Жбрул, ще ме прощаваш, ама в къща с толкова малко дете за мен е най-нормалното нещо да има разпилени играчки. Ам че, внимавай къде стъпваш И си щади нервите.

mimi26
Jbrul, с последния "П.П" направо ме съсипа от смях!

Според мен то си завии и какво искаш да постигнеш. Аз примерно никога не съм искала да имам деца, какот мими26 казва, които като ги погледна и замръзват, само защото съм аз. Искам точно обратното - да им набия в главите, че трябва да поставят под въпрос всичко, включително и моите обяснения. В деня, който спечелят спор с мен и са ми оборили аргументите ще знам че съм ги научила добре. Няма да е скоро този ден де , но един ден ще дойде. Нали възпитанието е един вид обучение все пак, а на всяко обучение това е крайната цел. Дето вика шефа ми това е най-приятният момент, като им кажеш това и това не е така, а те започнат да ти обясняват защо не си прав и се питаш бе ти същият ли си дето преди няколко години дойде тук и не знаеше нищо за нищо. Та и с децата така.  Сега естествено са доста малки и това прави въпитанието по-трудно, но вярвам, че като винаги им давам причина защо искам това или онова, независимо дали още я разбират. евентуално в бъдеще сами ще си я търсят. Надявам се.

Та така... предпочитам да им шляпна по един шамар, но да нямам такива изтървани деца като въпросното.

Аз пък въобще не вярвам, че е изтървано заради това, че не са го шляпвали. Ти нали казваш, че скубело и дядото не реагирал.

Елф, то че е нормално - нормално е. Аз съм ненормална да купя нещо с 200 парчета и още три по 50....сакън да не остане недоразвит и да не моЕ да стане зидар  Ако го убедя да си ползва детската стая - няма да има дерт, там само той ще се спъва и пребива. Обаче то е хитро и му е по-весело като се пребия аз. Дойде да ме целуне, че да ми минело, след което любезно ме помоли да падна пак, че пак да ме целунел "лековито". Поне е мил и грижовен моят син, кУ не друго.

Мими, аз и книги за възпитаване на деца? Като видно кречетало компетентно по всякакви теми - би било обидно за мен да пипна подобно четиво хахах Ама понеже чета тука, а тук пък има достатъчно майки, които четат книги и то накрая моето "възпитание" взе, че изби натам без да се усетя особено. Но ще поправя тази грешка окончателно Когато съм я карала по усет - все ми се е получавало по-добре, не само с малкия..., но както казах - патката си е патка.

Starshine - няма да ти се разминат и на тебе такива П.П. Обещавам!

Боби, считам за абсолютно невъзможно да настъпи ден, в който някой да спечели спор с теб и да ти се изчерпят аргументите, пък двете да се случат едновременно - чиста фантастика. Не поставяй на милите деца такива непосилни цели, по-добре ги набий 

Jbrul,

Темата започна да става забавна, харесва ми 

Jbrul, развесели ми следобеда   След подобно падане моето диване ми каза чистосърдечно "Мамо, ох!"и ми донесе вълшебното кремче, с което мажем ожулените колена. Поради липса на детска стая дневната вече прилича на минно поле и колкото и да обяснявам да си събира играчките в определен за случая шкаф след като ги напъха ги вади моментално с още по-голямо настървение.

Боби, считам за абсолютно невъзможно да настъпи ден, в който някой да спечели спор с теб и да ти се изчерпят аргументите, пък двете да се случат едновременно - чиста фантастика. Не поставяй на милите деца такива непосилни цели, по-добре ги набий 

Ха ха, да верно, аз съм амбициозна майка . Що верно не взема да ги набия за по-лесно.

Добре де, респект, но как се постига?

Не искам децата ми да замръзват като погледна лошо, но пък не искам и за всяко нещо да ми се отговаря с няма.

Е, ако научиш отговора на този въпрос ми се обади моля те!

Добре де, респект, но как се постига?

Не искам децата ми да замръзват като погледна лошо, но пък не искам и за всяко нещо да ми се отговаря с няма.

Спред мен се постига като и ние ги третираме с уважение.

Ха ха, да верно, аз съм амбициозна майка . Що верно не взема да ги набия за по-лесно.

Бе за по-лесно не знам, ама ако някоя от тях, не дай боже и двете приличат напълно на тебе, от вадене на аргументи и логична обосновка, в крайна сметка някой някога ще изтрещи  /може би таткото пръв/ Апропо, не бързай да се вкисваш, това не е обида 

Аз пък предпочитам, както и при мими, когато погледна лошо да ми замръзват. Родителството е приятелство само донякъде, от там нататък всеки да си знае мястото...

Боби, трудно ми е да си представя, че едно дете под 3г. би разбрало какво е "уважение" 

Аз примерно никога не съм искала да имам деца, какот мими26 казва, които като ги погледна и замръзват, само защото съм аз. Искам точно обратното - да им набия в главите, че трябва да поставят под въпрос всичко, включително и моите обяснения. В деня, който спечелят спор с мен и са ми оборили аргументите ще знам че съм ги научила добре. Няма да е скоро този ден де , но един ден ще дойде.

Ще дойде И аз така искам и го постигам. Без крясъци и наказания. Но понякога  все още събирам аз лично разпилени играчки, хем най-добре знам как да си ги подредя /по Монк/. То нема как всичко да ми е наред, де.

Добре де, респект, но как се постига?

Не искам децата ми да замръзват като погледна лошо, но пък не искам и за всяко нещо да ми се отговаря с няма.

Ем....то т'ва е кардиналният и неразрешим въпрос в цялата тема.  Или в превод: "Как хем вълкът сит - хем агнето цяло".

Не мисля, че детето ми няма уважение към мен (да заместя думата респект), доколкото "уважение" смислово може да се отнася към дете на неговата възраст. Понеже това понятие, все пак изисква по-зряло мислене, възможност да установиш защо уважаваш/не уважаваш някого и пр. Затова и в предишен пост казах, че за тази възраст поне - правилната "техника" е наистина по-близка до отглеждането на малко кученце, отколкото до възпитанието на по-осъзнато вече човече, в училищна възраст, или по-голямо. Дете имам само едно, но кучета съм отгледала няколко и всичките бяха "за показно" как се отглежда и възпитава куче. С много ласки, игри, търпение и точно и ясно поставяне на граници за някои неща от самото начало. Разбира се - това "сравнение" е съвсем общо и се отнася за основните принципи, обаче както знаем "дяволът е в детайлите". И за разлика от едно кученце - детенце е дооооста по-интелигентно, хитро и способно да манипулира, а "торбата му с номера" е бездънна и с постоянни ъпдейти...


Та с моето хлапе конкретно - отглеждането е на "волна програма", има само няколко забранени неща (опасни за него и околните), поради което не ги нарушава. Понеже толкова други неща са позволени, че няма мерак. Забранено е да се бърка в контакта, да се виси от прозореца, да се хапе, скубе и удря който и да било....ей такива. Старая се да е щастлив, уверен и доволен от живота и оттам всичко лесно. Е, като всеки човек - и той си има някакви особености, с които трябва да свикна и да живеем така без да си пречим и да се дразним един друг. То сигурно и аз го дразня с някакви мои навици, ама още не се е светнал, че може да ми го каже и да съм "шах и мат с пешката". Едно, че ми се падна дете с благ характер - това ми е ясно, но аз се опитвам да извлека максимума от този факт и като цяло май успявам (засега). За него обаче, на този етап - аз съм "мандра". Струва ми се нормално да ме приема така, защото откакто се помни, аз съм тази която дава сигурност, осигурява всички екстри, от негова гледна точка - аз друго предназначение нямам. Не мога да очаквам да сгрява, че и аз съм човек като него, че имам свои си, но различни нужди и понякога моите и неговите нужди са в конфликт.

Когато са в конфликт - имам два варианта. Или да пренебрегна своите донякъде и да обяснявам. Или да го "респектирам" докарвайки му някакъв вид "страх от мен". Дори моментен. Откровено казано - не искам да го е страх от мен, по никакъв повод и оттам ми идва конфликта, в ситуациите в които по някаква причина вземе, че ми дойде в повече от по принцип нормалните му детски занимания. Опасявам се, че в една по-зряла възраст този страх, заради мое моментно удобство и спокойствие - може лесно да се преформатира в нежелание за споделяне. Страх да ми каже, че има проблем, за да не го гледам лошо, да го навикам и пр. Може и съвсем грешни да са ми мислите по въпроса, просто ги споделям открито.

Не съм склонна да клекна на откровени лигни - определено. Не виждам проблем да се скарам с мярка и на място, да плесна дори, но това да бъде в конкретна някаква ситуация. Не виждам проблем да натъртвам редовно, че когато разговарям по телефона, или с някой друг - не бива да скача по мен и да ме прекъсва, ако няма наистина зор за нещо. Да, ще се скарам накрая и за кубчетата и като отказва да ги прибере - ще изръмжа и ще се "накокошиня" колкото да схване, че не е майтап да си правя - и ги събира веднага. На този етап - май го удрям повече на емоционално изнудване  Това, което му причинява дискомфорт на него е, аз да не съм нещо на кеф и да ми личи...все едно по каква причина. Това го тревожи, а като всеки човек - той се стреми към душевен комфорт, дори и още да не го съзнава. Та си знае вече интереса. Няма да ме "слуша" защото крякам, а защото като ме докара до нервно и зло състояние - собственият му кеф се разваля. Засега е така, после ще измисля по-висша схема на емоционален рекет и психиране 

Цитат на: Bobbie в Септември 13, 2013, 16:08:58 pm

Ха ха, да верно, аз съм амбициозна майка . Що верно не взема да ги набия за по-лесно.

Бе за по-лесно не знам, ама ако някоя от тях, не дай боже и двете приличат напълно на тебе, от вадене на аргументи и логична обосновка, в крайна сметка някой някога ще изтрещи  /може би таткото пръв/ Апропо, не бързай да се вкисваш, това не е обида 

Аз пък предпочитам, както и при мими, когато погледна лошо да ми замръзват. Родителството е приятелство само донякъде, от там нататък всеки да си знае мястото...

Боби, трудно ми е да си представя, че едно дете под 3г. би разбрало какво е "уважение" 

Разни хора, разни идеали. Аз се надявам някой ден и те да свършат в обкръжение подобно на моето все пак, така че това което отичташ като причина за изтрещяване, е задължително . 
 
Аз не искам никой да ми замръзва. За мен възпитанието получили от мен е важно да им служи добре на тях, а не на мен. Не виждам защо от сега да ги подготвям да са послушни пред авторитета. Няма лошо да си учиш така детето щом искаш, повечето хора смятам че това е някакво положително качество. Аз просто за себе си не виждам как от дете, което е учено, че не се мисли, а се слуша първо след време ще изкараш самостоятелен независим човек, който да иска да е лидер, а не следващ. По-безопазно е за тази възраст, но още няколко години и няма да съм наоколо вечно.

Много добре разбира едно дете какво е уважение, когато вземеш на сериозно причината , по която плаче, ако и да се тръшка заради това,че не с му дала да бърка в кенефа примерно. Ако непрекъснато определяш техните „проблеми‟ като маловажни,това не е уважение. Това имам предвид.И естествено, че каот кажеш нещо трбява да си държиш на него,не понеже се  е тръпнало да отстъпиш понеже ти еп о-лесно, както прави понякога мъжа ми например. Та комбинация от тези неща е според мен.

Жбрул, 2 комплекта кубечета отидоха за паодарък на детската градина, точно понеже ми писна да ги настъпвам, а сега съм скрила един куп пластмасови „храни‟  и комплекти за ядене, че и с тях е същото.

Аз не искам никой да ми замръзва. За мен възпитанието получили от мен е важно да им служи добре на тях, а не на мен. Не виждам защо от сега да ги подготвям да са послушни пред авторитета. Няма лошо да си учиш така детето щом искаш, повечето хора смятам че това е някакво положително качество. Аз просто за себе си не виждам как от дете, което е учено, че не се мисли, а се слуша първо след време ще изкараш самостоятелен независим човек, който да иска да е лидер, а не следващ. По-безопазно е за тази възраст, но още няколко години и няма да съм наоколо вечно.

Много добре разбира едно дете какво е уважение, когато вземеш на сериозно причината , по която плаче, ако и да се тръшка заради това,че не с му дала да бърка в кенефа примерно. Ако непрекъснато определяш техните „проблеми‟ като маловажни,това не е уважение. Това имам предвид.И естествено, че каот кажеш нещо трбява да си държиш на него,не понеже се  е тръпнало да отстъпиш понеже ти еп о-лесно, както прави понякога мъжа ми например. Та комбинация от тези неща е според мен.

Жбрул, 2 комплекта кубечета отидоха за паодарък на детската градина, точно понеже ми писна да ги настъпвам, а сега съм скрила един куп пластмасови „храни‟  и комплекти за ядене, че и с тях е същото.

Забравила съм как се спори с тебе, хубаво, че ми припомни    Аз какво казах, ти къде отиде...Не съм казала, да са "послушни пред авторитети" нито "да не мисли, а да слуша". Казвам, че ми се иска с един поглед да разбира, кога е преминал границата и трябва да спре, вместо четиристотин и осемдесет пъти да се налага да му го повтарям...Това също се постига с уважение, не мислиш ли? Щото то трябва да е взаимно. Не може аз да го уважавам, а той мене не...И между другото, родителят в повечето случаи си е авторитет и трябва да се слуша. Без това да нарушава независимото мислене по никой начин. Прекалената независимост, като крайност също може да доведе до нелицеприятни резултати...

Цитат на: Bobbie в Септември 13, 2013, 19:54:46 pm

Аз не искам никой да ми замръзва. За мен възпитанието получили от мен е важно да им служи добре на тях, а не на мен. Не виждам защо от сега да ги подготвям да са послушни пред авторитета. Няма лошо да си учиш така детето щом искаш, повечето хора смятам че това е някакво положително качество. Аз просто за себе си не виждам как от дете, което е учено, че не се мисли, а се слуша първо след време ще изкараш самостоятелен независим човек, който да иска да е лидер, а не следващ. По-безопазно е за тази възраст, но още няколко години и няма да съм наоколо вечно.

Много добре разбира едно дете какво е уважение, когато вземеш на сериозно причината , по която плаче, ако и да се тръшка заради това,че не с му дала да бърка в кенефа примерно. Ако непрекъснато определяш техните „проблеми‟ като маловажни,това не е уважение. Това имам предвид.И естествено, че каот кажеш нещо трбява да си държиш на него,не понеже се  е тръпнало да отстъпиш понеже ти еп о-лесно, както прави понякога мъжа ми например. Та комбинация от тези неща е според мен.

Жбрул, 2 комплекта кубечета отидоха за паодарък на детската градина, точно понеже ми писна да ги настъпвам, а сега съм скрила един куп пластмасови „храни‟  и комплекти за ядене, че и с тях е същото.

Забравила съм как се спори с тебе, хубаво, че ми припомни    Аз какво казах, ти къде отиде...Не съм казала, да са "послушни пред авторитети" нито "да не мисли, а да слуша". Казвам, че ми се иска с един поглед да разбира, кога е преминал границата и трябва да спре, вместо четиристотин и осемдесет пъти да се налага да му го повтарям...Това също се постига с уважение, не мислиш ли? Щото то трябва да е взаимно. Не може аз да го уважавам, а той мене не...И между другото, родителят в повечето случаи си е авторитет и трябва да се слуша. Без това да нарушава независимото мислене по никой начин. Прекалената независимост, като крайност също може да доведе до нелицеприятни резултати...

А, те тука е разковничето! Мерси, Бубе, че ми спести писането!

Забравила съм как се спори с тебе, хубаво, че ми припомни    Аз какво казах, ти къде отиде...Не съм казала, да са "послушни пред авторитети" нито "да не мисли, а да слуша". Казвам, че ми се иска с един поглед да разбира, кога е преминал границата и трябва да спре, вместо четиристотин и осемдесет пъти да се налага да му го повтарям...Това също се постига с уважение, не мислиш ли? Щото то трябва да е взаимно. Не може аз да го уважавам, а той мене не...И между другото, родителят в повечето случаи си е авторитет и трябва да се слуша. Без това да нарушава независимото мислене по никой начин. Прекалената независимост, като крайност също може да доведе до нелицеприятни резултати...

Кой спори с теб бе Буболина? Аз ти казвам, че на мен НЕ ми се иска подобно нещо. Представи си и ти, че някой не смята, че това е хубаво нещо или че някой не нарича това уважение. И аз не искам да повтарям и след време няма да трябва да повтарям, сигурна съм.
  Освен това аз  не смятам, че родител трябва да се слуша по дифолт. Виж какво съм ти написала - не искам да се слушат „авторитети‟  само защото са такива. Това, което казваш за авторитета, ами за мен точно това е мисленето, което искам да избегна. Разбира се, че ми се иска да ме слушат, просто искам по друг начин да си го заслужа и смятам, че това е начинът.  Както казах разни хора, разни идеали.

Хей темата е интересна и на мен са ми интересни различните гледни точки по въпроса. Не се опитвайте да го превърнете в махленски спор, моля!
Незачитането на чуждото мнение също е неуважение.

Уха, наистина е интересно! Пишете, пишете, и току виж сме намерили разковничето.

Аз лично хич не съм търпелива, дребната ми е супер дива (колкото повече расте, толкова е по-разбрана де)! Решила съм да избягвам да пляскам, колкото и да прекали. Но, не успявам засега. Уточнявам, пляскането е леко перване по Д-то, не друго. Но, и това е лош пример, така че ще трябва да се спра.