите на България. Стопанисването и, вече е друга тема, която ми е болна и не искам да подхващам. Всеки човек има правото да не/се причислява към дадена нация, но дърво без корен не е дърво...Не завиждам на тези, намерили щастието из "чужди" земи, те са в правото си, сигурна съм, че и техния път не е бил цветя и рози...Но не завиждам на този, който би си позволил лукса да ме унижи, принизи или обиди на национална принадлежност, ако и да не сме най-долюбения народ...Патриотизмът ми мигом се възражда като феникс от пепелта и съм склонна с часове да изтъквам исторически факти, спортни постижения, природни красоти и, разбира се, нееднократно да подчертавам, че Джон Атанасов е с българска жилка. Разбирам от футбол, политика и автомобили, разбира се. Щото съм втора по интелигентност в света, след евреите...Не виждам с какво технологиите определят качествата на хората, но имам позната, която говори с баба си по скайПито всяка вечер. Бабата е от село във Велико Търновско....Тя е от тия изостаналите, които копат, садАт и ядат, та много пенсия и не трЕбе. И между другото е на 84г. а е пъргава като Фтичка...
Аз съм българче. И ги обичам, ония зелените планини....

Ех, пак с преувеличенията... една разходка до зоологическата градина в Цюрих, където в близост имам апартамент, ще Ви промени мнението за много неща.

Няма смисъл да отхвърляте "материалното" като вид "оправдание", че все за "двата края" мислим и говорим.

Доктор Бърди, една разходка из Родопите в най-зеления сезон - също
Хубава, лоша, бедна, порутена - това е мястото, което чувствам като у дома. И хората, и природата, и въздуха.

Все го планирам с малкия Ян, ама все имам съмнения относно разумността на това.

Доктор Бърди, една разходка из Родопите в най-зеления сезон - също
Хубава, лоша, бедна, порутена - това е мястото, което чувствам като у дома. И хората, и природата, и въздуха.

Една от двете ми страсти- Родопите. Другата ми е Калиакра. Тези места ме изпълват със страхопочитание, възхищение и родолюбие като никои други. Нищо, че тъкмо в Родопите живеят едни от най-изостаналите информационно хора...

Цитат на: cygnus в Септември 12, 2013, 14:02:50 pm

Доктор Бърди, една разходка из Родопите в най-зеления сезон - също
Хубава, лоша, бедна, порутена - това е мястото, което чувствам като у дома. И хората, и природата, и въздуха.

Една от двете ми страсти- Родопите. Другата ми е Калиакра. Тези места ме изпълват със страхопочитание, възхищение и родолюбие като никои други. Нищо, че тъкмо в Родопите живеят едни от най-изостаналите информационно хора...

След разходка из Тирол, редица кантони на Швейцария и южна Франция, престанах да мисля така.
За съжаление... .
Хубавото е хубаво, но има и нещо по-хубаво.

Докторе, моите уважения, но НИКЪДЕ където съм пътувала по света (а не съм пътувала малко), никой не ме е гледал като "втора ръка човек" само защото съм българка. А, че съм българка си пише надлежно и в международния ми паспорт, който ползвах ударно преди да ни приемат в ЕС и в личната ми карта, която ползвам при пътувания из Европа понастоящем. Така че - да, нещата са си повече във вашата глава по въпроса. Когато извън границите на своята държава - ти с нищо не се различаваш от хората около теб като поведение и обноски, а само с това, че говориш с мъжа и с приятелите си на български език - на онези хора грам не им дреме какъв точно е чуждият език на който говориш с обкръжението си. Повечето от тях нито са много наясно къде точно се намира България, нито каква й е историята, нито че е имало комунизъм у нас съвсем доскоро, нито какво точно значи да има комунизъм и пр. Та да се "филмирам", че да натрисам това и на сина си - не, благодаря. Идеални държави - няма, историческо минало без огромни черни петна - няма никоя нация и държава по света. Не намирам никаква причина да се чувствам неудобно при едно ходене в  Германия например, понеже германците сега имали по-висок стандарт и по-уредена държава от моята. Те пък са си имали Хитлер, ама гледам, че на нито един от тях това не му действа зле на самочувствието И правилно. Аз няма защо да се срамувам от това, което се е случвало в родината ми в някакъв период, че да са чувствам лично виновна за него и т.н.т. Достатъчно е, че съм оценила миналите събития за себе си, не ги одобрявам и съм готова да направя всичко зависещо от мен в качеството ми на гражданин - да не допусна те да се случват отново. В този ред на мисли - намирам за изключително важно да запозная и сина си с миналото на страната му, да му разкажа какво и защо се е случвало, да му дам възможност и той да си направи своята оценка за тези неща и да е трудно да се подведе по такива идеи като зрял човек. Ако скрия от него истината - рискувам той да се подлъже за едно, или друго, просто защото не знае нищо реално за тези неща. Младите хора като цяло са идеалисти, като цяло приемат с отворени обятия всякакви идеи прокламиращи "социална справедливост". Е, ако не му разкажа до какво са довели тези идеи у нас - някой ден може да осъмна със син, който членува в младежката организация на БСП, при това със съвсем искрената вяра, че прави и ще прави нещо добро. Не, благодаря.

Що се отнася до "повсеместно трагичното положение навсякъде и за всичко" в България - силно преувеличавате. Да, мнооооого още трески има за дялане, пънове да не кажа... Ама ако всички ударим един голям черен кръст на положението и си кажем как няма смисъл, няма оправяне, и "възвишено" вземем да се срамуваме от това кои сме и откъде сме - какво точно ще ни придойде? И на вас, и на мен, и на другите писали тук? Аз съм се научила отдавна, че нося отговорност само за своите дела и думи, не за чуждите. Та по тази причина - не ме е срам от това, че комшията ми бие жена си. Би ме било срам, ако не звънна в полицията, а си сложа тапи за уши и си легна насред побоя с успокоението, че "тия са егати приматите и простаците, добре че аз не съм". Толкова по въпроса с кой и от какво трябва и не трабва да се срамува. А вашият избор да се срамувате за издънките на целия свят и всички българи в частност - си е ваш избор, имате право на него разбира се. Не виждам само какво добро носи той за Вас персонално. Или за някой от нас...

Така че, докторе, предлагам ви, следващия път като си дойдете, елате да се запознаете с 10-те момичета с които си пишете всеки ден и съм сигурна, че нещата няма да ви се струват толкова черни

а, това е едно много добро предложение, към което се присъединявам! 

докторе, аз всъщност исках да кажа, че бедността е в душите на хората, и примера за това сам Вие го дадохте, с това че хората гледат на вас като втора ръка, защото сте българин например, а кои са тези хора, гърците сред които вие живеете
бедността пак казвам, не е причинена само от държавата, не ни е винивна за всичко държавата, повяврайте ми. Когато човек иска може да постигне много, дори и в една кофти държава като България, но за съжаление на нас българите ни е много по-лесно да се оплакваме по цял ден как сме онеправдани и как държавата ни е длъжна, а в същото време освен да мрънкаме друго да не правим. Когато човек знае какво може и какво иска, нещата се случват и ги постига, та дори и в България

докторе, аз всъщност исках да кажа, че бедността е в душите на хората

Точно така е.

Ех, Докторе, тревата и тук е пожълтяла като в България, имахме си истинско лято, с 37 градуса и те на - стана като в България природата
Недейте така, дайте на малчо най-доброто и от двете места. Не му давайте беднотия, чернота и лошо настроение. Дайте му дома на майка ви и баща ви, разкажете му какви прекрасни хора са били и как са отгледали прекрасен човек. Дайте му синьото небе над Родопите, безбрежната ширина на Черно море, слънчогледите на Добруджа и бунтовното българско минало. И ще видите, че избора ви е бил правилен
Ще си позволя да открадна снимката на една моя любима съфорумка Мари, душата ми се пълни с нейните разходки из България. Ето това е красота от най-хубавия връх в България - Шипка

Гане, хубаво даваш примера с Мари. винаги ме възхищава това момиче, което отглежда полубългарче-полуангличанче в мъгливия Албион, но прави и невъзможното, за да го учи на български език, род, обичаи и култура. такава креативна всеотдайност рядко се среща. наистина е поучително.