Ема, Антъни на колко е? Аз още не съм се предала, че ще е мрънкало, опитвам се да обърна нещата 

Антъни е на почти 7.
Твоето детенце е още малко.
Недей да го шамаросваш, това изобщо не е начин. И както виждаш не работи, детето става по-зле.
Опитай да систематизираш причините, поради които се получава тръшкането. В кои случаи става реването. И ги избягвай.

Не шамаросвам, просто ми пада пердето като съм повторила над 10 пъти за конкретната ситуация. Удрям ръце ако е прекалил и върши работа, вероятно защото не е постоянно.

Парси ми води го ти в другата стая, аз в началото така, казвах не може да ревеш при мен и го водех, сега сам отива.

Не става-влачи се по пода 

М-И, дай пример за какво нещо се налага да повтаряш 10 пъти.
Той е само на 1 и 10 месеца...
Връщам лентата назад - моите на 1 и 10 месеца си бяха абсолютни бебета,  не са били в състояние да асимилират какво им се обеснява, аз и за това не съм си правила труда да им обеснявам  много.

Ема за всичко почти, просто много сбъдно дете както казват бабите и припрян първо реве, после може да успея да обясня. Примери бол: удря ме, понякога и без причина като на игра, друг път примерно, че не давам да ми бърка в пазвата, иска да бърка в контактите(нашите са запушени, но не мога да нося капачета навсякъде), спря да върти копчетата на фурната, но пък я отваря, че и на вратата стъпи един ден, събори ми ютията от дъската докато пълня вода на метър от него, паднала с върха и имам дупка в ламината, как не е на крака му не знам, казвам да не блъска чаши и чинии, яденето е едно мазало винаги, там рядко повишавам тон, че ми е важно да яде, ако се карам или не давам нещо спира да яде и иди го търси след 5ч.  Говори малко, но съм сигурна, че разбира всичко. В последно време се сърди, че казвам да приберем след игра.
Има дни в които ми се струва, че всичко е борба.

Цитат на: м-и в Май 02, 2013, 08:21:45 am

Парси ми води го ти в другата стая, аз в началото така, казвах не може да ревеш при мен и го водех, сега сам отива.

Не става-влачи се по пода 

Другата ми идея е да го носиш 

И аз я влача в другата стая. Дори я държа до стената мирно за 1-2 мин. и казвам, че ще стои наказана. Но тя се бори с мен и като се отскубне, пак си прави каквото е решила. Дори прави още поразии на инат.
parsi , разбирам те!....

цигу беше написала много добре преди няколко поста, че за повечето неща сме си виновни ние, когато става дума за толкова малки деца. м-и, сега подред и дано да съм полезна - за удрянето и бъркането в пазвата, да, хубаво е да кажеш не и да обясниш защо не се прави, но след 2-3 повторения решението е просто да му отклониш вниманието с друго, защото и да му повториш 10 пъти резлтат няма да има, напротив, само ще се изнервите и двамата. За ютията решението е просто в момента в който не я ползваш, а предполагам го правиш, когато той спи или не е в къщи изобщо, просто да е на недостъпно за него място.
За яденето какво да кажа, детето все пак е на 1.10 г., нормално е да прави мазало, повечето деца на тази възраст още ги хранят в устата
А това с наказването и стоянето до стената мирно, никога не съм го разбирала. Момичета, не унижавайте децата си, когато се държите с тях като с пълноправни човешки същества и те ще ви отвръщат със същото, няма да се държат като бебета.

Ние сме на фаза не искам. Как се справяте с това?
На 3,5 години всичко е няма и не искам. Трябва да повторя 20 пъти нещо, за да се свърши и докато не се  накарам сериозно не става /вече мразя себе си/. Иначе ще стане когато тя реши. Като не е нещо важно добре, но то е за: няма да се обличам ,когато тръгваме за градина, няма да си мия зъбите и т.н. Сега например е болна - не искам сироп, не искам да мерим температурата. Обяснявам, че е болна и трябва да се изпие, но не - уговорките продължават около час и завършват с каране. Като всичко това е придружено с "тръшкане" и рев.

М-и, детенцето ти прави нормални за възрастта си неща.
Ти просто трябва да премахнеш всички опасности, неща, които могат да го наранят. Ютии, печки, котлони фурни, неща, които детето иска да пипа и ще иска да пипа, докато ги вижда. Е печката няма как да скриеш...Всички деца искат да ровят в контактите - напълно нормално е за възрастта им да изучават света.
Да им се повтаря по 10 пъти "не пипай контакта" на 1- 2 години е безсмислено.
Ако е припрян и нервен, то това си е характер и трудно ще го промениш. Точно при нервните деца трябва да се подхожда максимално спокойно и да се избягват конфронтации.

Сладко, защо не я обличаш, докато спи...
Или и дай тя да си избере дрехи.
Боби, нищо, че е на почти седем, все още го обличам, докато спи, защото абсолютно не може да стане навреме за училище. Така че има и по-тежки случаи

Парси, завличаш в стаята му (или друга позната), затваряш вратата и държиш отвън. На третия път сам отива да си седне на стола в стаята, като е сгафил 

Сладко, защо не я обличаш, докато спи...
Или и дай тя да си избере дрехи.

Докато спи да я облека няма да стане, ще се събуди кисела, ще стане още по-голяма драма.
А дрехите винаги давам сама да си избира и цветовите комбинаций стават чудни, примирила съм се. Въпросът е, че някой я кара да се облича или да прави нещо и е длъжна да каже няма. Казвам "тръгваме по пижама щом не искаш" - пак следва рев.

Да, някои момичета тук също са се оплаквали от проблемно обличане сутрин - капризи, истерии, ревове.
освен да продължаваш да опитваш различни начини да й подобриш настроението сутрин...няма друго.
Нещо забавно, нещо във вид на игра, нещо по-различно. Трябва да "паднеш" на нейното ниво, така да се каже.

Ема, не помагат никакви игри, повярвай ми. Йоана се тръшкаше зимата да ходи на ясла "на по потник" . Съседите мислеха, че не иска да ходи на ясла, затова вдига къщата във въздуха всяка сутрин. А тя ходи с голямо желание, но зора е да се облечем и да идем дотам.

Стефи, пробвам го това с отвличане на вниманието, просто се поизчерпвам или като се ядосам или изморя, защото е непрестанно и не ми идва веднага на ум най-ефективното решение. Правя каквото и да е само като е буден, като спи трябва да съм на разположение  (събужда се да ме търси и пак си ляга) Гледам да не прекалявам и се надявам да го израсте скоро или поне да намалим непрестанното мрънкане и рев за всичко.
За храненето аз също го храня предимно, той просто сипва с лъжицата извън чинията или пльоска в чинията, накрая преминаваме на бъркане вътре и смазване на всичко. Просто е прекалено.
При нас игрите или закачките още минават и така го карам да правим някой неща, говоря и обяснявам, примерно за термометъра как мери Т и как ей сега ще писне да го извадим.
Въпроса е има ли начин да се променят тези неща? Това че и при други е така ме успокоява само до някъде, реално не ми помага.

Да доуточня,защо не стигам чак до такива крайности,а се опитвам само с говорене та на езика ми мазоли са излезли вече.Мога да го завлека в стаята разбира се,мога да държа отвън,но вътре се изпада в тотална истерия,което първо ме затормозява двойно,второ Митко когато изпадне в чак такава истерия става на червени плюски по цялото тяло.Някаква реакция прави от чак такъв рев-това за първи път го виждам.Та се опитвам со кротце,со благо да постигна така желания ефект.Надявам се да се получи все някога

Ема, не помагат никакви игри, повярвай ми. Йоана се тръшкаше зимата да ходи на ясла "на по потник" . Съседите мислеха, че не иска да ходи на ясла, затова вдига къщата във въздуха всяка сутрин. А тя ходи с голямо желание, но зора е да се облечем и да идем дотам.

Точно за това говоря.
Будим се около час преди тръгване за градината, с баща й се правим на маймуни, за да е в настроение, и като стигнем до обличането и тръгването все ще намери за какво да се тръшне.

Здравейте Не съм писала отдавна. Причината е, че така се уморявам, че заспивам преди Никол

И у нас програмата в същата - по-скоро пищене, не тръшкане. Ама то пищенето си е част от тръшкането де. В яслата са много доволни от нея. Там се държи добре, а вечер на мен ми се гевези. По едно време я биеха някакви момченца и тя понеже много говори, та ми се оплака веднага. Сега учителките казват, че не се биели вече. Но пък, като излезем с приятели, нашата ги налага и не си дава играчките. Ако сме навън, няма проблем, вътре ли сме почва една борба за играчки Забелязвам, че всичките деца дето се бият, все са от тези дето ходят на детски заведения. Социализират се децата

Гледам да не и се стягам на викането и тръшкането на Никол. Кой каквото ще да си мисли от околните То ние българите все имаме мнение за възпитанието на чуждите деца

Като удари друго дете, ми е много неудобно и винаги я карам да се извини. Много и говоря по темата. Все някой ден вярвам, ще спре. А когато ми се лигави и видя, че няма причина и го прави за спорта, я оставям да си мрънка. Започнах да и забранявам да гледа филмчета, ако много се провини. Това засега най- хваща дикиш!

Много хубава тема. Гледам отдавна не е писано, та да я възобновя. На мен Андреа онзи ден ми се тръшна на паркинга прд магазина. Само я преместих на тротоара, че главата и висеше извън него и я оставих. Първо се тръшкаше, после почна да лежи и да гледа небето, накрая се обърна по корем и започна да ни гледа с кака и как седим и я чакаме. Накрая казах на Ивана да и каже чао, казахме и чао и тръгнахме и сляд няколко секунди беше дотичала с рев. Каката обаче преди когато и тя се тръшкаше, беше много по-тежък случай.  Имало е случаи да реве по един час, че искала всички стафиди наведнъж, а на малко по малко да и давам. Но в крайна сметка като не отстъпваме и малко по малко се научават, че нямат никаква сметка да се тръшкат и евентулно спират с това тръшкане.

Аз пък викам... никак не се гордея и не го смятам за решение, но и аз като м-и се изчерпвам от непрестанната борба (то всичко е преговори: да се облече, да се съблече, да седне на гърне, да стане от гърне - просто НИЩО не прави доброволно). Както беше писала една мама в друга тема, само като започне да помръква вече и настръхвам цялата. Като реши, че ще реве, просто си търси причина: "искам да пишкам" и вече мрънка, докато го казва, изваждам гърнето и веднага следва "не искам да пишкам" и истеричен рев. И увещания не помагат - напротив, колкото повече се правя на маймуна да й угодя, толкова по-зле става. За това, игнорирам колкото мога и вече като ми падне пердето, взема, че се разкрещя и като ме види такава озверяла, да видиш как се спира на секундата и започва да повтаря: "мама добричка" . И до шамари съм стигала, но от тях определено ефектът е нулев. Ще ми се да намеря друг начин, защото от тези съмнителни методи и на мен ми се къса сърцето, а и "възпитанието" е със съмнително качество, но... Честно, чудя се на тези хора в САЩ как издържат без да удрят, повишават тон и т.н. Ако бях там, да са ми я взели до сега... Че било период също не ме успокоява много: ами ако просто чакам да отмине, вместо да го прекратя, няма ли да си отгледам глезла?!