Е как децата ви стоят затворени в другата стая?
Моето затворя ли го и изхвърча за секунди обратно и ме праща мен да ходя в стаята? 

Ние сме на моменти. На моменти си мисля, че имам най-послушното и разбрано дете, достатъчно пораснало вече, че да се разбираме от раз. А в други едни моменти, направо рева от безсилие и неумение да се справя с неговите инати и своенравия - и тогава, ако ще хиляда пъти да повторя нещо, все едно съм го казала на вятъра. Но в действителност забелязвам, че детенце се води по мен и по моето настроение. Ако аз съм изнервена или съм напрегната, и той така  - пали от малко и се почват драмите. Съответно моят праг на поносимост е нисък и тогава прехвърчат доста искри. Когато обаче имам търпението да му изгледам и изслушам инатите, се разбираме по-бързо и лесно.

Сякаш чета за нашите отношения с моето момченце. Само от позицията на мама на 6-годишен разбойник ще ти кажа, че на възрастта на твоето още няма как да е достатъчно пораснало, за да се разбирате от раз. Но и това ще стане след 2 години да речем. Иначе и аз се опитвам да контролирам нервнити си изблиците и тогава наистина и детето е по-спокойно и разбрано. 

Всеки божи ден, момичета, всеки ден. Аз дето съм сова и трудно се събуждам, а без кафе съм си направо неадекватна, бивам събуждана и разсънвана с рев. Не иска да  ходи на градина, мъчно ѝ е за мен ....бла, бла, бла. А от няколко дни, по сведения от тати, се опитва да се изскубне и да избяга. Но всичкият този панаир е за домашна консумация, тъй да се каже. Чат-пат поплаквала жално жално там, но без тръшкане и истерии.
А че до скоро всички панаири бяха само за мен, то е ясно. И Кръстю по същия начин ме гледаше странно и се чудеше що викам по нея. Е вече не се, хем не е оставал сам с нея за цял ден.
Та чакам и аз да мине поредната вълна.

Много интересна темичка.
Повечето говорите до кога горе-долу продължава този период. А аз искам да попитам кога започва?
Ще ви чета с интерес.

ти правиш справка с останалия мамешки свят.....нали не е почнал да си удря главата в стената още? 

Ееее, значи моя дявол много бързо се развива, Джам! Започна се с удряне на главата 
В къши го игнорирам напълно като започне спектакъла, пред тати определено се държи по-добре, чак не му се вярва на тати как е възможно да ме ядосва Дани, но навън се раздава мъжката 
Единствено удрянето на главата ме вади за секунда от равновесие в къщи и мисля, че усеща, че точно така е най-сигурно да му обърна внимание. Което си е 1:0 за него.

Карамелче, да не би да започва да проявява някаква ревност детенцето ти към бъдещото бебче? Щом в яслата се държи добре , а само пред теб така...Може би иска да е център на вниманието ти по всякакъв начин и отрано 

mgstra, като ти гледам лентичката, очаквай включване до 2-3 месеца    Но може и да ви подмине тръшкащият период.

mgstra, като ти гледам лентичката, очаквай включване до 2-3 месеца    Но може и да ви подмине тръшкащият период.

Дано да си права, но малко се съмнявам. Попитах, защото ми се струва, че вече има проява на такива изпълнения понякога.

mgstra, като ти гледам лентичката, очаквай включване до 2-3 месеца    Но може и да ви подмине тръшкащият период.

Мен засега ме подминава този период, но далеч не съм спокойна, че ще е задълго като ви чета

Удряше се по главата преди няколко месеца. Когато някой й се скара или не стане нейното. Премина
София, когато я гледа един човек е ангелче. Появи ли се втори започва с глезенето, по-точно аз като се прибера от работа. Явно това е нейния начин да ми каже, че й липсвам

Много интересна темичка.
Повечето говорите до кога горе-долу продължава този период. А аз искам да попитам кога започва?
Ще ви чета с интерес.

Очаквай включване!    Йоана започна на същата възраст, на която е твоето дете.Та дано и да я пусне по-рано...

Мишле82, не е никаква ревност, защото цирка започна преди повече от година. Иначе знае за бебето и не спира да повтаря как щяла да го бие. Казах и, че бебето много я обича и като дойде да живее у дома, ще и донесе подарък, голяма кукла. Отговора беше "Тогава първо ще вземем подаръка и после ще го набием" 

Лелеее, Карамелче, хем се засмях, хем направо не те знам, няма да ти е никак лесно- толкова нахъсана за бой! 

Като стана дума за удряне на главата, ако знаете какви срамове бера навън... като кажа "Не, Дани" и той си удря сам шамари по лицето От къде го е видял това, не зная, никога не е удрян, как е разбрал, че "на място" го прави не зная, но не искам да си мисля какво си мислят другите майки  Че сигурно то детето си знае какво ще последва, ужас!

Моето дете когато си играе сам на площадката му доскучава по едно време и аз се възползвам да се приберем. Имаме различен режим от другите и както казват не ни съвпадат режимните моменти. Ако има други деца ще е нужно да чакаме всички да се приберат и ние да сме последни. 

Вие срам, аз страх едно време, докато не установих, че всички се шамарят.
Много сепритеснявах от тръшкането и удрянето с юмруци по главата. После един логопед, която се занимава с аутизъм ми обясни, че при децата това е вид самонаказване и наказване и на мама. Те знаят, че правят нещо лошо (първи вариант) и се удрят. Втори вариант - знае, че така те манипулират и го правят.

Аз съм шамарила в някои моменти, но само в нас, никога пред други хора, освен по гъзето шляп. Но се специализирах да го мъкна ревящ до нас и в резултат имам плексит на лявото рамо от натоварване

Е, Вени, все пак не всички се "шамарят"!

Така като чета, явно и ние навлизаме в периода, но за сега май е лек вариант. Когато не се случи това, което той е пожелал, започва да хапе наред, ако не успее да захапе някой друг, си хапе неговите ръчички. Но хапането не е леко, след това ръцете са му поне два дни зачервени.
Все още не се пошляпваме, за сега по-резкия ми тон помага. Но аз съм по принцип спокойна и рядко му навиквам, може би затова като скръцна със зъби, той кротва бързо и става много любвеобилен.

     Ох, направо ме дострашава като ви чета. Дано ме подмине този период, или мине по-леко, че не знам как ще реагирам. По принцип съм спокойна натура, ама знае ли се. Аз както имам ангелче сега, може би като се роди детето ще има доста драми.
Обикновено като кажа по-остро "НЕ" започва да хленчи малко, но се спира.
 На дядо му като че ли се тръшка малко повече, ама то защото му връзва за всичко и му угажда.

Аз си мисля, че всички деца минават през това, но ако има някое, при което не е имало подобно поведение, кажете!

Много хубава тема, като я прочетох и се успокоих. При нас тръшкането започна доста рано и за всяко нещо, което му откажа или не му дам на секундата се хвърля на земята или почва сам да се удря по главата, в парка днес едно детенце отказа да му даде играчката си и Алекс веднага се хвърли на земята. Много се бях притеснила, че правя нещо не както трябва и търсех причината в мен, защото майка ми твърди, че ние със сестра ми не сме се тръшкали и понеже малко неща отказвам на детето съм виновна аз, сега като ви чета и много се успокоявам, така че благодаря за хубавата тема, ще следя с интерес, как се справяте с този период

Е, Вени, все пак не всички се "шамарят"!

Чакай сега, ти какво разбра под всички се шамарят?
Аз явно не се изразих правилно - всички лапета минават през етапа на удряне на главата с ръце, юмруци, в стената. Ти май не си дочела надолу Това си е начин на манипулация на родителя.

Вени, моят не си е причинявал сам болка. Виж, да удари нещо или да го бутне, за да ме ядоса, и то по най-шумния начин - да, но сам на себе си - не.

Това с тръшкането е период. Трябва си постоянство обаче и децата  в един момент разбират, че номерата им не минават.
Факт е обаче, че има деца, които не се тръшкат.
Не че се хваля, но моя Боби е такова дете.
Буболечка.
За  разлика от брат си, който доста истерясваше и за двама.
Дори и сега Боби може да го убедиш само с думи, докато Антъни си е адвокат сам на себе си и с приказки може теб да те изкара виновен.

Пийте чайчета лайка, мента и т.н