Често чета във форума пожелания за "две, а защо не и три (!) бебчета". Можем да отрезвяваме доброжелателките и да напомняме за рисковете на многоплодната бременност.
Ами аз може да послужа за много стабилно "отрезвяване", за съжаление.
Цигу, винаги съм се чудела и аз на възторжените пожелания за повече от едно и впоследствие небивалата радост, ако се окажат наистина повече от едно...И неведнъж съм била на косъм да "отрезвя" някого...но пусто нали съм предимно позитивен човек, все не ми даваше сърце да го направя.
Историята ми повечето я знаете, да не изпадам в подробности пак. А и резултатът от моята двуплодна бременност "в резюме" е в подписа ми...наполовина щастлив, наполовина печален.
Няма да крия, че аз също бях щастлива, когато видях две точици на екрана (какво ли съм знаела тогава!). Но тук ще подкрепя Сигнус, която каза по-горе, че никой лекар не се гордее с нещо такова - защото няма да забравя не особено щастливия поглед на моя лекар, когато видя, че са две...
А месеци по-късно, когато отидох да ме приемат със спукан мехур, колегата му (който присъстваше и на първия преглед) само каза - "видя ли сега, Таничка, защо не се радваме на многоплодните бременности...защото стават ей такива неща и..."
Да, видях, за съжаление. И то дори не в толкова ранна седмица - 32 навършена г.с., 2 бебета по 2 кг. всяко, Апгар 1 - 5 мин.: 6 и 8. Та едно доносено здраво дете има 8-9 апгар! В световен мащаб това са абсолютно на 100% спасяеми бебета. Е да, ама не. Дали възникналите страшни усложнения при Митя са били просто малшанс, дали пропуски във Варненската неонатология - никога няма да разбера. А и прекалено много уважавам лекарската професия, за да си позволя да обвинявам лекари без категорични доказателства...макар в конкретния случай да съм имала достатъчно поводи за съмнения.
Знам само, че при една следваща бременност - дано имам такава, буквално се ужасявам от мисълта за повече от едничко!
Та да се върна на темата - аз също бях изумена да прочета, че 4-те бебета са след инсеминация... но за да не става още по-дълго само ще кажа, че напълно споделям разсъжденията и чуденките на авторката на темата.