Трябва само да удържиш още малко.

Ммм да, 15г. и готово 

Елфи не ти се струва нормално да се търси причина?! Е добре то като не я знам как да отговоря на очакванията му по подходящия начин, че и вълка сит и агнето цяло да бъде 

Исках да кажа, че понякога е просто инат и толкоз. Въпреки старанието ни.

Сикс все едно за моята щерка говориш. Мен ме спасява това, чене съм 24 часа с нея, колкото и кофти да звучи, но това, че имам почивка ми помага. Освен това и тя има почивка от мен.
Твоята на колко стана вече? Ивана вече е по-спокойна, макар че пак си има инатчето в характера. Но някои неща е свикнала, че са рутина и не се опълчва толква вече. Какво да облече обаче е разправия всяка сутрин, освен ако не я хвана сънена и облека на момента, защото тогава не противоречи. Иначе се гоним половин час, както се обърна към малката да я оправя и нея, нашата започва да се съблича и събува, ако нещо не е е на кеф. Но пак в последно време се живее. Пак са стойки и разправии, но по-кратко продължават. И разни рутинни неща е научила и като ги правя винаги по един и същи начин ( примерно слагането да спи) и общо взето лесно минават вече. Освен това е лесна на градина да ходи. Обича , не плаче да остава с мен, а си отива с удоволствие.

Сиксенс, така като те чета твоят случай е изключение, така, че няма за какво да се обвиняваш, гледайте да оцелеете още малко, пък по-добри времена ще дойдат

За съжаление - случаят на Сикс, (както и на други споделили същото) - хич не е изключение. Лично аз такъв проблем с моя синковец - нямам, но откакто родих на какви деца се нагледах...чак ми е ставало "религиозно" - в смисъл идвало ми е да се кръстя.  Ама понеже от тъпотии и клишета като "то така е с децата" и "няма начин да се тръшка без причина и от чист инат" - на майките се внушава, че то като стане така - явно те нещо бъркат - повечето дори не смеят да споделят. Дори в близкия си приятелски кръг. Оттам следват самообвинения, "родителски комплекси", напълно излишно чувство за вина и несправяне... А е толкова по-лесно, честно и полезно да си кажем, че деца има всякакви, има и такива и родителите им нямат вина за това, че са такива характерчета, нито пък че не им издържат нервите на тези циркове. На който не му е било на главата - той може да развива теории. Докато не го сполети същото "на живо" Тогава "друга песен запяват"... Романтиката на родителстването - приключва в болницата. Оттам насетне си е екшън - къде по-голям, къде по-малък, ама лесно не е никъде, пък постоянно приятно и весело - още по-малко.

По този повод да споделя, че скоро ми попадна едно филмче (бозица, ама весело по темата) казва се "План Б", с Дженифър Лопес. Та в него един от героите (татко на 3 деца) обяснява на друг (кандидат-татко) какво е да си родител и му казва: "Много, много, много е зле...., а после вземе че стане нещо хубаво. После пак е много, много, много зле и пак вземе, че стане нещо хубаво. Че за тези хубавите моменти си заслужава всичко, иначе е много, много, много зле".  Цитирам по памет, но се смях от сърце, защото си е баш така положението и няма нищо страшно и срамно да си го кажем. Нито значи, че за нас "много злето" - не си заслужава оня момент на "нещо хубаво".

Облякох я аз, пищи не пищи, аз трябва да ходя на работа. Тръгвам да си обувам панталона - писък - неееее, съблечи се! Защо питам, отговор няма - само нов писък.

Едно към едно
Това се случваше почти всяка сутрин, когато всички бързаме. Но моята девойка, ако я облека на сила тя се събличаше. Така че очаквай още усложнения. Всеки ден закъснявахме за градина, съответно аз за работа.
Прочетох за срещата ви с психолога, което ме успокоява донякъде. Благодаря за споделеното.

О, да, като я облека, започва да се съблича. Добре че още не е много задобряла в обличането и събличането, особено като е ядосана. Но пък това още повече влошава положението, защото съвсем се ядосва

Елф, точно това имах предвид!

не мога да си представя, че детето ти (което е на 8 години вече) ще ти посяга, отговаря, не слуша, дори се прави, че не си му казал нищо, тръшка, вика

Дано на практика не ти се случи, пожелавам ти го от сърце.

Дъщеря ми е гореописания тип. На 6 е.
Говоря, говоря, говоря..... такъв тъпигьон не сте срещали в живота си.
Някой беше описал по-горе, че с говорене и обеснения ставало най-добре....
Не и при дъщеря ми. Резултата от многото ми обяснение с мирна цел е, че започва да се дразни и да ми отговаря, че това вече много пъти го е чула!!!


Сина ми е божество в сравнение...
Майка ми цяло лято се опитваше да ми втълпи, че аз съм виновна за нейното поведение....
Няма значение, че възпивам сина си по същия начин, а и го глезя повече.

Безкрайно ми е мъчно, че дадох 13 години от живота си, за да имам това дете,  явно съм заслужила да нямам минута спокойствие...

Албена, твоята мома отпреди да имам дете ми е "светъл пример", че такива деца просто са си такива деца и това няма ниииииищо общо с начина им на отглеждане и възпитание. Достатъчно добре познавам и Сикс и Габи, за да ми е пределно ясно, че дребната не се държи така, защото мама и тати някъде яко бъркат - тя си е просто такава. Ето - ти имаш две деца, еднакво ги гледаш - различни са резултатите.

Тази теория с безкрайните обяснения и увещания - винаги ми е издишала на мен лично. Но и аз като повечето тук си казах "е, щом всички така правят и казват, че само така е правилно - давай и аз". Еми моите уважения и извинения, ама точно преди час, за пореден път "практиката опроверга теорията". След цял ден (пореден), в който аз "възпитавам сина си правилно" - обяснявайки защо не бива да хвърля възглавниците на дивана по земята, да ме замеря с кубчета, събирам ги 10 пъти и пак обяснявам, ако и да ми идва да го удуша вече, а той пак прави същото....идва баща му. Следва буйна радост и няма и 30 мин. на това същото поведение, баща му реагира с "класика БГ". Внезапен вик, озъбване и притискане в един ъгъл и мели отгоре му....не му посяга, не го е пляснал дори. Само се зъби и пита защо е направил еди какво си и иска обещания, че няма да се повтаря. След което, до настоящия момент - аз имам едно кротко, разбрано, хрисимо дете. Баси! Нито го е страх от баща му, нито нищо - пак му се радва и гушка, ама явно има и респект и знае, че там няма да мине нищо. Две проби да се лигави имаше, попитах да звънна ли на баща му да кажа, че не прави каквото е обещал - на секундата се приключи.

Ами това не е прецедент, нито само в нашето семейство става така. Отделно, че аз като бях дете - си беше практика повече да те "отрежат", да не те молят и да ти се обясняват до припадък, да те пляснят даже като "не вдяваш" и не мисля, че някой от нас е израснал травмиран, или калпав човек поради такова отглеждане. Сега станахме много модерни, ама последните поколения деца - все по-лигави и неадекватни като гледам аз край себе си поне. Има и изключения естествено, ама те са по-скоро потвърждаващи правилото.

Жбрули, казала си го много точно това което и аз мисля, не смятам че безкрайното обясняване е най-доброто за някой деца, както и другата крайност. Трябва да се намери златната среда, но момента е безкрайно  тънък и рискуваме да се подхлъзнем на едната или другата страна. При моя син това с приказките много не върви, просто не те слуша и започва да говори на друга тема-резултат никакъв плюс крайно изнервяне от моя страна. За разлика от сина на Жбрул, не го е страх от нищо-не признава авторитети и номера с "ще кажа на баща ти" изобщо не върви. С бой също не  става при него, защото се заинатява и нищо не се получава и сега пробваме да сменяме болезнени теми, бъбрим как не бива да се постъпва, правя се на глуха за някой неща и така я караме. Надявам се да израсне и стане по-разумен.

Тази теория с безкрайните обяснения и увещания - винаги ми е издишала на мен лично. Но и аз като повечето тук си казах "е, щом всички така правят и казват, че само така е правилно - давай и аз". Еми моите уважения и извинения, ама точно преди час, за пореден път "практиката опроверга теорията". След цял ден (пореден), в който аз "възпитавам сина си правилно" - обяснявайки защо не бива да хвърля възглавниците на дивана по земята, да ме замеря с кубчета, събирам ги 10 пъти и пак обяснявам, ако и да ми идва да го удуша вече, а той пак прави същото....идва баща му. Следва буйна радост и няма и 30 мин. на това същото поведение, баща му реагира с "класика БГ". Внезапен вик, озъбване и притискане в един ъгъл и мели отгоре му....не му посяга, не го е пляснал дори. Само се зъби и пита защо е направил еди какво си и иска обещания, че няма да се повтаря. След което, до настоящия момент - аз имам едно кротко, разбрано, хрисимо дете. Баси! Нито го е страх от баща му, нито нищо - пак му се радва и гушка, ама явно има и респект и знае, че там няма да мине нищо. Две проби да се лигави имаше, попитах да звънна ли на баща му да кажа, че не прави каквото е обещал - на секундата се приключи.

тая история ми напомня за кучето, което отглеждаха в апартамента на баба ми. забранено му беше да влиза в кухнята, но никое същество от женски пол не беше в състояние да го изгони от там. все се умъкваше, скриваше се под масата и дебнеше да гепне нещо за ядене. но само да се покажеше в далечината някой от мъжете, дори и много възрастният ми тогава дядо, който едвам ходеше - куче Микси напускаше скорострелно кухнята.
един единствен път, когато отидох да ги видя и отново заварих Микси да дебне под масата, се ядосах толкова силно, че явно по гласа ми пролича, че този път наистина ще го ударя и той се омете респектиран.

с извинение, че сравнявам безценните ни съкровища с куче, ама принципът е същият. те просто разбират кой има авторитет, чия заплаха тежи и може да се валидира, а кой просто плаши гаргите.

Аз пък като дете изпадах в ужас, че дядо ми може да си сбръчи веждите. Съвсем сериозно, все с това ме плашеха. И като верно ги сбръчеше, просто имах чувството, че в земята потъвам. Никога не е е удрял, не помня да съм наказвана, само говореше и го избиваше на съвест. Според мен това беше най-дорброто възпитание. Понеже ако успееш да им набиеш в главите да им е гузно от нещо,  няма нужда да ги наблюдаваш, те сами са си коректив. Ама това точно с много говорене става и естествено на по-голяма възраст. Но мен на 4 годинки вече си ми беше гузно да направя нещо, което са ми казали, че не може или да не кажа истината. 

П.П. После съм го гледала как го прави и със сестра ми това бръчене на вежди - ми то му беше смешно на човека, ама стискаше зъби.

те просто разбират кой има авторитет, чия заплаха тежи и може да се валидира, а кой просто плаши гаргите.

Разбират, и то много добре, от ранна възраст.

Ще дам пример с двете баби на моята дъщеря - майка ми и свекървата.

При първата се яде, каквото се сложи на масата - три пъти на ден. Ей така - сяда и яде, без да мрънка /отварям скоба, че майка ми страшно много ми е помагала за детето, и дори да не го признава, заради другите внуци  , това е внучката, която обожава и за нея има най-голямо място в сърцето й/.

При свекървата положението е следното - сяда Диана на масата, баба й пристига като сервитьорка и се започва едно предлагане и избиране на ядене, придружено с мръщене, цупене, капризи и т.н. докато се стигне до избор на менюто. Вълна ми е пуснала устата да се разправяме, обаче съм вдигнала ръце. Познайте кой е виновен и на кого се звъни:

- Диана пак ме подлуди, не яде това, онова, вече не знам какво да правя...
- Извади каквото имаш от хладилника, направи нещо за ядене, вместо да й предлагаш 10 варианта и да търчиш до магазина за всяко хрумване на внучката ти.
- Ааа, ама то ще остане гладно детето!
- Като я гледам, хич не е седяла гладна.
- ..................../тука има безсмислена тирада какво й се предлага, как пък тя се мръщи, как на баба й вече й омръзнало и пр. глупости/
- Остави я гладна една вечер, да видиш утре как ще яде, каквото сложиш.
- Ааааа, сакън!!!!

Вече отдавна не й слушам оплакванията. Не съм виновна аз, че детето няма респект.
И на мен би ми било приятно някой да ми се върти на пета по цял ден и да ми обслужва капризите, хич няма да протестирам, но няма кой 

Една вечер моите сладури говорят в леглата и не заспиват. Казвам на баща им да отиде и да им се скара, че е късно. И той отива. След малко се връща и :

" Децата казаха, че аз не мога да им казвам да заспиват, защото само мама е шефът на децата и само тя може да им  казва какво да правят"
 

Джам, с малки деца като моето и около тази възраст - баш както куче се възпитава - така и с тях се получават нещата най-добре. И то не е да не го знам и досега 1000 пъти практически да се убедих, че тези методи работят най-добре, ама и аз съм патка. И то голяма! Ако моЙ ти обясня защо хем виждам кое работи и е ОК, хем вечно ме гризе, че е в конфликт със сегашните "възпитателни моди" и в крайна сметка - все грешното решение взимам в дадена ситуация. Отделно, че сега като говори много и очевидно ме разбира добре - тотално ме избива да се обяснявам, а той продължава ведро да ми се прави на неразбрал и да хитрее. Отделно, че ме е полазил "синдрома на разведената жена" явно и все се обвинявам, ако избухна и го скастря (дори съвсем на място и с пълно основание), че не съм устискала и не съм изляла пак 5 километра обяснения, само защото като цяло съм изнервена и уморена от това да го гледам сама и затова реагирам нервно... Та вместо да го "наместя" него когато и както трябва - аз забивам да си правя самоанализи на тема "аз сега се вбесявам, защото той се оля, или си го изкарвам на него заради баща му..." и тя става една драма сапунена - не е истина 

За да съм откровена - никакви особени проблеми не ми е създавало детето за нищо досега. Няма тръшкане, истерии, злоядство, капризи - това което е проблем за много от момичетата тук. И оттам пък допълнително се навивам, че нямам основания да го скастрям, че разхвърлил, че това и онова, все пак дете нали...ама явно не е баш така.

Жбрул, нима си представяш, че дете на 2 години и 8 месеца разбира защо не бива да е разхвърляно? Или че трябва да си пази дрехите.
На седем моите вече знаят и ползват салфетки и кърпи, пазят се. Дори не трябва да им напомням. За всяко нещо си има възраст.

Прекалено големите изисквания към децата на ранна възраст довеждат до постоянно напрежение в отношенията.

Аз също на 2-3 години не съм обеснявала как, защо и прочие. Честно казано не съм имала и много време.
Не издребнявай чак толкова. Пести се нервите за после

Момичета, само мога да ви чета и да вземам пример за сега.. и да изказвам мнение. Не се знае и мен какво ме чака.. 
Jbrul, особено съгласна съм с всичките ти постове до сега. Аз лично тези нови методи на възпитание с постоянно говорене и увещаване не мога да ги разбера още от сега, особено ако детето се е научило да ти се качва на главата и не те уважава.
albenanedelcheva, много се надявам това, което виждам около мен да не ми се случи на практика. Затова и много се ядосвам на родители, които имат деца вече на по 8-9 години и те им посягат, отговарят, не слушат, дори се правят, че не са му казали нищо, тръшкат се, викат и родителите само стоят отстрани и говорят тихичко, като котенца. Ами викни веднъж по-силно и да те чуе, че да се съвземе на кой го прави. Говорене на такова дете вече според мен не може да му повлияе. Затова и написах, че напълно подкрепям Сикс. По-добре сега да я шляпне по дупето, отколкото след няколко години да се чуди къде да се дяне. Защото изпуснем ли си детето до тази степен за която пиша, то тогава според мен става страшно. Че то ако ни посяга на 8, като стане на 18 - какво ще е?
Със сигурност е трудно да приемеш, че си се развикал или дори шляпнал детето подупето.. Но по-трудно според мен е ако изпуснеш момента и детето от контрол. Все пак всеки иска най-доброто за детето си. И ако аз трябва да го направя, за да стане качествен човек - ще го направя. И ще се надявам като порасне да ме разбира и да ми е благодарно, както аз съм благодарна на своите родители.
Много ми хареса мнението на Jbrul  и искам да цитирам:

Отделно, че аз като бях дете - си беше практика повече да те "отрежат", да не те молят и да ти се обясняват до припадък, да те пляснят даже като "не вдяваш" и не мисля, че някой от нас е израснал травмиран, или калпав човек поради такова отглеждане. Сега станахме много модерни, ама последните поколения деца - все по-лигави и неадекватни като гледам аз край себе си поне. Има и изключения естествено, ама те са по-скоро потвърждаващи правилото.

Bobbie,  харесвам примера, който си дала.

ema2 не съм малоумна, спокойно - само така изглежда понякога.  Не държа да си пази дрехите апропо, те са затова - да ги носи, да ги пера - не за изложба. Храни се с прибори по своя воля, ползва салфетка по своя воля, мие си зъбите и ръцете по своя воля... Смея да кажа, че прави някои неща, които и по-големи от него деца не умеят, или не желаят просто. Нито искам, нито очаквам у дома да е подредено като в музей, нито ми е нужно. В ситуация, в която 10 пъти на ден се изсипват със замах цял кашон кубчета, с които не се играе, а просто така - да са изсипани, след което върху тях да се намята каквото има от дивана... Е, прощавай, но се изнервям накрая, след незнам кое поредно събиране, обяснение, че така не е хубаво да се прави, защо не е хубаво и пр. И при молба да ги прибере все пак ми се отговаря: "ти ги прибери" и ми се хили. И дума не може да става, че не ме е разбрал, отделно че той е странно подреден по принцип (не съм го учила на това). Събува си обувките, подрежда ги, обува чехли, следи всички да правят същото, вдига ме по 100 пъти, за да поставя дистанционното на телевизора му "на мястото му", защото на него му е високо, всяко боклуче от масата моментално се носи в кофата и пр. Така, че това разхвърляне за което говоря си е чисто лиготия и му е пределно ясно, че няма да се разкрещя или да ударя, защото е разхвърлил. Както му е ясно, че за същото баща му ще се скара и ще му нареди веднага да събира каквото е разхвърлил ЩОМ не играе с тези неща. Ако играе - никой дума няма да му каже, дори да се налага да прелитаме над играчките. Та така...нямам свръхочаквания, моя си е грешката, че детето ми няма респект от мен и се налага да го "плаша" с баща му, или с полицията... Ама на "полицията" вече не кълве, откакто схвана че все пак на тях никога не се обаждам, но на баща му - винаги мога.

Жбрул, радвам се, че не се задълбочаваш толкова.
Само за да те успокоя, борбата с оправяне на стаята, събиране на дрехи и играчки ще продължава докато децата пораснат и живеят с родителите. Това е и ще бъде постоянно напомняне, говорене, викане понякога, наказване/ "докато не си оправите стаята, няма да излезете"/. Специално аз искам да ги науча на ред, че после снахите да са ми благодарни.  Шегувам се.
Истината е, че ако едно дете е свикнало да живее в чиста и подредена къща, то после, когато порасне, ще има също такива изисквания към условията си  на живот. Това е неоспорим факт.

Такива работи...

Надявам се, че никой не възприема постовете ми като критика. Просто си споделяме тук.

ema2, изобщо не съм ти възприела поста като критика. Просто уточних какво точно имах предвид в предишните и за какви неща конкретно се отнася моето "недоволство" от Дани понякога. Много се смях да изляза "майка със сериозни изисквания към детето си", признавам, понеже съм толкова лежерна, невзискателна и незадълбаваща в детайли като цяло (не само спрямо него), че чак не е полезно това моето. Иначе напълно споделям мнението ти, че каквато среда обитават децата - в зряла възраст намират за нормално да обитават именно такава. Дани като гледа, че винаги се яде на покривка, с прибори, салфетките просто са нормално за ползване нещо колкото и храната която яде....едва ли като голям ще вземе да хапва върху вестник, на крак и да си прибърсва устата с ръкава. И аз като тийнейджърка не бях от най-подредените, защото имаше кой да ми ходи по задника и често да върши това вместо мен - и аз хитреех демек. В момента, в който заживях сама, като съм свикнала да ми е чисто и подредено и в 3 през нощта след дискотека съм прала и закачала пердета...  Та подобни неща не си ги слагам на сърце, убедена съм че на каквото е важно и значимо - ще си науча детето. Просто и аз като всички - гледам да оцелея "родителствайки" и съм в постоянни чуденки къде е границата за едно, или друго.... Нормално, предполагам при всички е така.

П.П. Обаче вчера така се пребих жестоко стъпвайки за пореден път на едно такова кубче, че като си видях моравото коляно ми идваше да ги награбя пустите кубчета и да ги метна през прозореца. Спря ме само бруталната сума с която се разделих за да ги купя, че принца да строи, да си развива мисленето и двигателните умения...и да се опитва да ме убие с тях (това не го пишеше на кашона им). Гадове! 

Джбрул, на мен веднъм ми казаха: "ти ги прибери" и въпросните играчки не ги видяха месец. Повече тази реплика не я чух, като се ослушват след като съм казала да се приберат играчките, само ги питам искат ли пак да не си виждат неприбраните играчки 1 месец. Толкова скорострелно се действа тогава, че не е истина 
Аз се чудя защо пък четете книги за модерни методи на възпитание, възпитавайте какво ви идва отвътре, вие си познавате децата най-добре. Една книга няма да ви каже по-добре как да се справите. Идеи може да получите, но решение на ситуация надали. Ако ви идва да викнете - викнете, кво толкова. На мен едно време ми брояха до 3. Така и не разбрах какво става след 3, защото до толкова не сигаха нашите. Пробвах това и с моите, в началото ставаше, после ми казваха: "И аз мога да броя до 3, дори и до повече" и се почваше броене 
Вчера се сетих за ред ситуации в градинката с дете: въпросното бие всички наред, госпожите го държат за ръка, защото като го изтърват винаги удря някого. Прибирам моите и ги обувам, това минава и ме скубе пред погледа на дядо си и учителките, реакция от вмирисания на алкохол дядо никаква. Учителката втрещена повика психоложката. На следващия ден тя чакаше родителите, за да говори с тях. Сляд известно време, разминавам се в коридора с майката с детето и то ме удря по задника. И тя: "Недей бе маме, не се закачай" и му се хили. Само се обърнах към него и му казах:" Май на теб боят ти е малко, че удряш другите". Тази майка пристига след малко и: "Госпожо, аз детето не си го бия, само му приказвам", казах и само: "Личи си че е изтървано, ако още веднъж посегне на мен или децата ми, аз на теб ще ти избърша един шамар, пък ти си му говори колкото искаш". След това на 2-3 пъти като се засечем се прави на разсеяна и излиза да гледа менюто, само и само да не я видя.
Та така... предпочитам да им шляпна по един шамар, но да нямам такива изтървани деца като въпросното.
Това не означава, че ги бия постоянно де  на мен ми е достатъчно вече само да ги погледна, строяват се в 2 редици