Само, ще кажа, че Стефунът си пере гащите сам, като се наака или си ги оцапа. Както се казва, може да не може да се бърши сам, ама гащите си ги пере   . Иначе, чистят с прахосмукачка, когато са на кеф и с подреждането е така. За прането помагат като го събирам да го носят. Ели я включвам, като правя торта, да прави топченца или да лепи някакви дребни части с малките си пръстчета. И чинии са мили, ама им беше твърде голям кеф, а на мен ни ми хареса, да отстранявам последиците от наводнението след това 
И как можах, да забравя и картофи на село са събирали, че и с чапата се пробваха да копаят .

Би ми било странно да отида в къща с малки деца и там всичко да е подредено. Ще реша, че някой от домакините не е у ред 
Аз съм много подреден човек, но съм се примирила и просто затварям вратата на стаята на дъщеря ми. Подредена е, само когато я няма.

Попадна ми нещо интересно и искам да го споделя за тези, които дават домашни задължения на децата си

понеделник е най-гадният ден от седмицата... бива ли сега така да ме депресираш!

айде, и от мене едно четиво, като сме почнали...

http://cleverbook.net/?p=2276

айде, и от мене едно четиво, като сме почнали...
http://cleverbook.net/?p=2276

Напълно по моя вкус 

Значи, ще чакам синковецът да стане на 10, че да чисти банята. 
Коси тревата откакто е станал на четири. Днес дори се опита да я окоси със снега върху нея. 

В градината децата подреждат масата за обяд.

Иначе аз Иви я викам от сега да ми помага, когато върша нещо - проскам, сменям чаршафите на спалнята и т.н. По-скоро се забавляваме, отколкото вършим нещо, но искам да открива света с мен и да вижда, че и най-досадните задължения могат да носят приятни емоции.

На прав път си То и при нас на шега тръгна, но към днешна дата с удоволствие вади прането от пералнята и подава щипки. А от скоро активно помага сервирането на храната. Даже задобря,тази вечер занесе чаша, чероак и бутилка вода на един път. Бута се във всяка дейност на мама 

Аз май съм най-назад с домашнат работа. Моите единствено си носят дрехите по чекмеджетата и понякога събират прането от сушилнята. Обикновено обаче аз тези неща ги върша, след като заспят. На Андреа домашнтие занимания се изчерпват с това, а на Ивана давам понякога и да бърка яйца и преди събираше и ми подаваше чиниите от миялната. Гледам общо взето да участват активно в грижата за самите тях си, да се обличат обуват и т.н.но не съм ги карала да помагат особено, понеже гледам тези неща да са свършени без тях.

мдам, статията е страхотна

относно другата тема да се включа и аз.  на времето баба ми, която беше перфектната домакиня постоянно се караше на майка ми как нищо не ме карала да правя, и факт, мама ми оправяше дори леглото. а майка ми казваше, това са мои задължения, има време, когато ще бъдат нейни. и наистина, никога не ме накара да бърша прах, да чистя или каквото и да е там, само гардероба си подреждах. това в никакъв случай не ме направи мърла, например, а точно обратното, аз съм един от най-подредените хора които познавам дори понякога не се понасям, защото вървя след децата и им прибирам играчките ако не са ги пипнали 5 мин.
така че мили момичета, за мен примера е много по-важен, когато израснеш в един чист и подреден дом, ти го приемаш за даденост и съответно пренасяш модела и в своя в последствие
иначе, аз не съм като майка ми, по-ужасен родител съм, така че моите деца си оправят сутрин леглата, подреждат си стаята, помагат за слагането на масата, пране и т.н., но в никакъв случай не съм се вманиачила да ги карам да вършат ежедневно домакинска работа. аз съм сприхава и често предпочитам да си свърша нещата сама, вместо да чакам те или някой друг 20 мин. да се мотат

Стефи, явно навремето всички баби и майки са били еднакви. За баба ми беше ужасно, че аз не върша нищо домакинско във втори клас хахаха
Тя се постара и ме научи да плета и да меся питка 

От както купихме миялна машина, Моника много обича да мие чинии. Баща и също  .
(Разбирайте да натиснат копчето...).

Има си достатъчно задължения, за да я карам да пере и мие. Помага ми детето, когато иска. Има дни в които холът е така подреден, все едно аз съм минала оттам.

Ти пък сега депресии  аз го пуснах това с оглед някой да не си преработи отрочето или да му дава нещо неподходящо за неговата възраст.
Мен ме побъркваха от задължения, дотолкова че мразех часа в който се прибираше майка ми...и сега съм control freak. Не бих причинила това на детето си

Метях двора и къщата, подреждах, в първи клас по свое желание започнах да готвя супички, яйца - такива дребни неща. Не мисля, че ме е повредило нещо това, че съм помагала. Около мен гледам децата за нищичко не ги хващат - даже чинията от масата не си вдигат, дрехите им стоят където ги съблекат. Много ми се иска да успявам да вмъквам по някоя задачка на моето момче, но времето ще покаже. Знаете приказката за теориите в отглеждането на деца

А да, разбира се, че техните чинии си вдигат. Това ги научиха първо в градината. Ама това аз го смята към грижите са себе си, а не задачи за в къщи, които са за всички. Още не мога да ги науча да си прибрат дрехите,дори да си го носят до стаята не мога да ги науча, ако през деня се пробличат. Обаче вечер си ги слагат сами в коша за пране, когато се събличат за къпане.

Врътнахме темата, както винаги
Отидохме в посока - тормозим децата с домакинска работа. А да си прибереш чинията, дрехите и да си оправиш леглото въобще не е в графа - Тормоз над детето, поне според мен.

За момента си прибира играчките, прибира си дрехите в коша за пране, слага салфетките на масата и не винаги, но когато е на кеф, вдигаме масата заедно. като за мъж е добре    Мнението ми е, че трябва да се включва

А нас с брат ми много ни включваха в домакинската работа - оправяне на легла и гардероби, изхвърлянето на кофата, поливането на цветята, връщането на бутилките си бяха 100% наша работа. Като поотраснахме ни засипваха с червени чушки на балкона + 2 чушкопека и печахме в несвяст    - това се надявам да не му причинявам, но знаеш ли какъв акъл ще ми дойде.

Мидж, как ми напомни с тези чушки за моето детство и правенето на лютеница Само дето при нас, възрастните печаха чушките и патладжана на огън върху ламарина, а ние с брат ми ги белехме. Много го мразех този момент, а сега си спомням с такава носталгия - и за правенето на домашна лютеница, и за баба ми, Бог да я прости.

Стефи,мнението ми се припокрива с твоето.Като малка майка ми никога не ме караше да върша нищо,защото тя и до ден днешен е страшно неподредена и хаотична.Аз пък без никой да ме учи съм точно като теб/някой път чак имам чувството че се вманиачавам /.Големия единствено го карам да си оправя леглото,да хвърля боклука и да минава набързо с прахосмукачката когато съм на работа и предимно да си учи уроците .Малкия-да си прибира играчките.

Аз много обичах да ходя с дядо ми, но това разбира се като по голяма, след 10 г.. Двамата копаехме лозето, двамата събирахме сено лятото, двамата подреждахме бали в сеновала, двамата прехвърляхме керемидите на къщата, той от долу аз на покрива Това са най-прекрасните ми спомени с човека който ме обичаше безрезервно и най-много от всичките си внуци. Но това не го броя към задълженията, виж домашната лютеница само я ям, предпочитах горните занимания пред това да беля чушки
Не знам, аз съм на мнение, че трябва да оставим децата ни да имат детство и да правят нещата които им харесват с лека насока, разбира се . Моите родители никога не са ми налагали нищо - нито домашни задължения, нито какво и кога да уча, просто ми гласуваха доверие, което със сигурност им е коствало доста безсънни нощи, защото не бях от "децата мечта", но по никакъв начин не го показаха.
Сега от позицията на възрастен, но и родител мога да оценя и мисля че точно това, да показваме на децата си че им имаме доверие, е най-важното.

Аз пък хич не виждам как ще им се загуби от детството, ако си оправят стаята и дрехите и си вдигат чинията от масата. Или пък ако като пораснат  отнемат по 30 минути на седмица, за да косят тревата с машинка. Не смятам да ги карам да готвят за цялото семейство и да правят лютеница,но няма да им навреди да знаят, че всяко нещо се върши от някого. Не защото ще ги възпита в подреденост,поне за мен не е това целта.  Просто смятам, че ще ги научи да осъзнаят, че светът не се върти около тях и околните не са облужващ персонал. Аз като дете определено бях голямо егоистче и през ум не ми минаваше, че нещата около мен някой ги върши, докато не почина баба ми и не отидох да живея с майка ми.