Оставям я да се тръшне,чакам да отмине,но давам да разбере,че няма да стане.Просто и казвам,че като и мине може да говорим като големи...да си поплаче,докато и мине.
Мойта за сега е кротка като цяло,ама като и дойде на моменти истерясва.
Бяхме на една вила с приятели,слагаме масата,пече се скара...всеки е зает с нещо.На Бузана не и се обръща нужното внимание.И като се опъна да се тръшка на терасата,под масата,за да пречи достатъчно и да я отбележим .Ми прескочих я и казах,че като и мине ще я нагушкам.Веднага стана хитрушата.

Ваня май и като действаме не ускоряваме отминаването Моят син най-много драми има като има проблем, било то да е болка или умора. Ако е някаква продължителна зъбна криза, гледам да не позволявам да мрънка. Вземам нося,  разказвам нещо, предлагам забавления, приказки ( стигнахме и до този момент ) Понякога оставям всичката работа и излизаме навън, позволявам просто да ме разхожда по неговите си неща, друг път чистим заедно
Всъщност от като открих, че проблема е в мен, че не ми достигат нервите и търпението, някак е по-лесно.
 Пак имаме моменти, в които нищо не помага и изобщо не ме отразява, просто се тръшка, реве, пищи или си мрънка и протестира за всичко - е в тия вече не мога да издържа и пак се връщам на мислите, че нещо не е наред и имаме нужда от помощ. Виковете не помагат, тогава преминавам в режим блокаж  ставам невероятно спокойна и мога да го изтърпя докато се измори. Като се укроти си го гушвам и предлагам нещо подходящо.

Моят хубавец се тръшна веднъж на главната пред входа на едно заведение, оттам беше хванат от баща си за яката на блузата и посъветван с два шамара. Факт - повече не се повтори. Другото което правим - изпълняваме желания само, ако се помоли правилно, без нервни изблици, рев и мрънкане. Изнервям се много, ако ми каже ИСКАМ, аз да кажа НЕ и така 100 пъти....

Моят хубавец се тръшна веднъж на главната пред входа на едно заведение, оттам беше хванат от баща си за яката на блузата и посъветван с два шамара. Факт - повече не се повтори.

Засега не се е повторило 

Моят хубавец се тръшна веднъж на главната пред входа на едно заведение, оттам беше хванат от баща си за яката на блузата и посъветван с два шамара.

Не си бийте детето.    Бащата може да шамароса детето, но детето не може да шамароса бащата. Дори шамарите унижават и болят, и не учат на нищо хубаво.

Бащата може да шамароса детето, но детето не може да шамароса бащата.

А, не може то! Виждала съм деца така да налагат родителите си (и то деца, които не са бити!), че жал ми става за клетите хорица . Само се моля поне това да ме отмине, че не знам каква ще е "оправията" там 

Чудя се на каква възраст започват да схващат, че е обидно да бъдеш шамаросан? Моята хубавица като я попитам дали да я плесна, все си иска шамари 

Разни хора, разни идеали... Може би, защото ми е още много далеч от главата, но не мага да си представя да си бия детето. Противоречи на всичко в което вярвам и на мен самата.

Чудя се на каква възраст започват да схващат, че е обидно да бъдеш шамаросан? Моята хубавица като я попитам дали да я плесна, все си иска шамари 

Предполагам като станат тийнейджъри. Веднъж попитах единия от моите "Избери си - да те накажа или да ядеш шамари" и той: "Давай шамарите, че е по-бързо и да ходя да играя" 
Каквото и да си приказвате, не вярвам, че някъде има родител, който поне веднъж не е разтривал дупето на отрочето си. Не говоря то да е на 2год. примерно и да каже: "Аз не съм". От 2 до 22 колко бой може да изяде 
И все пак да си кажа, че не приемам шамарите за щяло и не щяло и като предпочитан метод от родители вместо разговор, че да не излезе сега обратното Аз си имам други методи на възпитание, които дават резултат към момента.

Аз си имам други методи на възпитание, които дават резултат към момента.

Ами Мими споделяй де  подкуп ли чакаш  те и таште ще попорастнат и ще започнат да се водят ама кога 

Засега не се е повторило
[/quote]

Не се повтори...Тогава беше на две, вече е на девет. Аз не позволявам да ми се налага, той е инат, но не повече от мен.

Каквото и да си приказвате, не вярвам, че някъде има родител, който поне веднъж не е разтривал дупето на отрочето си.

Има. Баща ми никога не ме е ударил. Хайде да речем, че е понеже нашите са разведени и не съм изразстнала при него, но той и сестра ми, която му е дете от втория брак, никога не е ударил. А аз ядох бой от баба ми и дядо ми ( при тях живеех, те са ме отгледали) един едниствен път в 4ти клас и ако не бях забравила да се прибера от училище от сутринта до вечерта, никога нямаше да съм яла бой.

Разни хора, разни идеали... Може би, защото ми е още много далеч от главата, но не мага да си представя да си бия детето. Противоречи на всичко в което вярвам и на мен самата.

Не вярвам да има човек, който да е решил едва ли не още с раждането, че ще си шамари децата. Мен не са ме удряли (даже съм се молила да ме набият, вместо да ми мрънкат  ). И сега като видя някой да си удря детето ми става гадно. Като беше бебе, баща й ми казваше да го давам по-полека с грижите, че щяла съм да се изнервя накрая от толкова старание и да взема да я шамаря. Все едно ми говореше на чужд език тогава - аз да си бия детето?!?! Само че има деца и деца, както и различни прагове на търпение. Завиждам на хората с железни нерви. Безспорно боят си е израз на безсилие. Еми безсилна съм си понякога...

Боят отглежда комплексирани хора. Приеме ли детето, че някой може да го бие днес, утре ще приеме, за нормално, че учителката може да го шамари, че шефа му може да му крещи, че може да бъде унижаван от други хора и т.н. Те забравят за какво сте ги били в момента, в който изядат последния шамар, но приемат, че това е приемлив начин на действие в живота - да биеш и да бъдеш бит...

Разни хора, разни идеали... Може би, защото ми е още много далеч от главата, но не мага да си представя да си бия детето. Противоречи на всичко в което вярвам и на мен самата.
Почакай да порасне още мъничко и тогава пак ще си говорим-аз също не си представям някой, който бие бебе на 6 мес.

Цитат на: orchidblossom в Септември 08, 2013, 09:35:07 am

Боят отглежда комплексирани хора. Приеме ли детето, че някой може да го бие днес, утре ще приеме, за нормално, че учителката може да го шамари, че шефа му може да му крещи, че може да бъде унижаван от други хора и т.н. Те забравят за какво сте ги били в момента, в който изядат последния шамар, но приемат, че това е приемлив начин на действие в живота - да биеш и да бъдеш бит...

Не знам дали имаш деца, но мисля че по-скоро нямаш, защото при всичките добри идеи които имах за отглеждане на отрочето ми, то е в състояние да ме докара до нервен срив и се потупваме. Не се гордея с това, но и аз съм безсилна понякога.
Сега се сещам за един лаф, който съм чувала-преди имах 5 теории за отглеждане на деца, а сега имам 5 деца и нито една теория-нещо от този род беше.

Цитат на: rositka13 в Септември 04, 2013, 14:24:14 pm

Разни хора, разни идеали... Може би, защото ми е още много далеч от главата, но не мага да си представя да си бия детето. Противоречи на всичко в което вярвам и на мен самата.
Почакай да порасне още мъничко и тогава пак ще си говорим-аз също не си представям някой, който бие бебе на 6 мес.

Цитат на: orchidblossom в Септември 08, 2013, 09:35:07 am

Боят отглежда комплексирани хора. Приеме ли детето, че някой може да го бие днес, утре ще приеме, за нормално, че учителката може да го шамари, че шефа му може да му крещи, че може да бъде унижаван от други хора и т.н. Те забравят за какво сте ги били в момента, в който изядат последния шамар, но приемат, че това е приемлив начин на действие в живота - да биеш и да бъдеш бит...

Не знам дали имаш деца, но мисля че по-скоро нямаш, защото при всичките добри идеи които имах за отглеждане на отрочето ми, то е в състояние да ме докара до нервен срив и се потупваме. Не се гордея с това, но и аз съм безсилна понякога.
Сега се сещам за един лаф, който съм чувала-преди имах 5 теории за отглеждане на деца, а сега имам 5 деца и нито една теория-нещо от този род беше.

Има прекрасно момченце, не си развива само теории.

Освен, че е прекрасно (мерси, Боби  ) момченцето ми е две годишно и неговорещо изобщо. А когато и вода не може да си поиска, смятай какво е ... истериите са всекидневни напоследък. Но изводите ми са по скоро от гледна точка на редовно поступвано дете, отколкото на родител. 

И ние май започваме да навлизаме в този период. Как стана на 2 и като с нож взе да почва да се тръшка. Не се е стигало до истерии, но ще гледам да го потуша това тръшкане още в зародиш.
И моето дете не говори и не мога го разбера какво иска та все трябва се гадае.

Правете разлика от бой до бой, едно е шляпване по дупето, друго е пребиване. Никой не говори за второто, или поне аз.
Не вярвам, че едно такова шляпване ще направи едно дете комплексирано, комплексите според мен се развиват на съвсем друго ниво. Дори аз си мисля, че се получава точно обратното - едно системно бито дете става побойник, защото търси къде да избива събраната агресия и понеже не може да си го върне на родителите, търси по-слаби жертви.
Пиша всичко това, не за да защитавам шамаренето, а за да не сме толкова крайни, все пак никой не знае какво му предстои занапред. Това, че не сте пляснали 2 годишни деца, не означава че няма да пляснете 12годишни например. Защото аз знам, че трудното тепърва ни предстои. А то ще бъде много трудно... Дано след години пак да си пишем, независимо от методите на възпитание и да се гордеем, че сме отгледали качествени и достойни хора.

Предстои ми да бъда майка... но не се сдържах да не се включа поне на теория в темата.
Против съм системното биене на дете, камо ли на бебе! Но и обратното не разбирам (от видяното около мен) не мога да си представя, че детето ти (което е на 8 години вече) ще ти посяга, отговаря, не слуша, дори се прави, че не си му казал нищо, тръшка, вика и въпреки това ще продължаваш да НЕ го шляпваш по дупето, никога да не си го правил и да си против това. Това е немислимо.. и вярвайте ми виждала съм го от много близо и съм потресена.
Аз съм удряна шамар по бузата точно 3 пъти в живота си, но съм запомнила и трите. Според мен е важно не да шамариш детето винаги когато не слуша, а да го шляпнеш веднъж, но в точния момент. Т.е. един единствен шамар е способен да научи детето как не може да се държи, и че си му родител и трябва да те уважава. Поне на теория това е моят план за възпитание - един шамар в точен момент. Но ще видим как ще е де, има време.

  Каквото и да си говорим, всичко опира до дете и до здравината на нервите на родителите
Едно само ще кажа - никога не казвайте "никога"!