И моето е същото като на sixsens, а скоро ще стане на 4 г. Единствената разлика е, че истериите стават по-кратки, и макар и рядко има светли дни.
Викането, пляскането и наказанието не помагат, или както казва sixsens когато тя реши. Винаги тя трябва да е отгоре и да стане нейното.
А най-много се дразня, че истериите в повечето случаи стават без причина, от нищото.
Именно, обикновено цялата дандания е просто ей така за спорта. Някой ще каже - не може то така, едно дете щом нещо реве и се тръшка, има си някаква причина. Да, има - инат и проклетия, нищо повече! Аз съм се изумявала за какви простотии ми прави грандиозни панаири, ще кажеш, че света свършва. Колкотои да се поставям в нейната главица и да се опитам да разбера защо го прави, как евентуално усеща нещата - не мога да проумея и разумна причина не намирам. Ама то как да намеря, като такава няма. Пример от тази сутрин - не иска да облича блузата, която съм приготвила. Ок, питам коя иска - отива до коша с прането и вади мръсната от вчера. Обянсявам, че е мръсна, че мирише лошо, че госпожата в яслата няма да я иска такава мръсна и т.н. Не и не и се започва пищене, тръшкане и т.н. Отварям гардероба и казвам - избери си друга блуза, искаш ли? Да, искам - почвам аз да показвам - избира една, питам - ще я облечеш ли? - да!, тръгвам да я слага,м - писък - нееееее, не я искааааам, махни я. От предишни опити знам, че още 100 блузи да сложим, пак ще пищи, просто защото вече се е наела и толкоз. Облякох я аз, пищи не пищи, аз трябва да ходя на работа. Тръгвам да си обувам панталона - писък - неееее, съблечи се! Защо питам, отговор няма - само нов писък. Накрая вече не издържах - виждам, че закъсняваме, развиках се, облякох се, гушнах я и я запитах защо е този цирк. Пищя, рева, тръшка се и в един момент сякаш съм натиснала копче, взе да ми се умилква, да ми се хили и да бърбори, сякаш и тя току що идва, нищо не е станало. Е айде някой да ми даде една разумна причина за това? Някаква нужда нейна ли не задоволявам, някакви чувства ли наранявям с тъпата блуза, какво? Ми нищо, просто инат. И така е за абсолютно всичко! Нито мога да ги предвидя, нито да ги предотвратя тези епизоди, нито да ги спра. Просто в един момент решава, че се е наревала и натръшкала и спира, пък аз да си се треса от нерви и безсилие, няма проблем. Е, повярвайте, не се издържа на това. Който може да удържи и да не се нервира и вика - евала! Аз - не мога!
И моето дете изобщо не е изключение. Сигурна съм, че и тук във форума има и други такива деца, ама майките им не смеят да пишат и да се оплачат, защото остават често неразбрани и едва ли не се намеква, че преувеличават, какво искат те - така са децата. Да, ама не, така са някои деца. Човек, който не е ставал свидетел на такива ежедневни истерии и тръшканици, не вярва за какво става дума. До момента всеки, който си е мислел, че преувеличавам, включително майка ми и свекърва ми, в момента в който им се случи и на тях и видяха с очите си, вече с други очи гледат като им разправям. Чак ми е смешно като си спомня физиономиите им - ауууу, ама тя верно много дива била
А, добър ден, аз ей тъй от лиготия и нямане какво да правя си ги измислям.